Завършилите преговори на експертно равнище между "шесторката" - петте велики сили плюс Германия - и Иран, приключиха без дори намек за напредък и с решение "след време" да бъде организирана още една среща на равнище заместници на главните преговарящи, пише вестник "Ню Йорк таймс".
По-важното в случая е, че
нито една от страните не бе готова да обяви, че преговорите са завършили с провал,
посочва вестникът.
Междувременно ЕС обяви, че е готов да продължи преговорите с Иран по ядрената му програма, пише в. "Файненшъл таймс". Изданието уточнява, че на вчерашната среща в Истанбул е било договорено Али Багхари, заместник на главния ирански преговарящ, и Хелга Шмид, заместничка на шефа на службата за външнополитически действия на ЕС Катрин Аштън, да се срещнат отново, като тепърва предстои да бъде уточнена датата.
Аштън е официалният преговарящ от името на шесторката с Иран.
Срещата в Истанбул започна и приключи на фона на
нова вълна от войнствена риторика
както от страна на Иран, така и на САЩ след близо тримесечно затишие. Иран отново заплаши, че ще затвори Ормузкия пролив като реакция на строгите санкции и петролното ембарго, наложено от САЩ и ЕС. Иран дори обяви, че новите санкции няма да накърнят решимостта на Ислямската република в крайна сметка да надделее в ядрения спор, пише "Ню Йорк таймс".
В началото на седмицата стана ясно, че САЩ са изпратили значителни подкрепления в района на Ормузкия пролив като сигнал за Иран да не прави опити да блокира стратегическия воден път. В отговор на това корпусът на Гвардейците на ислямската революция започна
тридневни учения с използването на ракети от всички възможни класове,
за да демонстрира, че територията на Арабския полуостров и Ормузкият пролив са в обсега на възможните ответни удари. Вчера командващият ВВС на Революционните гвардейци обяви, че Иран може да порази поне 35 американски бази с ракетни удари още в първите минути на евентуален конфликт, посочва вестникът.
Въпреки наложеното ембарго Иран не желае да намали добива на петрол, опасявайки се, че това ще нанесе материални щети на експлоатираните в момента петролни кладенци. Излишните количества петрол са складирани на близо 65 ирански танкера, които са хвърлили котва по иранското крайбрежие на Персийския залив, и често сменят боята си, за да прикрият истинския собственик и да улеснят евентуална продажба, посочва вестникът.
Тези действия обаче не могат да скрият факта, че след като години наред Техеран твърдеше, че санкциите практически не се усещат в страната, петролното ембарго се посреща със засилваща се загриженост. Дори президентът Махмуд Ахмадинеджад призна вчера, че "това са най-силните санкции, налагани досега на Иран", посочва вестникът.
Според оценки на експерти от началото на годината
добивът на петрол в Иран е намалял с около 25 на сто,
което е струвало на страната приблизително 10 млрд. долара пропуснати печалби, подчертава "Ню Йорк таймс".
Намаляването на постъпленията от суров петрол изправят Техеран пред множество предизвикателства. Освен финансовите загуби Иран трябва да реши какво да прави с петрола, който продължава да се изпомпва от активно използваните находища. Дневният добив на петрол в Иран се оценява на около 2,8 млн. барела дневно, което е с около 1 млн. барела дневно под нивото в началото на годината. Натрупаните запаси от ирански петрол, за които не може да се намери купувач, се изчисляват на 50 млн. барела (в хранилища на сушата и на танкери в Персийския залив).
