Трябва ли НАТО да изпрати войски в Украйна

Разполагането на войски в Украйна от страните-членки на НАТО е чувствителна тема, която се появява редовно в дискусиите за продължаващата война на Русия срещу нейната съседка, пише Newsweek.

Съвсем наскоро правителствата на Великобритания и Франция „съживиха“ дискусиите относно разполагането на западни войски, за да предпазят Украйна от по-нататъшна руска агресия в бъдеще. Кремъл нарече подобен ход признак на „сприхавост“. Идеята се появи първоначално във френският вестник „Льо Монд“ и идва на фона на евентуалното оттегляне на американската подкрепа за Украйна, смятана за ключова за отбраната на Украйна, освен ако Европа не запълни празнината, когато Доналд Тръмп се върне в Белия дом през януари.

Но външният министър на Великобритания Девид Лами заяви в отговор на тези съобщения, че „имаме позиция и тя е, че ние няма да ангажираме британски войски в театъра на действието“, което „остава позицията на Обединеното кралство към този момент“.

Но дали все пак НАТО трябва да изпрати войски в Украйна? Този въпрос Newsweek отправя към експерти и ето какво мислят те:

Ян Бжежински, старши сътрудник в неправителствената организация Атлантически съвет и бивш помощник-държавен секретар по отбраната на САЩ, отговарящ за политиката с Европа и НАТО:

„Отговорът е еднозначен – да. Съюзническите войски, заедно с необходимата въздушна мощ, противовъздушна отбрана и огнева мощ с голям обсег, трябва да бъдат изпратени в Украйна с мандата да защитават суверенитета на Украйна.

Това не изисква тези сили да навлязат в Украйна с намерението да атакуват руските сили. Те биха могли да създадат балон за сигурност над значителна част от Украйна, която не е окупирана от Русия. Това значително би засилило перспективите на Украйна за прекратяване на тази война при нейните условия и такова присъствие ще бъде необходимо, за да се гарантира крайна стабилност, когато сраженията приключат.

Докато една мисия на НАТО и членството в НАТО за Украйна биха имали максимален ефект, една стабилна трансатлантическа коалиция на желаещите би била достатъчна. Европа може и трябва да осигури по-голямата част от такава сила, но Съединените щати също трябва да се включат в осигуряването на необходимия капацитет, включително разузнаване, въздушно прикритие, противовъздушна отбрана и удари на далечни разстояния. Без такъв принос на САЩ Путин едва ли ще бъде убеден в надеждността на тази сила.

Ключът към успеха, разбира се, е, че тази коалиция трябва да бъде подготвена и да демонстрира, че е готова да отговори със сила, ако бъде нападната от Русия. Но подобно действие на Путин би наложило риск за самия него. Руските сили не са в състояние да се изправят срещу съюзническите сили, независимо дали са под флага на НАТО или под здрава коалиция на желаещите“.

Бари Рос Позен, професор по политически науки в Масачузетския технологичен институт и директор на Програмата за изследвания на сигурността на Масачузетския технологичен институт:

„Не, държавите от НАТО не трябва да разполагат войски в Украйна, във или извън структурата на НАТО. САЩ трябва да заявят ясно, че не подкрепят това.
Ако тези войски се използват за решаване на реални проблеми на фронта, като пехота, танкисти или артилеристи, тогава те често ще бъдат в опасност. И ако изпаднат в сериозна опасност, ще очакват НАТО да ги спаси.

Това намесва САЩ независимо от всичко. В наш интерес ли е да сме във война с Русия? Досега, ако сме честни, повечето членове на системата за национална сигурност на САЩ, в широк смисъл, биха казали НЕ, това не е в наш интерес.

Ако тези европейски войски се използват или на земята, или във въздуха, далеч от фронта, като подсилване на противовъздушната отбрана на Украйна, тогава може би рисковете ще бъдат малко по-ниски. Но те не са нула. Ако тези войски или пилоти изпаднат в беда, страните-членки на НАТО, граничещи с Украйна, ще бъдат подложени на значителен натиск да извършват полети за противовъздушна отбрана от собствените си бази, за да помогнат на европейските сили в Украйна. Това може да се развие много бързо. Това също би замесило САЩ“.

Джейми Ший, професор от стратегия и отбрана в университета в Екзитър, Великобритания. Бивш заместник-помощник генерален секретар на НАТО по нововъзникващите предизвикателства пред сигурността:

„Има два сценария за разполагане на европейски войски в Украйна, докато настоящата руска инвазия в страната продължава.

Единият би бил да се ускори обучението и оборудването на новите части на украинската армия, които са отчаяно необходими на фронтовата линия в момента. Хроничният недостиг на жива сила и бавното извикване на второ поколение украински войници, които да заменят тези - убити, ранени или изтощени - които се бият от февруари 2022 г., е една от причините Украйна да отстъпва все повече и повече територии на руснаците в Донбас.

Втората възможност би била европейските военни специалисти да помогнат за поддръжката и ремонта на доставено от Запада оборудване (F16, бронирани превозни средства, батерии Patriot и т.н.). В момента това оборудване се изпраща извън Украйна за ремонт и това отнема много време.

Това, което мисля, че Обединеното кралство и Франция обсъждат, е възможното изпращане на европейски войски в Украйна след постигане на договорено споразумение с Русия. Зеленски няма да приеме споразумение с Путин, освен ако Украйна не получи адекватни гаранции за сигурност от своите западни поддръжници. Тъй като е малко вероятно Тръмп да се съгласи да изпрати сили на САЩ, тежестта тук вероятно ще падне върху европейците.

Така че след като Тръмп каза, че ще започне незабавно мирни преговори, вероятно е време големите европейски държави да обсъдят опциите и да тестват готовността си да дадат своя принос. Но нищо не може да бъде решено, докато формата на споразумението не стане ясна и задачата на международните сили не е договорена“.

Фабрис Потие, френски политически експерт и главен изпълнителен директор на политическа консултантска компания Rasmussen Global и бивш директор по политиката на планиране в НАТО:

„Да, мисля, че сега има силен аргумент за група от желаещи европейски военни сили, вероятно водени от Франция и Обединеното кралство с принос от Северните страни и Източна Европа, да разположат мисия за обучение и съветване в Западна Украйна.

Тези сили трябва да бъдат извън егидата на НАТО, за да обучават украинските сили и да оказват логистична подкрепа, далеч от фронтовите линии, а не да се сблъскват с руски войски. Ако бъде поискано от Украйна, това е напълно в съответствие с международното право и може да послужи като основа за по-късна мисия за налагане на мира.

Изпращането на тези сили сега би изяснило ангажимента на Европа към суверенитета на Украйна, показвайки, че Европа е готова да поеме по-голямата част от финансовата тежест и политическия риск за траен мир“.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase