В ид имунотерапия е показала обещаващи резултати при таргетирането на най-смъртоносния вид рак на мозъка, съобщават изследователи. Глиобластомът е агресивен вид рак на мозъка, като след поставянето на диагнозата хората обикновено живеят само между 12 и 18 месеца.
Сега експерти от Кралския колеж в Лондон (King's College London) и университета Макмастър (McMaster University) в Канада са извършили лабораторна работа, която предполага, че терапията с CAR-T клетки може да се използва като лечение.
Терапията работи, като обучава собствената имунна система на тялото да разпознава и атакува смъртоносните клетки, и вече е показала драматични резултати при пациенти с рак, съобщава английското издание The Telegraph.
Някои форми на CAR-T терапия в момента се предлагат рутинно от Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS).
В новото изследване, използващо модели на глиобластом, които репликират човешката биология (включително такива, отгледани от тумори на пациенти), CAR-T терапията е елиминирала туморите и е показала признаци за дългосрочна преживяемост без рецидив на заболяването.
Шийла Сингх, главен изследовател и професор по невроонкология и неврохирургия в Кралския колеж в Лондон и университета Макмастър, каза: „Глиобластомът не е съставен само от ракови клетки. Голяма част от тумора се състои от имунни клетки, наречени макрофаги. Тези клетки обикновено помагат за защитата на тялото срещу инфекции, но глиобластомът може да ги привлече и препрограмира, така че да помагат на тумора да расте, да потискат имунните атаки и да устояват на лечението“.
Изследователите са идентифицирали протеин, наречен GPNMB, както върху клетките на глиобластома, така и върху тези подпомагащи тумора макрофаги. Чрез модифициране на CAR-T клетките така, че да разпознават GPNMB, екипът е успял да покаже как глиобластомът може да бъде атакуван на два фронта едновременно.
„Туморно-имунна екосистема“
Проф. Сингх каза: „Вместо да третираме глиобластома само като маса от ракови клетки, трябва да мислим за него като за свързана туморно-имунна екосистема. Нашият подход е насочен както към тумора, така и към средата, която му позволява да процъфтява. Като излизаме извън рамките на самите ракови клетки, ние се прицелваме и в имунните клетки, които помагат за предпазването на тумора от лечението“.
Д-р Карън Ноубъл, директор по изследванията и политиките в организацията Brain Tumour Research, заяви: „Около 3200 души биват диагностицирани с глиобластом всяка година в Обединеното кралство и, за съжаление, едва 4% от диагностицираните оцеляват пет или повече години. Новите възможности за лечение, които могат да се справят със сложността на този смъртоносен рак, са от жизненоважно значение.
Тези резултати са наистина обещаващи – особено след като CAR-T терапията вече се използва успешно при други видове рак, така че се надяваме тази иновация да бъде внедрена бързо в практиката за пациентите. Важно е да се отбележи, че пробивите в лабораторията ще променят съдбата на хората с мозъчни тумори едва когато се превърнат в лечения в клиниките в Обединеното кралство.
Изследвания като това подчертават необходимостта от повече инвестиции, които да позволят откритията и да ускорят пътя им до пациентите. Ето защо призоваваме правителството да изгради по-привлекателна финансова и регулаторна среда в Обединеното кралство за индустрията на науките за живота, за да гарантира, че ще започнат повече клинични изпитвания и повече пациенти ще имат достъп до тях“, каза д-р Ноубъл.
Шан Гревал, съавтор на изследването от Макмастър, отбеляза, че повечето предишни подходи са се фокусирали върху убиването единствено на раковите клетки на глиобластома. „Нашата работа предполага, че може би трябва също така да разрушим имунната система за поддръжка, която помага на глиобластома да оцелее“, каза той.
„Опустошително заболяване“
Проф. Сингх допълни: „Само чрез сътрудничество с учени от целия свят и с клиницисти можем да се справим с това опустошително заболяване. Виждала съм от първо лице в работата си като неврохирург въздействието, което глиобластомът оказва върху пациентите и техните семейства, и съм решена да разработвам нови лечения за подобряване на резултатите за засегнатите от рак на мозъка“.
Научният труд е публикуван в списание Nature.
Ясмин Шейх, ръководител на отдела за политики и обществени въпроси в благотворителната организация Anthony Nolan, каза: „В Anthony Nolan сме виждали от първо ръце колко трансформираща може да бъде CAR-T клетъчната терапия за хора с рак на кръвта. Това изследване е вълнуваща стъпка напред и допълва нарастващите доказателства, че CAR-T клетъчната терапия би могла да предложи нова надежда и за хората, живеещи с други форми на рак, включително рак на мозъка.
Въпреки че тези констатации са изключително окуражаващи за бъдещето, ние също така трябва да мислим как иновативни лечения като това могат да бъдат прилагани на практика. Националната здравна служба трябва да гарантира, че разполага с необходимата работна сила и инфраструктура, така че пациентите да могат да се възползват от новите терапии без забавяне“.
Добави ни в предпочитани източници в Google
