В балетното студио на Феликс Грюцнер горят свещи.
Музиката за неговата репетиция е траурна, поводът също. Балетистът е поканен да танцува на погребението на една 50-годишна жена, починала от рак.
В черно обекло той застава в центъра на сцената и бавно повдига ръце, с които сякаш иска да улови нещо невидимо:
Танц и траур в едно
"Има някои основни мотиви в подобна ситуация на траур: например желанието да задържим нещо отминаващо, но и необходимостта да се разделим с него.
И още: търсенето, спомените за близост и нежност. Има основни теми, които доминират в подобни танци на траура" - казва Феликс.
В хореографията си той се ориентира към класическия балет.
Движенията му са елегантни и ненатрапчиви, изцяло липсват радикалните жестове на горест и неприкрита мъка, характерни например за погребалните обреди в Африка или някои части на Южна Европа.
В Германия няма традиция за съчеването на траура с танц.
Общоприетият канон по-скоро изисква запазване на самообладание и прикриване на чувствата, отколкото демонстрирането им.
Танцът обаче неминуемо събужда емоции, а те са важни за преодоляването на тъгата от човешката психика, за осъзнаването й.
Освен това танцът създава емоционални връзки между хората, защото жестовете, изразяващи болка и мъка, но и спасение и надежда за вечен живот са разбираеми от всички.
Курсове за опечалени
Феликс Грюцнер е завършил история на изкуството и е специализирал балет, а от скоро предлага и специални танцови курсове за опечалени.
Реакциите са предимно положителни и го обнадеждават да продължи напред:
"Като танцьор аз съм нещо като медиум, който се опитва да намери връзката между починалия и близките му, да пресъздаде тази връзка чрез настроения и емоции, породени от движение. Подобно нещо никак не е лесно."
Източник: "Дойче веле"
Последвайте ни
