Н а 26 октомври 2025 г. руският президент Владимир Путин обяви успешен тест на 9М730 „Буревестник“ (с кодовото име на НАТО: Skyfall) – крилата ракета с ядрен двигател, проектирана за неограничен обсег и избягване на ракетната отбрана. Тя е наречена "летящ Чернобил" от експерти по контрола на въоръженията, тъй като се захранва от ядрен реактор и, в зависимост от дизайна, потенциално изхвърля радиоактивни отработени газове по време на полет, предаде The Guardian.
През уикенда руският главен генерал Валерий Герасимов съобщи на Путин, че ракетата е изминала 14 000 км и е била във въздуха около 15 часа по време на теста на 21 октомври. Русия редовно заплашва, че войната в Украйна може да прерасне в ядрен конфликт, например ако съюзниците се присъединят към Украйна на бойното поле или ѝ предоставят далекобойни нападателни оръжия, както вече са направили.
Реакцията на Тръмп
Американският президент Доналд Тръмп заяви, че руският му колега Владимир Путин трябва да сложи край на войната в Украйна, а не да извършва изпитания със задвижвана с ядрена енергия ракета, и подчерта, че Вашингтон е разположил ядрена подводница край руското крайбрежие.
"Те знаят, че имаме ядрена подводница, най-голямата в света, точно до бреговете им, така че, искам да кажа, не е нужно да премине 8000 мили (14 000 километра)", каза Тръмп пред журналисти, според аудиофайл, публикуван от Белия дом. "Не мисля, че е уместно за Путин да казва подобни неща, между другото: Трябваше да сложите край на войната, войната, която трябва да продължи една седмица, сега е в четвъртата си година, това трябваше да направите, вместо да извършвате изпитания на ракети", добави американският президент.
"Те не си играят с нас и ние също не си играем с тях", заяви Тръмп. "Ние извършваме изпитания на ракети постоянно", добави той.
Ракета "без аналог"
През август 2019 г. голяма ядрена авария уби пет руски учени, за които се подозира, че са работили по "Буревестник". Инцидентът освободи радиация в околните райони. През ноември същата година, награждавайки посмъртно семействата на жертвите, Путин заяви, че те са работили по оръжие "без аналог".
Възхвалата на Путин идва след кървавата лятна офанзива на Русия в Украйна; руските загуби вече се доближават до 1,2 милиона, а западните санкции и украинските удари по енергийния й сектор изтласкват руската икономика до ръба на пропастта, предаде Kyiv Post.
Путин нарече „Буревестник“ „непобедим“, но дали е наистина? В действителност не точно.
„Буревестник“ представлява "Франкенщайн" безумие: възраждане на концепция която Съединените щати изоставиха преди десетилетия като твърде опасна и неосъществима, пише Чък Фарер за изданието Kyiv Post.
В основата му лежи ядрено задвижване – ядрен реактор, който нагрява атмосферен въздух за създаване на тяга, позволявайки полети на ниска надморска височина със свръхзвукова скорост на междуконтинентални разстояния.
„Буревестник“ на Путин наподобява американския „Проект Плуто“, разработка на ВВС на САЩ от 50-те години на миналия век за създаване на свръхзвукова ракета за ниска надморска височина (SLAM). За задвижването на SLAM инженери от Лабораторията „Лорънс Ливърмор“ в Калифорния конструираха леки реактори, способни на продължително свръхзвуково задвижване с помощта на ядрена топлина.
Още от началото възникнаха проблеми. Дизайнът изхвърляше смъртоносни продукти на делене – цезий-137, йод-131 – чрез изгорелите си газове, замърсявайки полетните траектории и застрашавайки пилоти, цивилни и екосистеми.
Нестабилността увеличаваше опасностите: неутронният поток корозира материалите, прегряването рискуваше да причини разтопяване по време на полет, а електронните системи не работеха правилно в облъченото тяло. Отхвърлен като прекалено опасен, САЩ прекратиха проекта SLAM през 1964 г. с основателни причини. Редовната експлоатация на платформата би генерирала световни радиоактивни утайки, докато нововъзникващите технологии за междуконтинентални балистични ракети предлагаха по-безопасни и рентабилни алтернативи.
Необезсърчена от историята или собствените си ядрени инциденти, Русия възроди концепцията в началото на 2010-те – решение, за което може и да съжалява.
🔸Putin announces Skyfall
— Kreately.in (@KreatelyMedia) October 27, 2025
A groundbreaking nuclear-powered cruise missile capable of carrying nuclear warheads and flying at low altitudes
Test conducted on 21st Oct, the missile flew 8,700 miles (14,000 km) for about 15 hours!
🚀🧨
pic.twitter.com/VGfOdlpjdi
Американското разузнаване отчита поне 13 теста до 2021 г., като над 80 процента от тях са завършили с катастрофален провал. „Непобедимите“ ракети „Буревестник“ на Путин експлодирали на стартовите релси, разпръсквайки делящи се материали и реакторни фрагменти и наранявайки учени и техници.
Откривайки наново това, което Америка научи през 50-те години, ядрените ракети на Путин излизали от контрол и се разбивали след спиране на задвижването, тъй като реакторите им се дестабилизирали поради неточно неутронно регулиране и неефективност на горивото. Половина дузина нестабилни ракети „Буревестник“ напуснали контролирания полет и се забили в Бяло море като разтопявания във въздуха.
Всички тези провали освобождаваха радиация, разпръсквайки тритий и цезий в региона, замърсявайки въздух, вода, морски лед и риболовни зони. Мълчанието на Москва блокира данни за тези екологични катастрофи, затруднявайки ограничаването на последствията и увеличавайки заплахите за морските екосистеми и местните общности.
