Н а срещата на върха на НАТО в Хага през 2025 г. всички членки се ангажираха с цел от 5 процента от БВП за разходи за отбрана, за да се защитят от заплахите срещу блока и да гарантират, че съюзниците споделят бремето. Сред страните, които са най-близо до тази цел, водят именно тези, разположени на или край границата с Русия — най-вече Литва, Естония, Полша и Латвия, пише в свой анализ Newsweek.
Разходите обаче разказват само част от историята. Военната готовност на тези нации е въпрос на бюджети, но и на това дали цялата държава е в състояние да устои на нападение. Държавите, които предлагат на НАТО нов модел за отбрана, не са задължително тези, които харчат най-много, а тези, които от десетилетия живеят с предположението, че може да са следващите.
Въпреки — или може би точно поради — своя размер и близостта си до Русия на Владимир Путин, именно тази отбрана по модела на „тотална война“ е това, което страните от Източна Европа изграждат. Това са държавите, подготвени за конфликт, пише Newsweek.
България в „златната среда“ на НАТО по разходи за отбрана
Оценките от 2025 г. определят разходите за отбрана на Полша на 4,3 процента от нейния БВП, на Литва — на 4 процента, на Латвия — на 3,7 процента, на Естония — на 3,4 процента, а след тях е Дания с 3,3 процента. С изключение на Полша, това са сравнително малки държави — Естония на Балтийско море има население от едва 1,34 милиона души.
Техните планове, както и годините на съпротива срещу Русия — в контраст със западната апатия — предлагат много по-широко разбиране за отбраната и карат останалата част от Европа да се срамува.
Това се дължи частично на факта, че Прибалтика и Полша научиха сурови уроци от историята.
Тези държави се открояват по отношение на отбраната заради страданията си при минали руски инвазии. И трите балтийски държави и Полша бяха окупирани от Съветския съюз — Балтика през 1940 г., а Полша през 1939 г.
Балтийските държави понасяха съветската окупация до 1991 г. Тя беше брутална и репресивна — съпроводена с депортации, заточение и русификация на обществото. След 1945 г. Полша бе принудително вкарана в ръководения от Съветския съюз комунистически блок до 1989 г., припомня в своя анализ Newsweek.
Източна Европа разбира цената на руската имперска политика и рано осъзна, че заплахата от Русия не е изчезнала.
Те разбраха също, че тя може да е променила формата си. Въпреки разпадането на Съветския съюз и националната независимост през 1991 г., тези нации усещаха своята уязвимост спрямо Русия.
През 2007 г., например, Естония бе ударена от мащабна кибератака в момент, когато страната имаше несъгласие с Русия относно спорния паметник „Бронзовия войник“ в Талин — съветски военен мемориал. След като Естония премести мемориала, поредица от кибератаки — от руски IP адреси — сринаха естонски правителствени уебсайтове, медийни портали и банкови системи.
Балтийските страни и Полша видяха и по-брутална военна репресия на други места, включително в Грузия през 2008 г. и в Крим през 2014 г., като част от исторически модел на руска агресия.
Канцлерът на Германия: Европа вече не е в мир с Русия
За Западна Европа обаче руската заплаха изглеждаше привидно елиминирана. С края на Студената война на Русия се гледаше като на нов търговски партньор и доставчик на енергия: Германия получаваше 52 процента от газа си от Русия през 2021 г. — годината преди пълномащабното нахлуване в Украйна, пише в анализа си Newsweek.
В Запада имаше и надежди, че краят на напрежението ще доведе до оптимизъм и мир в Европа — със съпътстващия ефект от намаляване на военните способности, тъй като Западът омаловажаваше заплахата.
Числеността на германските войски спадна от 585 000 през 1990 г. до 177 000 през 2016 г., докато армията на Обединеното кралство намаля с 30 процента от 2000 г. до 2024 г. Много европейски държави прекратиха и задължителната военна служба. Междувременно фокусът на сигурността се пренасочи към НАТО и САЩ.
НАТО: Русия остава най-голямата и пряка заплаха
Балтийските държави и Полша никога не приеха тези предположения. Полша се присъедини към НАТО през 1999 г., а Балтика — през 2004 г., като започнаха да модернизират армиите си и да инвестират отново в отбрана след руската агресия на други места. Латвия и Литва възстановиха военната служба през 2010-те и 2020-те години; наскоро Литва отчете рекорд за брой доброволци за военна служба.
Те също така започнаха да изискват твърди гаранции за сигурност от НАТО, особено по отношение на Член 5, който обещава, че Алиансът ще защити всяка страна членка, ако бъде нападната.
Тези отбранителни планове само ескалираха след нахлуването в Украйна през 2022 г., с изграждането на 950-километрова защитна линия срещу Русия, включваща бункери, „драконови зъби“ и минни поля. Това има за цел да допълни програмата „Източен щит“ (East Shield) в Полша, която трябва да бъде внедрена до 2028 г., за да защити Полша по границите с Беларус и руския ексклав Калининград, припомня Newsweek.
Тускю: Източният фланг на НАТО е доказателство за солидарността в алианса
Последната зона често се разглежда като потенциална точка на напрежение, особено Сувалкският коридор, на границата между Полша, Литва, Беларус и Калининград.
Полша също така се очертава да има най-голямата армия в Европейския съюз и втора в НАТО след САЩ.
Но най-забележителна е тяхната инвестиция в модерни технологии и необходимостта от защита срещу „сенчеста война“ или атаки срещу цивилни. След унищожителните кибератаки Естония прие политика на „тотална отбрана“, инвестирайки в киберсигурност и обучение, за да гарантира безопасността на дигиталните ресурси на страната — включително симулиране на кибератаки и откриване на „посолство за данни“ в Люксембург, където да се съхраняват дигиталните архиви на държавата.
Балтийските държави инвестират и в училищно обучение, за да гарантират, че цивилните са готови за война; включително обучение на деца за използване на дронове и подготовка на болници за конфликт. Това липсва в Западна Европа, където отбранителните бюджети често са фокусирани просто върху харчене на пари, вместо върху адаптиране към съвременните методи на водене на война.
Източна Европа разбра и енергийната зависимост като оръжие за война и започна да инвестира в зелени решения, за да избегне зависимостта си от Русия — включително Литва, която изгради терминал за втечнен природен газ през 2014 г., което ѝ позволи да стане първата страна в Европа, която напълно се отдели от руския газ.
На фона на критиките на президента Доналд Тръмп относно разходите за отбрана на Западна Европа, фокусът на Америка и НАТО върху страните, които поемат най-голяма отговорност, трябва да бъде и върху тези, които функционират под натиск, пише в своя анализ Newsweek.
Десетилетия наред балтийските държави и Полша бяха третирани като най-слабите членове на НАТО. Сега именно тази предишна уязвимост им позволява да внедряват иновации и да преобразят отбраната в Европа.
Посланието към техните партньори на Запад е ясно.
Анализът за Newsweek е на Жулиет Бретан, преподавател във Факултета по английски език в Кеймбриджкия университет и преди това е работила като изследовател в Центъра за геополитика в Кеймбридж.
Мненията, изразени в тази статия, са лично на автора.
