Да се храниш като по времето на ГДР

Е�л �лематично място за някогашната източногерманска столица, панорамният ресторант "Фернзеетурм" ("Телевизионна кула") - най-високата сграда в Берлин (365 метра), е решил по-ярко да открои кулинарната си идентичност от комунистическата епоха.

"Помолихме готвачите си да осъвременят типичните за ГДР ястия",

обяснява директорката Кристина Ауе.

Други заведения като "Оссерия" в предградието Вайсензее или "Домклаузе", ресторанта към музея на ГДР в градския център, отдавна привличат берлинчани и туристи - любители на вълнуващи преживявания.

 менютата виждаме ягдвурст - панирана наденичка с доматен сос, гарнирана с гъби, гулаш, а също и "круста", вид пица в източногермански вариант. Все ястия, навяващи спомен за едновремешните трудности в снабдяването, пояснява Уве Кайзер, главният готвач на "Оссерия".

"На запад имаше телешко, на изток обаче не. Затова използвахме много свинско и птиче месо", уточнява кулинарят, вдигайки очи от биографията на Ерих Хонекер - последния силен човек в ГДР, комунистическата държава под съветски контрол.

Татуиран от глава до пети, този мъж стои зад пещите вече 8 години и не си представя как би работил другаде. При това изпитва носталгия не само по гозбите от своето детство.

Източногерманец по рождение, Уве Кайзер навършва 14 през 1989 г., когато пада Берлинската стена, изградена през 1961 г., за да възпрепятства гражданите на ГДР да минават в демократичната и капиталистическа Западна Германия (ФРГ).

В спомените му ГДР е "по-социална държава" от днешна Германия - там "имахме малко, но затова пък най-важното".

Сред снимки и рафтове с разпилени предмети, пазещи духа на отминали времена, готвачът се оплаква само от едно: тогавашните шлагери, извиращи безспир от колоните.

"Не издържам вече", признава с усмивка той.

От портрета на стената го стрелва с насмешлив поглед френската певица Мирей Матийо - звезда и в ГДР, и във ФРГ. Както обаче твърди Андреас Лудвиг - директор на Центъра за документация на всекидневието в ГДР, "никой готвач не би си изградил реноме с източногерманската кухня, та тя изобщо не е съблазнителна".

Ключът към успеха на тези ресторанти изглежда не се крие в съдържанието на чиниите, а в онова, което символизират. Според Ева Барльозиус, обществовед и автор на книгата "Социология на храненето", съвсем естествено е след двайсетгодишната пауза да видим "възродени" някои готварски навици.

"Кулинарни традиции се зараждат във всички култури", обяснява тя. И впоследствие "общността се формира около някое характерно ястие, станало знаково за съответния начин на живот".

Посетителите са привлечени от възможността за няколко мига отново да усетят този "начин на живот", да се върнат в една изгубена вече атмосфера, навяваща меланхолия.

Носталгията до голяма степен се подхранва от живописния декор

в източногермански стил. Защото, ако гледаме в чиниите, разликата със Западна Германия не е тъй очебийна.

"Несходствата в немската кухня са повече между отделните региони, а не между Изтока и Запада", изтъква Рене Лок, майстор-готвачът на "Домклаузе".

На обстановката наистина се набляга повече, отколкото на храната - Уве Кайзер казва, че не обръща особено внимание на географския произход на продуктите. Затова пък барът предлага досущ такъв шнапс и вина, каквито са се пиели в ГДР.

С това гарантира главоболие на туристите, дошли да търсят екзотика в този ексцентричен столичен квартал.

И "Оссерия" множи усилията да привлече точно такива хора: "Доста пари се харчат в кръчмата", признава Уве Кайзер.