П реки преговори между делегации на Русия и Украйна започват днес в турския мегаполис Истанбул, но без участието на руския президент Владимир Путин, предаде ДПА.
Той утвърди състава на руската делегация, която ще бъде оглавявана от неговия съветник Владимир Медински.
Самият руски президент предложи днешните преговори в Истанбул, на които да бъде обсъден край на започнатата от Москва през февруари 2022 г. война в Украйна, на пресконференция в ранните неделни часове в Кремъл.
Преговорите, които бяха предвидени да започнат около 10.00 ч. местно време (също и българско) в работния кабинет на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган в двореца Долмабахче в турския мегаполис, бяха преместени за втората половина на деня по инициатива на турската страна, съобщи говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от Ройтерс.
"Нашата делегация се намира в Истанбул, нейният състав е известен, съответната информация е оповестена от Кремъл. Преговорите са пренесени във втората половина на деня по инициатива на турската страна", заяви Захарова, цитирана от ТАСС.
Преди това тя обяви, че руската делегация, оглавявана от Владимир Медински, съветник на руския президент Владимир Путин, е настроена за "сериозни преговори".
Американският президент Доналд Тръмп няма да присъства на разговорите, съобщи вчера американски представител, цитиран от Ройтерс.
Той съобщи това, след като руският президент Владимир Путин обяви списъка с участниците в руската делегация за преговорите, сред които не фигурира самият руски лидер. Тръмп обмисляше идеята да замине за Турция, ако Путин пристигне за участие в разговорите, но руският президент реши да не участва в дискусиите в Истанбул.
Тръмп обаче заяви, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио със сигурност ще е в Истанбул.
Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че ще присъства на преговорите с Русия, предаде Укринформ, като се позова на публикация на държавния глава в социалната платформа X.
Украински представител съобщи снощи за Ройтерс, че украинска делегация начело със Зеленски е "напът" за Турция.
Президентът вече посочи, че Украйна е готова на всякаква форма на преговори.
"Украйна е готова за всякакъв формат на преговори и ние не се страхуваме от срещи. Утре (днес - бел. ред.) - в Турция", гласи публикация на Зеленски от късно снощи в X.
Програмата на Зеленски - по информация към тази сутрин, включва и двустранни преговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и съвместна пресконференция на двамата, информира Укринформ.
Какви са исканията на Киев и Москва?
Това са първите преки разговори между Киев и Москва от пролетта на 2022 г., когато имаше първи подобни преговори, които обаче не доведоха до резултат.
Ето какви са официалните позиции на двата лагера, които ще преговарят днес.
Руският президент Владимир Путин запазва от началото на руската инвазия в Украйна максимални изисквания. Той повтаря, че процесът за намиране на решения на конфликта трябва да се захване със сериозните причини за него, на първо място желанието на Украйна да се присъедини към НАТО, един алианс, който Москва смята за екзистенциална заплаха, която се простира до границите й.
Русия има претенции относно анексията на четирите южни и източни украински области, които контролира частично – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка, както и относно Кримския полуостров, анексиран през 2014 г. В края на март руският външен министър Сергей Лавров реши да обяви, че международното признаване на принадлежността към Русия на тези територии е неотложно за уреждане на конфликта.
Владимир Путин представи много оправдания за офанзивата от февруари 2022 г. срещу Украйна, по-специално защитата на рускоговорящите в източната част на Украйна и денацификацията на една страна, която той обвинява, че е под влиянието на враждебни за Русия западни сили.
Москва иска по-специално да спрат доставките на западни оръжия за Украйна и отстраняването на ултранационалистически украински групировки.
В края на март Путин също така спомена идеята за преходна администрация за Украйна под егидата на ООН, една опция, която би означавала и оттеглянето от власт на Володимир Зеленски. Путин не смята Зеленски за легитимен президент и казва, че неговият петгодишен мандат е изтекъл през май 2024 г., въпреки че избори в Украйна са невъзможно заради войната. Путин също така смята революцията на Майдана, която доведе в Киев прозападни власти през 2014 г., е била държавен преврат срещу тогавашния проруски президент.
