Г одината 536 може да е била най-лошата в човешката история. Ново изследване показва, че масивни вулканични изригвания са тласнали планетата към продължително застудяване, предизвиквайки глад и болести, съобщава Futura.
През 536 г. е наблюдавано необичайно помрачаване на слънчевата светлина в цяла Европа, Близкия изток и части от Азия.
Според записките на византийския историк Прокопий Кесарийски „слънцето излъчваше светлината си без яркост, подобно на луната, през цялата година“. Климатичните промени донасят летен сняг в Китай и причиняват масов провал на реколтата в огромни райони.
Съвременните проучвания на годишните пръстени на дърветата и анализът на ледените ядра потвърждават, че в атмосферата са били изхвърлени огромни количества вулканична пепел и сяра, които са причинили феномена.
Вулканична зима и природни аномалии
Изследванията на ледени ядра от глетчерите в Гренландия и Алпите разкриват микроскопични частици вулканично стъкло, чийто химичен състав е подобен на този на скалите от исландските вулкани.
Допълнителни изригвания, включително това на вулкана Илопанго в днешен Салвадор около 539–540 г., допълнително са засилили помрачаването на атмосферата.
Образувалият се прашен воал е отразявал слънчевата светлина, което довело до дълготрайни последици:
- Средните летни температури в Европа са спаднали с 1,5–2,5 градуса по Целзий;
- Северното полукълбо е навлязло в най-студения си период за последните 2000 години;
- Годишните пръстени на дърветата са станали значително по-тесни, което показва драстичен спад в растежа на растенията.
Социални и икономически последици
Продължителният провал на реколтите причинява глад, който отслабва населението и понижава имунитета му.
До 541 г. бубонната чума, известна като Юстинианова чума, достига Средиземноморието. Епидемията преминава през Византийската империя и съседните региони, причинявайки висока смъртност и дълбока икономическа криза.
Анализът на глетчерния лед показва, че икономическото възстановяване и възраждането на добива на сребро в Европа са започнали едва около 640 г. — почти век след началото на климатичната катастрофа.
