П лановете на Илон Мъск за колонизация на Марс са осуетени от досаден враг, съобщава уебсайтът "Futurism".
В продължение на много години главният изпълнителен директор на SpaceX Илон Мъск е твърдо решен да изпрати хора на повърхността на Марс.
С помощта на масивната ракета Starship на своята космическа компания американският предприемач се надява да построи цял град на Червената планета - мисия, която се чувства по-актуална от всякога, тъй като неговият ключов съюзник, президентът Доналд Тръмп, демонстрира ентусиазъм да ускори изпращането на първите астронавти на Марс дори за сметка на планираните мисии на НАСА до Луната.
Но един досаден враг може да провали всичко това. Както е описано подробно в неотдавнашно проучване, учените са установили, че веществата, открити в марсианския прах, могат да бъдат животозастрашаващи за хората, пътуващи в Космоса, като значително застрашат здравето им.
Въпреки че не се очаква скоро астронавтите да дишат директно в изключително разредената атмосфера при липса на големи усилия за геоинженерство, дори филтрирането на праха може да се окаже изключително трудно.
„Най-голямата опасност е рискът за белите дробове на астронавтите“, казва студентът по медицина от Университета на Южна Калифорния и съавтор на доклада Джъстин Уанг. „Тъй като прахът е толкова фин, се очаква той да остане в белите дробове на астронавтите и част от него да се абсорбира в кръвния поток.“
Според Уанг „много от опасностите, включително силициев диоксид и железни оксиди, могат да причинят белодробни заболявания, които биха могли да се насложат“. Това е в допълнение към огромното количество космическа радиация, на която те ще бъдат изложени, което крие риск от белодробна фиброза по време на космическия полет.
Накратко, това е още един знак, че пътуването до Марс ще бъде изключително опасно начинание - неприятна реалност, която самият Мъск признава.
„Въпреки че прахът на Марс няма да бъде най-опасната част от мисията до Червената планета, той определено е опасност, която може да бъде вредна за астронавтите, но е лесно предотвратима, при положение че сме правилно подготвени за нея“, казва Уанг.
„Той постоянно пада от небето и покрива всичко. На всеки няколко години има бури, които обхващат цялото земно кълбо и полагат дебел слой.“, казва съавторът и професор по геоложки науки от университета в Боулдър Брайън Хайнк.
Изследователите отбелязват, че прахът вече се е оказал сериозен проблем за астронавтите по време на мисиите „Аполо“ на НАСА до Луната. По-рано учените са установили, че лунният прах е сериозен проблем за здравето на бъдещите астронавти.
Дори роботизираните роувъри, които се движат по повърхността на Марс, са претърпели големи загуби поради праха. В случая през 2021 г. марсианският спускаем апарат InSight спря да функционира преждевременно поради покриване на слънчевите му панели с прах, след което той не можеше да зарежда батериите си, за да остане работоспособен.
Още по-лошо е, че прахът действа по много по-непредсказуеми начини, отколкото тук, на Земята. Праховите частици на Марс са много по-остри и заострени, отколкото на нашата планета, което може да раздразни меките мембрани на белите дробове, казва независимата изследователка от Университета в Лестър Джулия Картрайт, която не е участвала в проучването.
И ако бъдещите астронавти наистина изпаднат в беда, помощта може да се окаже много далече.
„Токсичността на лунния прах е била непредвидена опасност за здравето по време на мисиите „Аполо“, пишат изследователите в своята статия. „Мисията до Марс не разполага с лукса да се върне бързо на Земята за лечение, нито пък може да разчита на наземната подкрепа на летателния хирург за лечение поради закъснения в комуникацията до 40 минути в двете посоки.“
„За да се подготвим адекватно за успешното изследване на Червената планета от хора“, заключават те, “трябва да сме готови да предотвратим и лекуваме множество медицински проблеми, които могат да възникнат по време на престоя на повърхността на Марс, за да намалим рисковете и да гарантираме както успеха на мисията, така и безопасността на астронавтите.
