Фн нският президент Никола Саркози вече не гледа филмите за Роки и не слуша песните на лошото момче Джони Холидей.
Сега ниският и пъргав Сарко с черния шлифер си тананика песните на барда Боб Дилан, препрочита "Смърт във Венеция" на германския класик Томас Ман и размишлява върху творбите на сънародника си екзистенциалист Жан-Пол Сартр.
С наближаването на следващите президентски избори във Франция през 2012 г., Саркози иска да промени имиджа си и да се впише в линията на поведение на своите предшественици, които са били страстни ценители на културата и литературата.
Според френския седмичник "Експрес" третата съпруга на президента Карла Бруни има пръст в "културната му революция".
Държавният глава признава, че няколко пъти е посещавал например изложбата "Пикасо и другите майстори", че е вечерял с актьора Денис Хопър, че чете страстния психолог Стефан Цвайг и натуралиста Емил Зола, че е ненаситен за иронията във филмите на Уди Алън.
Французите бяха свикнали с прекалено бляскавия му вид
Със слънчеви очила и часовник "Ролекс", Саркози им се струваше като истинско "дете на телевизията", което не криеше възхищението си от онези писатели, които продават книгите си в многомилионен тираж, или от популярната култура.
Сега той започва да прилича все повече на предходните президенти.
Например Жорж Помпиду (1969-1974 г.) остави в наследство на французите културен център в Париж, който носи неговото име.
Франсоа Митеран (1981-1995 г.) е в основата на 20-ина културни проекта, сред които и изграждането на новата национална библиотека.
Жак Ширак (1995-2007) нареди да бъде построен Музея на примитивното изкуство, на коeто е добър познавач.
Валери Жискар Д'Естен през 1979 г. беше първият държавен глава на Франция, който гостува в литературна емисия, разказа за страстта си по произведенията на Ги дьо Мопасан и призна, че е искал да бъде писател.
Според френското сп. "Нувел обсерватьор" "окултуряването" на Саркози не бива да изненадва никого. Всеки френски президент си има своите тайни интереси, било то истински или измислени.
Разликата е, че предшествениците на Сарко не чакаха да мине половината им мандат, за да разкрият увлеченията си, допълва изданието.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