Върховната катастрофа на програмата „Буревестник“ настъпи на 8 август 2019 г. на полигона Ньонокса на Бяло море. По време на опит за изваждане на потънал прототип от морското дъно, течно горивен бустер, свързан с ядрената сърцевина, експлодирал при контакт с атмосферата.
Взривът убил мигновено пет техници на „Росатом“, чиито тела били безвъзвратно замърсени. Трима други загинали по пътя за Москва от остър радиационен синдром: ужасяващите симптоми включваха стомашно-чревно кръвотечение и дермална некроза. Всеки загинал след множествена органна недостатъчност от дози, надвишаващи 10 грея – приблизително три пъти смъртната доза от йонизираща радиация за средния човек.
Още шест души от облъчения персонал страдали от тежка радиационна болест, претърпявайки изгаряния и гадене. Руските спасители и медици, неинформирани за ядрената авария, се сблъскали със секундно облъчване, като съобщили за повишени нива на бели кръвни телца и повишен канцерогенен риск.
Радиоактивните утайки от инцидента през 2019 г. разпръснаха изотопи стронций-91, барий-140 и лантан-140, като нивото на гама радиация в Северодвинск – на 30 километра разстояние – скочило до 1,78 микрозиверта в час, 16-кратно увеличение, продължило с часове и принудило евакуацията на 20 000 руски цивилни.
Радиоактивният облак след това отнесъл на 500 мили до Норвегия, утайвайки се в седиментите на Бяло море и предизвиквайки забрана за събиране на миди. По време на почистването бяха открити стотици парчета облъчени отломки, застрашаващи спасителите, облъчените лица и екосистемите в продължение на месеци.
Вредните последици не са приключили: текущият мониторинг показва повишени нива на левкемия сред персонала на полигона и цивилните евакуирани.
„Буревестник“ не е нищо друго освен театър за Съдния ден – още една заплаха от все по-изплашен Путин. Облечен парадоксално в руска военна униформа, руският президент обяви, че октомврийският тест на опасната му играчка е бил успешен.
Независимото потвърждение остава неуловимо, но западните анализатори смятат, че това маркира първия – и може би единствен – успешен старт на системата „Буревестник“.
В отчаян опит да проектира сила сред нарастващите поражения на бойното поле и икономическата изолация, Русия стана опасно безотговорна, възкресявайки този франкенщайнов чудовищен проект за сметка на човешки животи и околната среда.
Експерти предупреждават, че неекранираният дизайн е неосъществим. Той никога не може да бъде напълно надежден или безопасен, а продължаването на летателните тестове ще доведе до широкомащабно радиологично замърсяване, нарушавайки ядрените договори и рискувайки екологични бедствия.
„Буревестник“ не е стратегическо предимство, а безполезна, опасна и смъртоносна номера – самата му полетна траектория е токсичен белег върху крехката арктическа среда, където топенето на леда засилва разпространението на радионуклиди към глобалните течения.
Далеч отвъд регионалните утайки, това оръжие подкопава крехката архитектура на международния мир, изкушавайки ескалация в и без това нестабилен свят. Необходима е спешна глобална дипломация, за да се противопостави на тази безотговорност, да не се случи егото на Путин да разнищи стабилността, която защитава човечеството.
Just read in the News:
— Roberto (@UniqueMongolia) October 27, 2025
Western “experts” call Putin's new Burevestnik missile a “a tiny flying Chernobyl” 😁 pic.twitter.com/JmGv3MVOhz
Руски власти съобщиха рано в понеделник, 27 октомври, че украински дронове принудиха затварянето на летище Домодедово в Москва и по-малкото летище Жуковски. През нощта на неделя, 26 октомври, противовъздушната отбрана на Русия свали 28 дрона, съобщи кметът на руската столица Сергей Собянин. Няма информация за щети. Русия рядко разкрива пълния мащаб на щетите, нанесени от украински удари в нейна територия, освен ако не са засегнати граждански обекти. Не беше получен незабавен коментар от Украйна. Киев заяви, че неговите атаки имат за цел да унищожат инфраструктура, ключова за военните усилия на Москва.
Санкциите на САЩ срещу руската петролна индустрия оказаха незабавен ефект. В рамките на часове глобалната цена на петрола се повиши с 6%, а съобщенията съобщаваха за незабавна пауза в доставките на руски петрол за най-големите рафинерии в Индия, най-големият клиент на Москва за суров петрол, както и за най-големите държавни петролни компании на Китай. Люк Уикендън, анализатор от Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (Crea), заяви:
"Ако Москва загуби достъп до тези пазари, тя може да загуби приблизително 7,4 млрд. долара месечен приход, което се равнява на приблизително 3,6 млрд. долара данъчни постъпления на месец, които се вливат директно в военната каса на Кремъл... Само ако Индия намали вноса си на руски суров петрол, Кремъл може да загуби приблизително 1,6 млрд. долара месечни данъчни приходи."
Главният икономически пратеник на Путин се опита да обвини другите, след като отношенията между САЩ и Русия се влошиха, САЩ наложиха санкции и Доналд Тръмп отмени предстояща среща в Будапеща с руския владетел. Кирил Дмитриев заяви, че са имало "титанични опити" за осуетяване на диалога между САЩ и Русия, пристигайки в САЩ за срещи с членове на администрацията на Тръмп. Тръмп първоначално даде блестяща оценка на последния си разговор с Путин и каза, че двамата ще се срещнат в Будапеща. Но няколко дни по-късно, тъй като Путин не даде признак за правене на отстъпки за прекратяване на войната, Тръмп заяви, че срещата ще бъде "загуба на време" и че е лично разочарован от руския президент.
Мненията, изразени в тази статия са на автора на Kyiv Post, Чък Фарер, а не непременно на Vesti.bg.
