П сихотерапевтът Оксана Колинс разкрива признаците на остра стресова реакция, нейните физически и психологически прояви. Тя също дава съвети за техники за управление на стреса и подчертава важността на професионалната помощ, предаде UNN.
Острата стресова реакция е временна реакция, която се развива у човек в отговор на необичайно физическо или психическо натоварване. Природни бедствия, войни - това може значително да повлияе на благосъстоянието и живота на хората, които се оказват в епицентъра на бедствието. В коментар за UNN психотерапевтът по кризисни и преходни периоди от живота Оксана Колинс говори за основните признаци на острата стресова реакция и методите за справяне със стреса.
5 опасни признака, че работите твърде много
Какво е остра стресова реакция?
Както отбелязва Оксана, острата стресова реакция е естествен отговор на нашето тяло и психика към заплашителна ситуация, когато е необходимо да се мобилизират сили за защита и оцеляване. „По време на война такива реакции се срещат не само на фронтовата линия или в прифронтовите региони, но и сред цивилното население по време на масирани атаки. Острата стресова реакция възниква, когато психическите ресурси са недостатъчни за справяне със ситуацията. Стимулът е толкова силен, че реакцията на тялото не зависи от волята или желанието на човека, а е автоматична“, обяснява Колинс.
Какво представлява стресът и как да живеем по-спокойно в неспокойни времена
Как тялото реагира на стресови ситуации: физически и психологически прояви
„Сърцето започва да бие по-бързо, дишането става по-често, мускулите се напрягат. На невробиологично ниво се активира симпатиковата нервна система, която мобилизира ресурси в опасни условия. Нейната задача е именно да ни помогне да се измъкнем от епицентъра на тази опасна ситуация. В този момент фокусът на вниманието може да се стесни: мислите се концентрират само върху оцеляването и действията „тук и сега“, казва психологът.
Тя обяснява, че хората често описват това състояние като „да си в мъгла“: събитията се възприемат неясно, а някои моменти се изтриват от паметта. Също така подчертава, че понякога, поради прекомерно напрежение, вместо симпатиковата система се активира парасимпатиковата система, която обикновено работи по време на почивка и възстановяване.
„В този случай може да се появи чувство на слабост: тялото сякаш се дезориентира, човекът сяда на пода, губи сили, понякога дори припада. Това също е един от възможните механизми на острата стресова реакция“, добавя психологът.
Освен това е възможна и реакция на замръзване, когато човек изглежда забавен, сякаш не реагира, въпреки че нервната система продължава да сканира ситуацията наоколо. В определен момент обаче може да настъпи внезапна активиране – човекът започва да действа, понякога хаотично, понякога целенасочено.
„Както виждаме, може да има разнообразие в проявите. И, разбира се, всичко това е наш естествен защитен механизъм. Ако говорим за емоционални реакции, страхът най-често доминира, който може да премине в паника. Мислите стават хаотични. Възможни са емоционални „избухвания“ – викове, сълзи, агресия или, напротив, откъснатост и чувство на празнота. Сред телесните прояви са задух, треперене, изпотяване“, добавя Колинс.
Методи за справяне със стреса в ежедневието
„Не можем да предотвратим реакциите си да станат по-малко стресови за нас. Това е непредсказуемо. Но можем да си помогнем в спокойни периоди, като натрупваме вътрешни ресурси, които улесняват преодоляването на стреса. Важно тук е знанието и способността да ги прилагаме в точния момент“, отбелязва психологът.
Страхотен съвет е да активирате така наречената допаминова система – да правите неща, които имат смисъл и цел. Това помага за възстановяване от стреса. В същото време експертът предупреждава да не се претоварвате, за да не се изтощите още повече. А всичко, което може да бъде отложено след преживяване на стресова реакция, е по-добре да бъде отложено. Най-добре е да си дадете време и да се съсредоточите върху прости неща, които дават на нервната ни система почивка и възможност за възстановяване.
Какво може да се направи за противодействие на стресовата реакция?
- Движете се. Разходете се, разклатете тялото и крайниците си, ударете възглавница – стресът има нужда от изход чрез действие.
- Дишайте. Вдишайте за 4 секунди, задръжте за 4, издишайте за 4, задръжте отново.
- Освободете емоциите си. Позволете си да плачете, да крещите, дори да ругаете. Това е естествено.
- Заземете се. Огледайте се наоколо: какво виждате, чувате, усещате? Това ви връща в настоящия момент.
- Увийте се в топлина. Прегръщането на някого или увиването в одеяло може да даде на тялото ви по-голямо чувство за сигурност.
Професионална помощ и подкрепа
Експертът подчертава, че професионалната помощ при стрес няма да бъде излишна, ако чувствате, че вашата стресова реакция продължава дълго време. „Нашата реакция на стрес може да продължи от няколко часа до няколко седмици или дори месеци и може да се превърне в постстресови разстройства и, разбира се, в по-сложни процеси на психиката ни. Ако в продължение на няколко седмици или месеци чувствате влошаване на състоянието си, особено хиперактивиране и постоянно чувство на тревожност, това наистина може да са сигналите, които ви канят да потърсите професионална помощ и подкрепа“, обобщи психологът.
