Северна Македония избира президент

В Република Северна Македония рано тази сутрин започна гласуването на президентски избори, разглеждани като ключов тест за правителството след смяната на името на страната, което целеше да се сложи край на продължил десетилетия спор със съседна Гърция.

Над 3400 изборни бюра бяха отворени в 7 ч. местно време (и българско) и ще затворят в 19 ч.

Президентския пост с предимно церемониални функции ще си оспорват трима университетски преподаватели.

Гордана Силяновска-Давкова е подкрепяна от основната консервативна опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, Стево Пендаровски е общ кандидат на управляващите социалдемократи и 30 по-малки партии, а независимият кандидат Блерим Река е подкрепен от две малки етнически албански партии – Алианс за албанците и Движение „Беса”.

За да спечели още на първия тур, даден кандидат трябва да получи 50% плюс един глас. Регистрираните избиратели са 1,8 милиона. Ако никой от кандидатите не спечели повече от половината от гласовете, каквито са и прогнозите, двамата с най-голяма подкрепа ще се явят на балотаж на 5 май.

Кои са кандидатите?

Стево Пендаровски – познава и СДСМ, и ВМРО-ДПМНЕ

Кандидатът с най-голям шанс според анкетите да стане първи президент на Република северна Македония е Стево Пендаровски. Неговата кандидатура беше издигната от управляващия социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и коалиционния му партньор Дечмократичен съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети.

През 2014 г. университетският преподавател Стево Пендаровски, с опит като съветник и председател на избирателната комисия, се изправи срещу Георге Иванов в президентската надпревара в Северна Македония и загуби.

На изборите на 21 април 55-годишният Пендаровски ще представлява не само избирателите на СДСМ, партията на премиера Зоран Заев, а и тези на ДУИ, най-голямата етническа албанска партия в страната и коалиционен партньор на Заев.

Пендаровски не е „първолак“ в политиката. Той е бил главен съветник за националната сигурност на покойния президент Борис Трайковски, а след това заема същата длъжност за наследника на Трайковски, Бранко Цървенковски между 2005 и 2009 г. по този начин Пендаровски се свързва и с двете водещи партии – ВМРО-ДПМНЕ (с работата за Трайковски) и СДСМ (чрез работата за Цървенковски).

Според различни коментари издигането на кандидатурата на Пендаровски в надпреварата за президентския пост е свързано с шанса му да привлече гласовете и на много македонци, и на достатъчно албанци едновременно. Стево Пендаровски представи в началото на април осем проекта, които ще започнат да се реализират през първите осем месеца на мандата му, ако спечели изборите в неделя. По собствените му думи тези проекти отразяват неговите ключови ангажименти и стълбове на програмата.

След като доста време беше национален координатор за присъединяването на Македония към НАТО, наскоро Пендаровски заяви, че през 2020 г. Скопие вече ще е столица на държава-членка на Северноатлантическия алианс.

Кандидати на опозицията

Охридчанката, която гледа в президентския пост на северна Македония. Гордана Смиляновска-Давкова е кандидатът, издигнат от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Тя е родом от Охрид. Юрист по образование, тя защитава докторска степен по право Любляна през 1993 г.

От 1990 до 1992 е член на конституционната комисия в македонския парламент. От 1992 до 1994 е министър без ресор в първото правителство на социалдемократа Бранко Цървенковски. След това се отдава на преподавателска дейност като асистент в Скопския университет. От 2000 г. е доцент, а от 2004 г. – професор по конституционно право и политически системи. Член е на Венецианската комисия от 2008 до 2016 г.

Любопитни са нейните скорошни изяви, които в политически план я правят малко приемлива за широки кръгове от македонските избиратели. През 2017-2018 г. като общественик Смиляновска-Давкова се обявява срещу закона за разширяване употребата на албанския език. Това едва ли е зарадвало албанците, а те не са от късопаметните. Освен това кандидат-президентът е срещу Преспанското споразумение, което сложи край на близо 30-годишния спор между Атина и Скопие за името на Македония. Трудно е да се приеме, че потенциален държавен глава на една държава не приема договора от Преспа, който постави Македония най-сетне на пътя за влизане в евроатлантическата общност.

На 16 февруари 2019 г. е избрана от ВМРО-ДПМНЕ за неин кандидат за президент на Северна Македония. На предизборен митинг във Велес Смиляновска-Давкова заяви, че след като победи на 21 април, ще се отвори път за предсрочни парламентарни избори. „Нашата победа означава поражение на немакедонската, ненационалната и антимакедонската политика, ако изобщо това може да се нарече политика“, подчерта тя. Тя дори направи и смелата прогноза как ще изглеждат оформилите се като образ в съзнанието ѝ нов парламент и ново правителство: „Няма да изискват от нас да забравяме думите на химна, ще пее (парламентът и правителството) с нас, флагът ще се вее с нас, ние ще произнасяме святото име, с което сме израсли, а Северна нека си я пишат и изговарят те, но това не е наше име”.

Албанецът, който иска по-видимо място за албанците

Университетският професор и бивш посланик Блерим Река е независим кандидат – тази странна формулиравка при надпревара за президентския пост – подкрепян от Алиансът на Албанците и Движението БЕСА. Още в началото на март той беше уверен, че ще спечели. Или поне така звучеше: „Защо мисля, че ще победим? Защото използваме концепция за връщане на републиканството и републиката. Ние сме за евроатлантическа и мултиетническа република. Македония е държава, но не е република. Ще бъде република, ако на местата на властта на личността ще има върховенство на закона, но не сега, когато съдебната власт е политизирана, администрацията е политизирана, докато парламентът дава имунитет и амнистия на отговорни за престъпления”.

Според него тези неща не могат да бъдат приети от ЕС, за разлика от НАТО, където за целите на сигурността Македония ще стане много бърза част от Алианса. ”Ще бъдем много скоро част от НАТО, но за ЕС ще са ни необходими много дълбоки реформи”.

Седмица преди вота на митинг в Тетово Блерим Река каза, че за да има държава, трябва да има върховенство на закона. „нямаме друга опция освен ЕС и НАТО, а корупцията и безработицата трябва да спрат. Трябва да се знае също така, че ние не сме статистически народ, а сме албанци”.