В Украйна въпросът за териториалните отстъпки разделя силно обществото. Населението от 2014 г. направи огромни човешки жертви и понесе огромни материални разрушения, за да запази границите си, установени при разпадането на СССР през 1991 г.
Зеленски спомена за възможността за размяна на територии с Москва относно зоните, държани от Киев в руската Курска област, но украинските сили в крайна сметка бяха изгонени оттам в края на април от руските сили.
Остава следователно да се разбере какви отстъпки могат да бъдат направени между Киев и Москва в момент, в който Украйна продължава да изисква изтеглянето чисто и просто на всички руски войски от територията си.
Сред висящите въпроси е трънливата тема за Крим. Зеленски заявява публично, че Киев няма да отстъпи този украински полуостров, в който до голяма степен има рускоговорящо население и който Москва анексира през 2014 г. Зеленски казва, че украинската конституция постановява, че Крим е част от украинската територия.
В по-широк план Зеленски призовава съюзниците си да предоставят гаранции за сигурността на Украйна, за да бъде разубедена Русия да нахлуе отново там след сключване на споразумение за мир.
В тази оптика Киев има основно искане – да се присъедини към НАТО, една възможност, която Москва отхвърли категорично и която беше изключена и от президента на САЩ Доналд Тръмп.
Украйна споменава като друга опция заедно с европейците да бъде създаден западен военен контингент, който може да бъде разположен в страната с подкрепата на НАТО в случай на мир. Тази възможност също е категорично отхвърлена от Москва.
За да се задейства дипломатическият процес за намиране на решение на конфликта, Киев призовава от няколко седмици, подобно на администрацията на Доналд Тръмп, за безусловно прекратяване на огъня за 30 дни, което да предшества разговорите. Неговите европейски съюзници заедно с американците поставиха през уикенда ултиматум на Русия – или да приеме прекратяване на огъня по време на преговорите или да бъде подложена на масирани санкции, ако не се съгласи на това.
Путин на този етап отхвърли на няколко пъти исканията за прекратяване на огъня от страна на Киев и на съюзниците му, защото смята, че то ще позволи на украинските сили, които имат трудности на фронта, да се превъоръжат благодарение на западняците.
Но в отговор на този европейски натиск и на Киев руският президент предложи провеждането в Истанбул в четвъртък на преки преговори между руснаците и украинците относно изхода от конфликта. Това се случва за първи път от пролетта на 2022 г., когато първоначалните дискусии, водени в Беларус и в Турция, така и не доведоха да край на конфликта.
Киев от своя страна отказва да отстъпва територии и настоява за силни гаранции за сигурност срещу бъдеща руска агресия.
Президентът Доналд Тръмп, който след поемането на поста си води широка дипломатическа кампания за прекратяване на конфликта, заяви, че Крим „ще остане с Русия“, а също така отбеляза, че членството на Украйна в НАТО е малко вероятно.
Как възникна идеята за преговори в Турция?
В събота президентът на Украйна Володимир Зеленски прие френския президент Еманюел Макрон, британския премиер Киър Стармър, германския канцлер Фридрих Мерц и полския премиер Доналд Туск в демонстрация на единство в Киев. Те отправиха координиран призив за 30-дневно прекратяване на огъня в Украйна, започващо от понеделник.
Планът получи подкрепа от Европейския съюз и президента на САЩ Доналд Тръмп, който по време на предизборната си кампания обеща бързо да сложи край на войната, която навлиза в четвъртата си година. Лидерите се ангажираха с по-строги санкции срещу Русия, ако Путин отхвърли предложението, припомня NOVA.
В изявление пред медиите в неделя сутринта обаче Путин на практика отхвърли тази идея и вместо това предложи възобновяване на преките преговори с Украйна в Истанбул „без предварителни условия“. Той не уточни дали си представя лични разговори между него и Зеленски, или между дипломати на двете държави на по-ниско ниво.
Зеленски отговори, като настоя за примирие и заяви, че ще пътува до Турция – като предизвика Путин да направи същото: „Ще чакам Путин в (Турция) в четвъртък. Лично. Надявам се този път руснаците да не търсят извинения“.
