„Свободата на търговията между нациите е основен фактор за осигуряването и поддържането на мира по света“, заяви Лигата за свободна търговия на Америка в страстен призив. „Историята показва, че войните до голяма степен са били резултат от борбата за пазари, от протестите срещу тарифните бариери и забраните“.
Годината е 1921 г. и призивът остава без внимание, пише Newsweek.
Митата и търговските бариери, включително тези, наложени от САЩ през следващите години, оформиха глобална среда, която помогна на света да поеме по пътя към Втората световна война. Още по-пряко петролното ембарго на САЩ срещу Япония в средата на 1941 г. е стимул за атаката срещу Пърл Харбър, която въвежда САЩ във войната.
Поне от времето на Древна Гърция митата и търговските ограничения са били фактор зад войните. Тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп налага мита по целия свят и особено на най-големия съперник на Америка, Китай, въпросът е дали това ще се случи отново.
- Митата повишават напрежението
„Като се има предвид колко бързо станахме свидетели на влошаване на отношенията между САЩ и Канада след обявяването на наказателните мита от Тръмп само преди няколко месеца, лесно е да си представим как в исторически план търговските конфликти могат да засилят националистическото напрежение, геополитическото съперничество и да увеличат възможността за военен конфликт“, каза историкът от университета в Екситър д-р Марк-Уилям Пален, автор на Pax Economica: Left-Wing Visions of a Free Trade World.
„Разбира се, това попада в сива зона около корелацията срещу причинно-следствената връзка, но повечето мирни работници и антиимпериалисти от средата на XIX в. твърдят, че защитните мита, ембаргото и санкциите водят до търговски войни и бързо превръщат съюзниците във врагове“, добавя той.
Сред най-ранните примери са икономическите санкции и търговските ограничения, наложени от Атина преди 430 г. пр.н.е. върху града-държава Мегара,
съюзник на Спарта, съгласно така наречения Мегарски декрет: фактор в последвалите Пелопонески войни.
Други войни, свързани с тарифи, търговия и данъци, включват тези между англичаните и холандците през XVII в., Войната за независимост на САЩ и войната от 1812 г. – след като британците спряха достъпа на американците до доходоносни външни пазари. Пален също цитира тарифната война между Австро-Унгария и Сърбия като фактор в началото на Първата световна война.
„Историята е пълна с примери за търговски спорове, ескалиращи във въоръжен конфликт“, се казва в уебсайта на Световната търговска организация, която беше създадена след Втората световна война отчасти, за да се избегне повторение на предвоенното търговско напрежение. „Това е твърдение, което не бива да се преувеличава, но в него има истина“.
- Ще се бият ли САЩ и Китай?
Както в случая с някога доминиращите САЩ и бързо милитаризиращия се Китай, търговските войни може да са част от цялостна конкуренция за власт и следователно също толкова показател за предстоящи военни действия, колкото и причина за тях.
🇺🇸🇨🇳 The trade war in one picture pic.twitter.com/u3lj0Wksbv
— George Papadopoulos (@GeorgePapa19) April 21, 2025
„По-лесно е да се намери пример за войни, водещи до търговски бариери, отколкото обратното. А войните обикновено са продукт на много фактори, така че е важно да не се преувеличава въздействието на търговските бариери като причинно-следствен фактор“, каза Кевин О'Рурк от CNRS и Sciences Po в Париж пред Newsweek. „Въпреки това, търговските бариери могат да засилят напрежението между страните, да засилят национализма и да дадат възможност на тези, които търсят конфронтация“.
Независимо дали това е било намерението или не,
налагането на Тръмп за увеличаване на митата върху Китай беше посрещнато по-скоро с предизвикателство, отколкото с дискусия.
„По същество това, което Китай сега декларира, е, че е готов да се бори докрай: търговска война, тарифна война, технологична война или истинска война“, каза Виктор Гао от Центъра за Китай и глобализацията, мозъчен тръст в Пекин, пред телевизия Al Arabiya.
- Отделяне на икономиките
Прекъсването на връзката между пазарите в резултат на търговска война може също така да премахне пречка пред конфликта, тъй като тясно свързаните икономики може да са по-малко склонни да влязат във война поради риска от щети, с които биха се сблъскали двете.
Ако щетите вече са нанесени и икономиките по същество вече са се отделили една от друга, тогава има по-малък допълнителен риск, който да се разглежда чрез директна конфронтация. Със заплахите от тарифи на САЩ до 245%, рискът за търговията не е, че тя става по-скъпа, а че престава напълно.
Търговските ограничения също са чувствителна тема за Китай, като лидерите на комунистическата партия отдавна посочват „века на унижение“, който Китай претърпя, след като пазарите му бяха принудени да бъдат отворени от британски и други западни имперски сили, които се опитваха да продават опиум и други стоки през XIX в.
Сега Тръмп обвинява Китай, че ограничава вътрешния си пазар за американски и други чуждестранни износители, както и в кражба на интелектуална собственост, манипулиране на валута и субсидии, за да му се даде несправедливо икономическо предимство, което отнема работните места в САЩ и също така му помага да финансира военно натрупване, което е предизвикателство за Съединените щати.
„Историческата памет на Китай е по-дълга от повечето.
Откакто европейските имперски сили използваха бойни лодки, за да принудят да отворят и разделят китайските пазари през XIX в., последващите китайски правителства останаха доста чувствителни към всяка предполагаема принудителна западна търговска политика, насочена срещу тях“, обяснява Пален.
„Въпреки че нарастващата тарифна война между САЩ и Китай не прави военния конфликт сигурен, прави възможността по-вероятна“, смята той.
