Е вропа „вече не е в мир“ с Русия, заяви германският канцлер Фридрих Мерц, цитиран от списание „Нюзуик“ (Newsweek).
„Ние не сме във война, но вече не сме и в мир“,
каза той относно отношенията с Русия по време на пресконференция в германския град Дюселдорф в понеделник, добавяйки, че коментарът му „може да е малко шокиращ на пръв поглед“.
„Имам предвид точно това, което казвам“, добави Мерц. „Вече не сме във времето, което беше толкова красиво, толкова тихо и толкова мирно“, добави той.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви още през януари, че е „дълбоко загрижен за ситуацията със сигурността в Европа“, добавяйки: „Ние не сме във война, но и не сме в мир“.
Европейските държави, много от които са част от НАТО, бързат да увеличат разходите за отбрана и да попълнят запасите от военно оборудване, изчерпани от пакетите помощи за Украйна
Още през юни НАТО обеща да увеличи разходите за отбрана до 5% от БВП през следващите 10 години, което е голяма стъпка за алианса, който само месеци по-рано обсъждаше дали някои членове ще достигнат прага от 2%, преди това изискван от страните-членки. Цифрата от 5% е разделена на 3,5% за така наречената „основна“ отбрана, като танкове или друг хардуер, и още 1,5% за свързани разходи за сигурност и отбрана, като например инфраструктура.
Шведският министър на отбраната Пал Йонсон заяви по-рано този месец, че континентът трябва да „приеме нов европейски начин на мислене, от начин на мислене в мирно време до готовност за война“.
Оценките варират, но една оценка от Датската служба за военно разузнаване, публикувана през февруари, посочва, че
Русия ще може да води „широкомащабна война“ срещу НАТО през следващите пет години, ако САЩ откажат да се включат.
Германската служба за външно разузнаване, БНД, заяви, че Москва може да разполага с достатъчно оборудване и персонал, за да атакува НАТО до края на десетилетието.
Европейски официални лица алармираха за „хибридни атаки“, често приписвани на Русия. Това се отнася за операции, които не са открита война, като използване на миграцията като оръжие, извършване на кибератаки или повреда на критична инфраструктура.
През последните дни са забелязани дронове да летят над множество места в Дания,
като датската армия заяви в събота, че са разгърнати „няколко средства“ след забелязвания близо до военни обекти. Не бяха дадени допълнителни подробности. Дания не изключи участието на Русия, въпреки че Москва отрече отговорност.
Финландският президент Александър Стуб заяви във вторник, че Хелзинки ще разположи контингент за борба с дронове в Дания, а граничната охрана на страната ще „подкрепи със собствените си средства“.
Няколко други държави са предоставили средства за борба с дронове, а фрегата за противовъздушна отбрана, управлявана от Морското командване на НАТО (MARCOM), пристигна в Копенхаген в неделя като част от инициативата на алианса „Балтийски страж“. „Балтийски страж“ беше създадена след поредица от атаки срещу критична инфраструктура в Балтийско море миналата година.
Гражданските дронове бяха забранени в Дания тази седмица,
тъй като европейски лидери се събират за голяма среща на върха в сряда и допълнителни срещи в четвъртък.
Дрон беше засечен близо до летище Осло в Норвегия на 22 септември, само няколко дни след като Естония заяви, че три руски изтребителя са нарушили въздушното пространство на страната за 12 минути. Русия заяви, че самолетите не са нарушили естонското въздушно пространство. По-рано през септември Румъния съобщи за навлизане на дрон във въздушното си пространство, а около 20 дрона пресякоха Полша, няколко от които бяха свалени от изтребители на НАТО.
