„Желязната лейди” на Великобритания Маргарет Тачър така силно се опасявала от засилването на германското влияние в Европа, че виждала СССР като „възможен съюзник” в противовес на обединена Германия. Това разкрива „Файненшъл Таймс” (Financial Times) след проучване на документи от британския национален архив, разсекретени поради изтичането на давност.
Отношенията между Тачър и германския канцлер Хелмут Кол били толкова лоши, че САЩ силно се страхували, че тя готви съюз с СССР, за възпиране на Германия.
Кабинетът на Тачър готвел кралицата за трета световна война
Маргарет Тачър далеч от политиката, в крак с модата
Желязната лейди в архивите: Раздразнителна и придирчива
Разкритията сочат как британският премиер се опитвала да влезе в съответствие с европейската политика след падането на Берлинската стена и как в последните си месеци на поста, тя подозирала, че обединена Германия може да доминира на континента.
Американските дипломати били силно разтревожени от телефонен разговор между Тачър и президента Джордж Буш-старши, проведен през февруари 1990 г., когато тя казала, че СССР е „съществен противовес на германската мощ”. Буш бил удивен от тази нейна позиция и отвърнал, че не проумява как тя изобщо „може да си помисли за руснаците като възможен съюзник срещу Германия”. Вашингтон смятал Москва за „дълбоко враждебна” сила.
Евроскептицизмът на Тачър постепенно нараствал в края на 80-те години на XX век и особено се засилил след обединението на Германия през 1990 г. Тя многократно изразявала дълбоки подозрения към намеренията на Берлин, опасявайки се от германска хегемония в Европа.
Веднъж, на правителствен семинар в резиденция „Чекърс” с участието на историци, Тачър отбелязала, че германците използват „лакти в Европейската общност” и че Великобритания трябва да запази „вежлив тон”, но да се отнася с подозрение към Германия. Според нея „реалната заслуга” за германското обединение „принадлежи на народите на Източна Европа и на Горбачов”, а не на самите германци.
Тя се е опитвала да попречи на обединението на Германия, което считала за грандиозен проект на Кол, опасявайки се, че то може да подкопае НАТО.
Чувствата изглежда са били взаимни. Не случайно в мемоарите си канцлерът я наричал „ледена и опасна”.
Отношенията им толкова се влошили, че Кол предложил да използва тогавашния британски външен министър Дъглас Хърд като „човек за политически контакти” с Лондон вместо да говори директно с Тачър. Тя обаче категорично се възпротивила.
Хърд бил много по-умерен и предупреждавал, че „Великобритания не може да бъде спирачка на всичко в европейската интеграция”.
Тогава Тачър, която била в отлични отношения със съветския лидер Михаил Горбачов, предложила да се сформира „по-широк европейски съюз”, който да конкурира или дори да замени Европейската общност и към която СССР би могъл да се присъедини в дългосрочна перспектива.
