Бонер бе на 88 години и е издъхнала след тежко боледуване.
Тя е родена на 15 февруари 1923 г. в Туркестанската автономна съветска социалистическа република (Средна Азия). Баща й - Алиханян Геворк, висш партиен работник - е разстрелян през 1938 г., а майка й - Руф Бонер - е била осъдена на осем години изселване и в крайна сметка прекарва 17 години по лагери и изселена.
След ареста на родителите си Бонер живее с баба си и брат си в Ленинград. Завършва през 1940 г. училище и започва да учи педагогика.
В началото на войната е мобилизирана като медицинска сестра. Ранена и излекувана, продължава да служи във военно-санитарен влак и Денят на победата - 9 май 1945 г. - я заварва край Инсбрук в Австрия.
През 1953 г. завършва медицински институт в Ленинград и работи като лекар. През 1965 г. влиза в Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС).
Преосмисля политическите си убеждения след разгрома на "Пражката пролет" (1968) и през 1972 г. напуска партията.
Същата година се омъжва за Андрей Сахаров, знаменит учен и дисидент, наричан "бащата на съветската атомна бомба", превърнал се в един от главните критици на комунистическия режим.
Заедно с мъжа си, който през 1975 г. получи Нобеловата награда за мир и това предизвика гнева на Кремъл, е изселена в град Горки, днес Нижни Новгород. През 1984 г. е осъдена за "клевета срещу съветския обществен и държавен строй".
През 70-те години, а след това и в края на 80-те, когато след реформите на Михаил Горбачов на Сахаров и на Бонер им е позволено да се завърнат от Горки в Москва, малкият им апартамент в руската столица се превръща в неофициална щаб-квартира на руското дисидентско движение.
Макар Бонер първоначално да става известна заради брака си със Сахаров, с годините тя си изгражда собствена репутация на неуморен борец за човешки права, въпреки враждебното отношение на съветските власти.
Често е била атакувана от властите, обвинявана, че е чужд агент, който подвел Сахаров да се обърне срещу страната си.
Но нападките сякаш само укрепваха решимостта й и тя никога не престана да призовава за повече свободи за съветските граждани, въпреки, че самата плащаше скъпо за житейския си избор, отбелязва Асошиейтед прес.
Агенцията цитира откъс от автобиографията й, в който тя пише: "Надявам се да съм изживяла живота си достойно за руската култура, в която премина животът ми, достойно за еврейската и арменската народности, и се гордея, че ми бе отредена трудната и щастлива съдба да бъде съпруга и приятел на академик Андрей Дмитриевич Сахаров".
Сахаров почина през 1989 г.
След като им разрешават да се завърнат в Москва през 1987 г., Бонер и Сахаров участват в създаването на правозащитните дружества "Мемориал" и "Московска трибуна".
Бонер беше член на комисията по правата на човека към президента Елцин, но през 1994 г. напусна този пост, защото не пожела да има нещо общо с държавното ръководство, което започна войната в Чечения.
През август 2008 г. тя осъди действията на Русия в Южна Осетия по време на военния конфликт с Грузия.
На 10 март 2010 г. първа се подписа под обръщение на руската опозиция към гражданите, озаглавено "Путин трябва да си отиде".
През март 2010 г. поде кампания за незабавното разпускане на Руската академия на науките с призив да бъдат отнети всички административни и стопански функции на тази структура.
Елена Бонер е лауреат на редица международни награди в сферата на човешките права и гражданските свободи, почетен доктор е на американски и европейски университети.
Автор е на книгите "Постскриптум. Книга о горьковской ссылке" (1988), "Звонит колокол... Год без Андрея Сахарова" (1991), "Дочки-матери" (1991) и др., издадени на много езици.
Прахът на покойната ще бъде погребан на Востряковското гробище в Москва, след церемония по изпращането й в щата Масачузетс.
Както съобщи нейната дъщеря (от първия брак) Татяна Янкелевич, тялото на майка й ще бъде кремирано, а урната с праха - положена до съпруга й, майка й и брат й, както е било нейното желание.
Дъщерята на Елена Бонер помоли, вместо да се носят цветя, да се внесат пожертвувания във фонда Андрей Сахаров, съобщи РИА "Новости".
Последвайте ни
