Осемнадесетгодишният Петер Фехтер беше застрелян на 17 август 1962 г.
Той не е първият източногерманец, който загина при опит да прекоси границата между Изтока и Запада.
Но смъртта не покоси Петер насред някое поле или край балтийското крайбрежие.
Юношата угасна на две крачки от пропускателния пункт Чекпойнт Чарли в сърцето на разделения на две Берлин, под погледа на минувачите и на фотографите.
Година след изграждането на Берлинската стена, двайсет и седем години преди нейното рухване, смъртта на Петер символизира по онова време необратимостта на една трагична и абсурдна ситуация.
От западната страна на стената охранители и войници от граничните войски не само че не се притичват на помощ на Петер, но насочват оръжията си срещу тълпата, обхваната от гняв при вида на умиращото пред очите им момче.
От източната страна на стената войниците не смеят да се намесят заради инцидент, станал три дни по-рано. Тогава войник от ГДР е станал жертва на вражески огън.
През лятото на 1962 г. напрежението се е обострило. В седмиците, предшестващи драмата с Петер, рекорден брой светлинни ракети са изстреляни покрай Берлинската стена.
На 13 август 1962 г. има голяма демонстрация, която е израз на нарастващото отчаяние на населението, травмирано от разделението на Берлин и на страната. Германците от Изтока хранят мечти за изгнаничество.
Петер и неговият приятел Хелмут също мечтаят за по-добър живот и подготвят бягството си.
Петер и Хелмут по онова време чиракуват за зидари и използват обедната си почивка, за да минат покрай бодливата тел на границата. На Цимерщрасе има изоставено дърводелско ателие. В задната му част има незазидан прозорец.
Оттам може да се наблюдават патрулиращите граничари. Страхът, че ще бъдат изненадани, изкушението да стигнат до квартала Кройцберг, който е само на 30 метра в Западен Берлин, всичко това подтиква двете момчета да приемат предизвикателството на Ивицата на смъртта - ивица земя покрай основната разделителна стена и паралелна бариера, чието строителство току-що е започнало.
Тази дързост е от полза за Хелмут, който се изкачва по бетонната стена. Но от двуметровата височина той вижда приятеля си, който е в подножието и стои като парализиран. Вика го по име, насърчава го с думите: "Хайде, побързай!".
Но беглецът е покосен от куршум.
Подобно на счупена марионетка Петер увисва между стената и бодливата тел. За 50 минути кръвта му буквално изтича. Виковете му: "Помогнете ми" отслабват и накрая заглъхват.
След един час източногерманските военни издърпват тялото от ничията земя и се опитват да прикрият евакуацията му под мъгла от сълзотворен газ, но сцената е увековечена от журналисти.
В документален филм на телевизия "А Ер Де" Маргит Хосейни, която по онова време е на двайсетина години, разказва: "Всички се чувствахме виновни. Като че ли ние бяхме предизвикали тази ситуация. Като че ли ние бяхме решили да не направим нищо, за да помогнем на това момче. Това чувство за вина все още ме мъчи."
Двадесет и две години след падането на Берлинската стена Германия все още не знае с точност колко от нейните деца са загинали при опит да преминат от Изток на Запад.
"Между 500 и 700", според Карл Шрьодер, историк от Свободния университет в Берлин, който иска да извърши преброяване на жертвите до 2015 г.
"За да дадем на убитите име, лице и да им върнем достойнството", казва той.
На Цимерщрасе базалтова колона е издигната в памет на загиналия преди 50 години 18-годишен Петер Фехтер.
В последно време в Германия се появиха няколко книги, посветени на обстоятелствата около смъртта на юношата с миловидното лице.
Сред тях е книгата "Убийство на стената" на Ларс-Бродер Кейл и Свен Феликс Келерхоф.
