О нлайн напрежението между милиардера Илон Мъск и президентa на САЩ Доналд Тръмп може да се окаже ключов фактор за бъдещето на световните амбициите на Мъск.
Компанията за сателитен интернет достъп Starlink постигна впечатляващи успехи, особено след като беше в близки отношения с администрацията на Тръмп – събитие, което значително улесни лицензирането ѝ в много страни по света, предаде Politico.
През последните месеци редица държави облекчиха регулациите или ускориха одобренията за навлизането на Starlink, като според мнозина това е резултат и от дипломатическия натиск, упражнен от Държавния департамент на САЩ. В някои случаи правителствата са давали предпочитание на Starlink с цел да укрепят отношенията си с Белия дом.
Примери за това са Виетнам, който одобри услугата през февруари, както и Демократична република Конго, която издаде лиценз на Starlink през май. Малко по-късно Южна Африка промени регулаторните си изисквания, облекчавайки правилото телеком компаниите да предоставят 30% собственост на исторически маргинализирани групи – промяна, която потенциално открива врата за старта на Starlink без допълнителни условия.
Мъск: Украинската фронтова линия ще се срине, ако изключа „Старлинк“
Днес, обаче, става все по-неясно как влошаването на отношенията между Мъск и Тръмп може да повлияе върху бъдещите международни преговори на Starlink. Ще остане ли компанията “удобният избор” за правителствата? Ще защитава ли Тръмп нейния интерес при нужда?
„Когато търговски делегации или държавни представители сядат на масата за преговори, те обмислят с какви ресурси разполагат“, коментира бивш високопоставен директор в Starlink, пожелал анонимност. „Вече не съм сигурен дали Starlink остава такъв ресурс.“
Китай ще изстреля първите спътници, което ще се конкурират със Starlink
Откакто Тръмп зае поста държавен глава, редица страни издадоха лицензи на Starlink, включително Индия миналия петък. Според информация Държавният департамент е оказвал натиск за одобрение на услугата в държави като Гамбия и Камерун. Към края на март тази година Starlink съобщи, че има покритие в 130 държави и територии по света.
По думите на Калеб Хенри, директор в консултантската компания Quilty Space, американската дипломация е изиграла ключова роля за проникването на Starlink на труднодостъпни пазари. „Starlink вече навлезе в най-лесните и междинни пазари. Останаха трудните държави – там именно се намесва Държавният департамент“, обяснява той.
Хенри и други телекомуникационни експерти подчертават, че търговската подкрепа от страна на Държавния департамент не е новост – сходно съдействие са получавали и други американски технологични гиганти като Boeing, Iridium и Globalstar.
Но някои анализатори наблюдават и по-нетипични елементи във външната политика относно Starlink. „За първи път виждам търговските преговори и тарифните въпроси на Белия дом да бъдат обвързани с лицензирането на конкретна компания“, казва Блеър Левин, експерт по телекомуникации и бивш член на Федералната комисия по комуникации към демократични администрации.
Такъв е случаят с Лесото – страна без излаз на море в Африка, която в контекста на преговори за премахване на 50-процентови мита, наложени от администрацията на Тръмп, даде лиценз на Starlink през април. Според The Washington Post, правителството на Лесото се е надявало, че този ход ще демонстрира добра воля към САЩ и ще подпомогне търговските им отношения. Държавният департамент не потвърди, но и не отрече информацията, като посочи, че всеки патриотичен американец би искал американските компании да преуспяват по света, особено на фона на конкуренцията от китайски фирми.
„Посолствата често защитават интересите на американски компании, но свързването на тарифни преговори с подкрепата към определена фирма е изключително необичайно“, коментира Левин. Експертът по сателитна политика Рут Причард-Кели добавя: „Не съм виждала страна да иска САЩ да се откажат от сериозни мерки, обещавайки в замяна да лицензират ключов американски телеком.“
Според нея, ако Мъск остане в конфликт с Тръмп, това би могло да навреди на глобалните позиции на Starlink: „Ако Лесото наистина се притеснява от потенциални мита, а Starlink е под контрола на човек, който вече не е в добрите отношения с Тръмп, това може да създаде сериозен проблем.“
До момента сблъсъкът между Мъск и Тръмп основно се водеше в социалните мрежи, като Тръмп не е предприел реални действия по спирането на правителствените договори със SpaceX. „Но той разполага с други инструменти, с които може да затрудни бизнеса на Мъск“, предупреждава Причард-Кели, визирайки дори възможността за отнемане на лиценза за експлоатация на Starlink – хипотетичен, но възможен сценарий.
Бившият директор на Starlink също така отбелязва, че правителството може да предприеме редица по-малко видими действия, като забавени одобрения или игнориране на позиции на компанията по регулаторни въпроси – последствия, които да навредят на Мъск заради промяната в статута му от „любимец“ на администрацията.
В дългосрочен план напрежението между Мъск и Тръмп може да ускори инвестициите в конкурентни национални или регионални системи за сателитен интернет. Пример за това е призивът на евродепутати към председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да отдели 60 милиарда евро за космически проекти, сред които е европейската система IRIS2.
„Ще има все повече хора, които ще настояват Европа да ускори IRIS2, страхувайки се, че Мъск може във всеки момент да изключи услугата си едностранно“, коментира сателитният анализатор Тим Фарар.
Според Фарар ще са нужни „години, ако изобщо се стигне дотам“, докато конкурентни услуги успеят да се доближат до над 7 000-те сателита, с които вече разполага Starlink, въпреки че китайски фирми и Amazon с проекта Kuiper също напредват в развитието на подобна инфраструктура. „Държавният департамент ще продължи да подкрепя американските сателитни интереси в борбата с китайските конкуренти. Засега Starlink е безспорният лидер на световния пазар“, заключава Фарар.
