Двете камари на италианския парламент и делегати на 20-те области, на които е разделена страната, се събраха днес, за да изберат нов президент на мястото на Джорджо Наполитано.
Избирателната колегия включва
общо 1007 души (630 депутати, 315 сенатори, четирима пожизнени сенатори, както и 58 регионални делегати (по трима от всяка област с изключение на Вале д'Аоста, от която има само един).
За да бъде избран президент, на първите три тура (които ще се състоят днес) е необходимо мнозинство от две трети (671 гласа), а от четвъртия нататък - обикновено мнозинство (504 гласа).
Фаворит за поста е Франко Марини от левоцентристката Демократическа партия (ДП), след като бе подкрепен от двете водещи политически сили в Италия - ДП на Пиер Луиджи Берсани и консервативната партия "Народ на свободата" (НС) на бившия премиер Силвио Берлускони.
Той обаче
не успя да събере необходимото мнозинство нито в първото, нито във второто гласуване,
съобщи Ройтерс.
Трето гласуване ще се проведе утре сутринта.
На него също се изисква мнозинство от две трети. Започвайки от четвъртото гласуване обаче, вече е необходимо само обикновено мнозинство.
80-годишният Марини е бившият председател на Сената в
периода 2006-2008 г. Макар и фигура от левицата и
бивш профсъюзен лидер, той е представител на
християндемократическото крило на на Демократическата партия.
Постигането на консенсус между ДП и НС по въпроса за новия президент бе
ключов етап от преодоляването на политическата
криза,
в която изпадна Италия след предсрочните парламентарни избори на 24 и 25 февруари. Вотът не излъчи ясен победител и до този момент не може да бъде формирано мнозинство, от което да бъде съставено стабилно коалиционно правителство.
Евентуалното избиране на Франко Марини за нов президент ще
отвори вратата за т. нар. голяма коалиция между левицата и
десницата. В случай че все пак не бъде съставено ново
правителство, ще бъдат произведени нови парламентарни избори,
които според проучванията на общественото мнение
ще бъдат спечелени от десноцентристката коалиция на Берлускони.
Обединяването на ДП и НС около кандидатурата на Франко Марини обаче вече предизвика недоволство, особено в редиците на левоцентристката партия. Кметът на Флоренция Матео Ренци, който бе съперник на Берсани на вътрешните избори на Демократическата партия, изрази недоволство от договарянето с Берлускони и увери, че много представители на ДП няма да подкрепят Марини.
"Движението 5 звезди" на комика Бепе Грило, което обра протестния вот през февруари, побърза да осъди в своя блог Берсани, че е влязъл в комбина с Берлускони. Движението, което е трета политическа сила в Италия след последните парламентарни избори, определи чрез гласуване в интернет преподавателя по конституционно право Стефано Родота, представител на левицата, за свой кандидат на президентските избори.
Иначе никоя политическа сила
не разполага с мнозинство и в
двете камари на италианския парламент.
Лявата коалиция, ръководена от Демократическа партия на Пиер Луиджи Берсани, която разполага с абсолютно мнозинство в Камарата на депутатите, но не и в Сената, събира 495 гласа в електоралната колегия за избор на нов президент. Това означава, че не й достигат девет гласа, за да наложи едностранно избран от нея кандидат.
В Италия президентът не разполага с управленски функции, но играе ключова роля като посредник между политическите сили. Той има право на един седемгодишен мандат.
Мандатът на сегашния президент, 87-годишния Джорджо Наполитано, изтича на 15 май.
