Той подчерта, че между двете държави няма проблеми в политическата и хуманитарна сфера - Пекин и Москва наистина са достигнали безпрецедентно високо ниво на взаимодействие.
Путин призна, че в икономическата област страните често са се сблъсквали с трудни въпроси, което е неизбежно, имайки предвид "огромния обем" на руско-китайските отношения.
"Който иска да продава, иска да продава по-скъпо, който купува, иска да купи по-евтино.
Ние с вас винаги сме достигали компромис, който да удовлетворява и двете страни", заяви Путин, обръщайки се към своя китайски колега Вън Цзябао.
Путин обяви, че руско-китайският стокообмен през 2011 г. ще надхвърли предкризисните показатели и ще достигне рекордните 70 млрд. долара.
След преговорите Путин заяви, че двете страни са достигнали до ново рекордно ниво на стокообмен. "Ще напомня, че в предкризисната 2008 г. пикът беше под 56 млрд. долара. Това беше най-високото равнище преди кризата. А през тази година той ще достигне най-малко 70 млрд., а може да доближи и 80", заяви той.
Китай се превърна в най-големия търговски партньор на Русия, оставяйки на второ място Германия. Путин се надява, че към 2015 г. стокообменът може да достигне 100 млрд. долара. Той подчерта, че Русия е заинтересувана не само от увеличаване на количествените, но и усъвършенстване на качествените параметри на търговско-икономическото сътрудничество с Китай.
Путин подчерта, че целта е диверсификация на търговско-икономическите връзки. "Възнамеряваме всецяло да поощряваме производствената кооперация, да създаваме перспективни технологични съюзи и да осъществяваме инфраструктурни проекти", добави той.
Путин отбеляза и интереса на двете страни в приоритетното развитие на сътрудничеството в иновационните отрасли - там, където "имаме значителен научен, ресурсен и кадрови потенциал". "Става дума за
усвояване на космоса, машиностроенето, самолетостроенето, агро-промишления комплекс и естествено - военно-техническото сътрудничество",
каза той. Бяха подписани документи за сътрудничество в сферата на инвестициите, енергетиката и металургията, чиято общата им стойност е близо 7 млрд. долара.
Руският фонд за преки инвестиции, Китайската инвестиционна корпорация и руската Внешекономбанк подписаха днес споразумение за създаване на Руско-китайски инвестиционен фонд, чийто капитал е 3-4 млрд. долара.
Сред документите обаче няма споразумения за доставки на руски природен газ за Китай, по което се водят разговори повече от година, допълва руската агенция. Сделката за снабдяването на втората по големина икономика в света с 68 милиарда кубични метра за срок от над 30 години от дълго време не може да бъде приключена заради спор по цените. "Ние сме на финалната отсечка в работата по газовите доставки", коментира Путин след преговори с китайския премиер Вън Цзябао.
Русия и Китай ще продължат сътрудничеството в атомния сектор.
"Въз основа на успешния опит при строителството на Тянванската АЕЦ ще развиваме по-тясно сътрудничество в атомната енергетика и то въз основа на най-съвременните световни технологии, отчитайки възможните рискове като ги сведем практически до нулата", отбеляза Путин.
Китай и Русия постигнаха споразумение по цената на петрола, който се транспортира по петролопровода Източен Сибир - Тихия океан, каза, Вън Цзябао.
Преди време бе съобщено, че двете страни имат разногласия по един от параметрите за пресмятане на цената на петрола. Поради това, според декларация на руската страна, Китай едностранно намали сумата, изплащана по договора за доставка на петрол.
Всички въпроси, свързани с доставките на руски петрол за Китай, са изяснени, каза днес пред журналисти руският вицепремиер Игор Сечин, който придружава Путин при посещението му в Китай.
