Н икола Саркози се завърна там, където беше преди – доминираше новините и разделяше нацията. Тринадесет години след като напусна поста си, той е на път да стане първият бивш френски президент, изпратен в затвора след петгодишна присъда за престъпен заговор. И обстоятелствата са изпълнени със същия спор, който някога бележеше всяко негово действие.
Малко след произнасянето на присъдата му по делото за „либийските пари“ в четвъртък, той говори с пламенна ярост за „безграничната омраза“, на която каза, че все още е жертва.
От момента, в който се утвърди като защитник на десницата, Саркози беше убеден, че е бил мишена на лява клика във френската съдебна система и медии. И с тази присъда, според него, идва още едно неопровержимо доказателство.
Репутацията на Саркози обаче отдавна е помрачена от съдебни дела и разследвания за корупция след загубата на президентските избори през 2012 г. от социалиста Франсоа Оланд.
- Съдебни битки
През 2021 г. той стана първият френски бивш президент след Втората световна война, получил ефективна присъда за корупция. Тогава беше осъден на три години затвор – две от тях условно – за търговия с влияние и нарушаване на професионалната тайна.
Съдът установи, че е опитал да подкупи съдия в замяна на информация за разследване на кампанията му. Заедно с него бяха осъдени и съдията, и адвокатът му. Полицията беше записала тайни телефонни разговори, в които Саркози казвал на своя адвокат Тиери Ерцог: „Ще го повиша, ще му помогна“. Миналата година апелативен съд в Париж постанови, че може да изтърпи присъдата си у дома с електронна гривна вместо в затвора.
Той обжалва и друго решение от февруари 2024 г., когато беше признат за виновен в превишаване на разходите за кампанията си през 2012 г. и в наемане на PR фирма, за да прикрие нарушенията. Получи една година затвор, от които шест месеца условно. Последното дело произтича от разследване, започнало още през 2013 г.
Две години по-рано синът на Кадафи беше обвинил Саркози, че е получил милиони евро от баща му за финансиране на кампания. По-късно ливанският бизнесмен Зиад Такиеддин – посредник между Франция и Близкия изток – също заяви, че има писмени доказателства, че кампанията на Саркози през 2007 г. е била „щедро“ финансирана от Либия, като плащанията за 50 млн. евро продължили и след избирането му.
- „Бляскаво“ президентство
Загубата от Франсоа Оланд през 2012 г. направи Саркози първия френски президент след Валери Жискар д’Естен през 1981 г., който не е преизбран за втори мандат. Предшественикът му Жак Ширак беше осъден условно на две години през 2011 г. за фиктивни назначения в кметството на Париж, когато беше кмет.
През 2016 г. Саркози отново се кандидатира за президент, но партията „Републиканци“ издигна вместо него бившия премиер Франсоа Фийон, който загуби от Еманюел Макрон на изборите през 2017 г.
Критиците нарекоха президентството на Саркози (2007-2012) „bling-bling“, защото смятаха стила му за прекалено показен, свързан със знаменитости и прекалено активен за длъжност, обвита в традиция и величие.
Неговият публичен образ беше допълнително подсилен от брака му с Карла Бруни през 2008 г. Двамата имат дъщеря Джулия, родена малко преди изборите през 2012 г. От предишните си бракове Саркози има още трима сина.
- Живот като крал
Във втората година от мандата си, два пъти разведеният Саркози се ожени за известната „укротителка на мъже“ Карла Бруни, разказва английското издание Daily Mail. Те се предполага, че са се венчали тайно само 80 дни след първата си среща, за да бъде позволено на двойката да дели легло при предстояща визита в Уиндзорския замък, където да отседнат с кралица Елизабет.
Карла Бруни беше легенда, станала известна с провокативни фотосесии през 90-те, една от топ 20 най-добре платените модели в света и с приходи от 7,5 милиона долара за една година. Преди да се омъжи за Саркози, тя е била във връзки с Ерик Клептън и Мик Джагър, а също и беше свързвана с Доналд Тръмп.
