С настъпването на зимата въглищата горят, а Балканите се задушават|Vesti.bg

Във вторник специализираното приложение Ер Вижуъл поставяше македонската столица Скопие на трето място сред най-замърсените градове в света, а Сараево се нареждаше на пето място

6 декември 2018, 11:18

П родавачите на пречистватели на въздуха са единствените, които потриват ръце: зимата е дошла, градовете на Балканите се задушават, отровени от колите и въглищата за отопление, пише Асошиейтед прес в репортаж за замърсяването на въздуха на полуострова.

Фуад Пърняворац, асматик на 69 години, се е качил на планината Требевич над Сараево, "за да напълни белите си дробове с кислород". "В града е ужасно, невъзможно да се диша, да се излезе на разходка. Аз кашлям непрекъснато, задушавам се", споделя той.

Градът е скрит под бял облак, от който се подава само телевизионната кула на хълма Хум. Хиляди комини пушат, за да се отопляват с въглища или дърва 100 000 домакинства в града, в който ежедневно се движат 150 000 коли, чиято средна възраст е 18 години.

Проблемът е регионален. Във вторник специализираното приложение Ер Вижуъл поставяше македонската столица Скопие на трето място сред най-замърсените градове в света, а Сараево се нареждаше на пето място, преди Делхи. Постоянно присъстващи в тази класация веднага щом паднат темепературите са също Белград и Прищина с двете й електроцентрали на въглища, построени по времето на комунизма, които са колкото решаващи за производството на електричество в Косово, толкова и токсични за атмосферата.

Пет града на Балканите фигурират сред десетте в Европа с най-висока концентрация на фини прахови частици, според класация от 2017 г. на Световната здравна организация: Тузла в Босна, Плевля в Черна гора, Скопие, Тетово и Битоля в Македония.

Икономическата и човешката цена на това е ужасяваща. В проучване от 2016 г. Световната здравна организация посочи, че през 2010 г. атмосферното замърсяване е причинило смъртта на 37 000 души в района на Западните Балкани, което е шест пъти повече, отколкото във Франция пропорционално на населението. Оттогава никаква структурна мярка не е била предприета.

Според документ на ООН от януари 2018 г. в Босна и Херцеговина "44 000 години живот са изгубени всяка година" заради атмосферното замърсяване. Цената на това представлява "над 21,5 процента от БВП" в изгубени работни и учебни дни, здравни разходи и други.

Какво ни причинява мръсният въздух

"Пречиствателите на въздуха се продават като топъл хляб. Хората изпразват портфейлите си, за да дишат чист въздух поне вкъщи", казва Ванко, продавач от Скопие - разположен също в котловина. Оборудването струва 400 евро или около една средна заплата. Но жителите "дори взимат заем, за да си купят пречиствател", "най-вече семействата с деца", посочва 48-годишният Ванко.

Македонското министерство на здравеопазването обяви раздаване на 43 000 маски на хронично болни. Жане Димески, активист на гражданското сдружение "СТОП на замърсяването на въздуха", вижда в това "по-скоро краткосрочен отговор, отколкото сериозна борба срещу замърсяването".

В Сараево, град с 340 000 жители, където общественият транспорт е в окаяно състояние, е отчетена в началото на декември средна стойност на фините прахови частици от 320 микрограма на кубичен метър и пикови стойности над 400 микрограма на кубичен метър. "Мисля, че няма сега друг град в света, където има 400 микрограма прах на кубичен метър в продължение на дванайсет часа непрекъснато", казва Мартин Тайс, босненски специалист в областта на качеството на въздуха.

Но на общината й бяха нужни четири дни, за да ограничи движението на колите. Училищата не бяха затворени въпреки призива на родителски асоциациии.

В Скопие 56-годишна начална учителка Весна Делевска също описва "непоносима" ситуация: "За тридесет години стаж като учител не съм виждала никога толково деца да кашлят и да се разболяват. В най-лошите дни много от родителите дори не изпращат децата си на училище".

Според специалисти и активисти трябва да се вземат основни мерки, да се ускори преход към преминаване на отпление с газ, да се задействат държавни помощи. Но страните от Балканите са бедни и осъзнаването е закъсняло.

Анес Подич, отговорен представителка на босненската асоциация Еко-Акция, критикува "престъпна безотговорност на властта". "Някой е преценил, че белите дробове на жителите на Сараево са пет пъти по-издържливи от тези на жителите на Париж", изтъкна иронично той в интервю наскоро, намеквайки за нивото на тревога, определено на 80 микрограма на кубичен метър във френската столица.