К онфликтът в Либия претърпя нов обрат, след като опитът на установилия се на изток командир Халифа Хафтар за завземане на столицата Триполи бързо се провали през последните седмици, пише Ройтерс.
Кой с кого се бие?
Самозваната Либийска национална армия (ЛНА) на Хафтар се бие със силите, съюзени с установилото се в Триполи международнопризнато правителство на националното съгласие (ПНС). И двете страни са съставени от местни въоръжени фракции, които променяйки своята лоялност, от време на време съдействат за определяне на развоя на конфликта. И двете също така са силно зависими от чуждестранни съюзници, преследващи стратегически и политически цели в Либия. Турция увеличи своята военна подкрепа за ПНС през януари, а Хафтар отдавна се радва на поддръжка от страни като Обединените арабски емирства, Египет, Русия и Йордания.
"Шугалей" – филмът, който не разказа всичко за ролята на Русия в Либия
Как се стигна дотук?
Разломните линии в Либия започнаха да се разкриват преди девет години, след като местните групи заеха различни позиции в подкрепяното от НАТО въстание, което свали от власт Муамар Кадафи. Опитът за демократичен преход след неговото сваляне излезе от контрол, когато въоръжените групи създадоха местни силови бази и се обединиха около политически фракции.
След битка за Триполи през 2014 г. една фракция се премести на изток, където установи паралелно правителство и филиали на ключови институции. Тя призна Хафтар за военен командир, след като той започна дълга кампания срещу ислямистки групи и други противници в Бенгази.
ПНС възникна в резултат на подкрепено от ООН споразумение през декември 2015 г., което даде на международната общност партньор в страна, където "Ислямска държава" беше във възход и имаше рязко увеличаване на трафика на мигранти към Европа. Източните фракции обаче отхвърлиха сделката. Вместо това Хафтар затвърди контрола си на изток и нахлу на юг в началото на 2019 г., след което предприе своето настъпление към Триполи през април миналата година.
Турция подготвя над 3000 наемници за войната в Либия
Кой какво контролира?
Сегашните позиции изглеждат доста сходни с тези отпреди две години, с разделителна линия на северния бряг при Сирт, приблизително по средата на средиземноморското крайбрежие на Либия. ПНС и съюзените с него групи контролират гъстонаселената северозападна част на Либия, а ЛНА държи изтока. Съюзническите връзки на юг са по-слаби.
Какви са нанесените вреди?
Близо 400 000 либийци са разселени през последните девет години, около половината от тях след началото на настъплението към Триполи. Хиляди други са загинали. Конфликтът струва на страната десетки милиарди долари в загубени приходи от петрола, причини значителни щети на инфраструктурата и домовете и доведе до бърза инфлация и чести спирания на тока и водата.
Какъв е шансът за мир?
Една отслабена ЛНА може да потърси сделка. След като силите на Хафтар се оттеглиха миналата седмица, ООН поднови непреките военни преговори за постигане на прекратяване на огъня, а Египет представи инициатива, призоваваща за политическо решение. Преговорите на ООН са част от по-широк процес, насочен към решаване на въпроси като разпределението на приходите от петрола, състава на евентуално правителство на единството и бъдещият статут на въоръжените групи.
Досегашните усилия за спиране на конфликта обаче бяха блокирани, а затишията се използваха за прегрупиране и превъоръжаване, преди боевете да се подновят. Ястреби в ПНС говорят за настъпление на изток сега, когато са в подем, а някои на изток, където бъдещето на Хафтар е поставено под съмнение заради военните му неуспехи, все повече повдигат въпроса за подялба.
Какво се случва с петрола?
Членуващата в ОПЕК Либия има най-големите петролни запаси в Африка и произвеждаше по 1,6 милиона барела на ден преди 2011 г. Оттогава производството силно се колебае, след като фракции блокираха съоръжения, за да настояват за своите искания, и беше повредена инфраструктура.
Производството се повиши до около един милион барела от края на 2016 г., а после падна до под 100 000 барела на ден, след като съюзниците на ЛНА затвориха пристанища и тръбопроводи през януари. Тази блокада беше частично премахната, след като силите на ПНС напреднаха, а югозападните находища Шарара и Ел Фел възобновиха работа.