Сега с бляскав модел и поп звезда в обкръжението си, Саркози разви още по-скъпи вкусове и често беше засичан с изискани дизайнерски дрехи, включително златни очила Ray Ban. Прякорът му „Президент bling-bling“ произлиза от факта, че беше носил Rolex Daytona и други луксозни часовници, включително Girard-Perregaux 1966 и часовник Patek Philippe на стойност около 55 000 евро от бяло злато, който през 2012 г. скандално свали от ръката си и сложи в джоба на сакото, докато поздравяваше поддръжници – намеквайки, че не се доверява на някои избиратели.
В един момент дори носеше златна верижка на врата си, като беше заснет на египетски плаж с медальон и великолепната Карла Бруни в бикини – сцена още по-куриозна заради факта, че Саркози е висок само 1.65 м, а съпругата му е почти 180 см висока.
Височината на Саркози винаги е била обект на подигравки, а Бруни го наричаше с нежно „моето малко чау чау (бел.ред. породата кучета)“. Бившият британски премиер Дейвид Камерън веднъж бил хванат да се шегува за „скрити джуджета“ в снимки на бюрото си, сред които имало и кадър с френския президент.
Докато френската икономика се бореше след финансовата криза през 2008 г., начинът на живот на Саркози очевидно противоречеше на ценностите на „Свобода, Равенство, Братство“. Може би най-ярък пример беше през 2012 г., когато изпрати медицински екип в Украйна със самолет Falcon 50 след обаждане от сина му Пиер, който бил с болки в стомаха. От сметката на стойност 25 000 паунда, Саркози възстанови само 7300, оставяйки френските данъкоплатци да платят останалите 17 700.
- Не от елита
Син на унгарски емигрант и френска майка от гръцко-еврейски произход, Саркози е кръстен като католик и израснал в Париж. За разлика от повечето представители на френския елит, той не учи в престижната Национална школа по администрация, а се подготвя за юрист. Също така изучава политически науки в Париж, преди да се отдаде на политиката.
Кариерата му започва като кмет на богатото парижко предградие Ньой-сюр-Сен, което управлява от 1983 г. В началото е протеже на Жак Ширак, но през 1993-1995 г. става дясна ръка на премиера Едуар Баладюр и министър на бюджета. Подкрепата му за Баладюр в президентските избори през 1995 г. предизвиква траен разрив с Ширак, който печели изборите.
- Твърд подход към имиграцията
Като вътрешен министър през 2005 г. Саркози е критикуван за израза „отрепки“, с който описва младежи от парижките предградия. По-късно, вече като президент, провежда строги мерки срещу нелегалната имиграция, включително масови депортации на роми, които предизвикват големи спорове.
Същевременно защитава позитивна дискриминация с цел намаляване на младежката безработица – позиция, която се сблъсква с традиционното френско разбиране за равенство.
Някои от назначенията му изненадаха политическия елит: Рашида Дати стана първият министър от северноафрикански произход, отговарящ за правосъдието, а социалистът Бернар Кушнер беше назначен за външен министър.
В края на президентството му безработицата достигна най-високите си нива от 12 години. Въпреки това Саркози игра водеща роля в европейския отговор на световната финансова криза от 2008 г. и допринесе за създаването на срещите на Г-20.
Той осъществи и непопулярни, но смятани за необходими реформи: повиши възрастта за пенсиониране от 60 на 62 години, смекчи 35-часовата работна седмица, въведена от социалистите, реформира университетите и промени данъчната система.
- Държавник
На международната сцена Саркози често беше определян като атлантик, макар че се противопостави на войната в Ирак. През март 2011 г. Франция беше първата страна, изпратила военни самолети срещу силите на Кадафи, оглавявайки международната намеса, която доведе до свалянето му.
Той беше похвален и за посредничеството в края на конфликта между Русия и Грузия през август 2008 г., въпреки че Русия впоследствие затвърди контрола си върху части от грузинска територия.
В отговор на финансовата криза от 2008 г. Саркози обеща наказания за спекулантите и настоя за силна държавна намеса в икономиката. В рамките на ЕС изгради близки отношения с германския канцлер Ангела Меркел.
През годините след президентството му случаите на корупция не престават да го преследват.
