След години изгнание: Обратно в Източна Германия

Близо 23 години след рухването на Берлинската стена източногерманците, заминали масово да търсят по-добър живот на Запад, започват да се връщат по родните си места, привлечени от по-оживения трудов пазар и движени от желание да преоткрият корените си.

В търсене на "професионални предизвикателства" в началото на новото хилядолетие декораторката на цветя Виктория Саломон напуска Хале в бившата ГДР.

По онова време над 20% от населението на града, отдалечен на 200 км югозападно от Берлин, е без работа. Със своите загиващи и замърсяващи околната среда химически предприятия, районът е смятан за един от най-бедстващите в Европа.

Бившата ГДР, поставена икономически на колене

след падането на Берлинската стена през ноември 1989 г., се лишава от немалка част от населението си. Над 1,8 млн. души напускат някогашната диктатура в търсене на работа на Запад. Множество млади хора стягат куфарите си за Хамбург или Мюнхен, за да следват или овладеят професия.

Така Виктория Саломон продължава обучението си по флорално изкуство в Западна Германия, след което заминава за Нова Зеландия, живее в Швейцария, Русия и Япония.

Идва обаче ден, когато ти се иска да си построиш къща, да започнеш свой бизнес или да създадеш семейство, казва тя.

"Дълго мислих къде бих искала да отворя първия си магазин, мислех си за Дюселдорф и Мюнхен" - големи икономически центрове в Западна Германия.

28-годишната жена в крайна сметка избира родния си град

"заради семейните ми връзки тук". Междувременно Хале започва да се възстановява от шока на обединението. Безработицата намалява до 11%.

Саломон е от десетките хиляди източногерманци, решили да се върнат по родните си места. Само през 2010 г. тази стъпка са предприели 40 000 души, показва изследване на Географския институт "Лайбниц" в Лайпциг.

За първи път от 15 години установилите се в граничещата с Чехия и Полша провинция Саксония в последната година са повече от преселилите се в други части на Германия.

Подобряването на икономическото положение в бившата ГДР й позволява днес да привлича млади хора и семейства: някои градове в Източна Германия имат по-ниско равнище на безработица от някои потънали в дългове градове в Западна.

През 2011 г. в Саксония, както и в Тюрингия - друга провинция от бившата ГДР, беше регистриран най-голям спад в броя на кандидатите за работа в страната.

Кариерата и доходите са основна причина хората да отиват на Запад, обяснява Робeрт Надлер, съавтор на изследването на института "Лайбниц".

За завръщането обаче важна роля играят социалните фактори,

значението на семейството и приятелите на родното място, подчертава той.

Често става въпрос за млади семейства, които са създали деца в западната част на Германия, но изпитват затруднения, тъй като местата в яслите там са ограничени, допълва изследователят.

Те се връщат в родната си провинция, за да живеят близо до родителите си, които така могат да участват в отглеждането на внуците си, казва Надлер.

В търсене на по-високо качество на живота онези, които се връщат, са готови на някои финансови жертви, тъй като заплатите остават по-ниски, отколкото от другата страна на някогашната Желязна завеса.

Онези, които се връщат,

трябва да се примирят с по-ниски с около 10% доходи,

казва Роберт Надлер.

Арне Лийц, син на източногермански дисидент, също е избрал "да се завърне в страната" след няколко години в чужбина. Той е сред инициаторите на обществото "Трето поколение изток".

"Ние представляваме последното поколение, родено в ГДР - между 1975 и 1985 г. След завършване на образованието си повечето от нас заминаха за чужбина", обяснява той.

Каква е целта на инициативата? Да убеди "четвъртото поколение", родено след обединението, да остане в бившата ГДР.