П равосъдният министър Николай Найденов заяви, че до него е достигнала информация за възможно прегрупиране във връзка с избора на нов състав на Висшия съдебен съвет. Той посочи, че има индикации за срещи в кабинета на Борислав Сарафов, но подчерта, че не е бил свидетел на подобни разговори.
„Следователският кабинет очевидно е на г-н Борислав Сарафов. Казвайки тези думи, аз заставам зад тях. Действително до мен достигнаха такива, да не кажа сигнали, но поне индикации, че това се случва“, заяви Найденов. По думите му остава неясно дали действително е имало подобни срещи и какъв е бил характерът им. Министърът изрази надежда, че ако такива разговори са водени, те са били част от своеобразна кампания около избора на ВСС, а не опит за въздействие с неправомерни средства.
По отношение на номинираните за новия съдебен съвет Найденов заяви, че вижда „палитра от различни биографии“ и призова фокусът да бъде върху професионалните качества и интегритета на кандидатите. „Дали сред тях има „джуджета“ – това ще стане ясно, надявам се, в рамките на процедурата“, коментира той. Според него в съдебната система има и „доста гнили ябълки“, а натрупаните през годините скандали показват, че тя не винаги е успявала сама да разреши проблемите си.
На въпрос дали съществува опасност в бъдещия ВСС да попаднат зависими фигури, министърът отговори: „Може да се окаже, че има възможност и явни такива да влязат“. Той изрази надежда, че както парламентарната, така и професионалната квота ще преминат през достатъчно прозрачна процедура и че ще бъдат избрани магистрати с „безупречен морал и интегритет“.
Найденов обърна специално внимание и на т.нар. „компроматни банки“.
„Подборът чрез флашки никога не дава добър резултат“, заяви той пред БНР.
Според него по-сериозният риск не е появата на компрометираща информация за даден кандидат, а възможността тя да остане скрита и впоследствие да бъде използвана, за да бъде държан член на ВСС в зависимост. „По-страшно е, когато флашката не бъде извадена и когато човекът, който остане член на ВСС, бъде държан в зависимост с тази флашка“, каза министърът.
Министерството на правосъдието подготвя и конституционни промени, които да позволят освобождаването на членове на ВСС при установени сериозни нарушения. По думите на Найденов конкретни предложения и мотивите към тях трябва да бъдат готови до края на годината или най-късно в началото на следващата. Той допуска, че при обжалване на избора от професионалната квота новият състав на съвета може да не встъпи в длъжност до края на ноември.
Правосъдният министър съобщи още, че ще обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд решението, с което без разглеждане е оставена жалбата му по искането за отстраняване на Борислав Сарафов като магистрат. „Бих искал да стигна докрай по този път по съдебен ред, тъй като това е единствената възможност за защита на тази позиция“, посочи той.
Найденов коментира и делото „Хемусгейт“, което определи като знаково. По думите му по случая е имало готов обвинителен акт, прокурорът, работил по него, впоследствие е бил отстранен, а други магистрати, извършвали процесуални действия, са получили бързо кариерно развитие. „Трябва да упражним този обществен натиск прокуратурата да даде информация какво се случва“, заяви министърът.
Сред подготвяните промени е и преоценка на функциите на Инспектората към ВСС, както и възможност за създаване на консултативен съвет към министъра на правосъдието, който да анализира подобни случаи.
По случая „Петрохан“ Найденов заяви, че Министерството на правосъдието не е участвало нито в организацията на пресконференцията, нито в подготовката на представената на нея информация. Според него основният въпрос остава съдържанието на оповестените данни. Министърът посочи, че ако заключенията на комплексната експертиза за извършителя на убийствата бъдат потвърдени, наказателното производство в тази част няма как да стигне до съд, ако соченият за извършител вече не е сред живите.
Найденов коментира и спора около помилване, извършено от Илияна Йотова като вицепрезидент. Според него темата се използва политически, а самият институт на помилването е конституционно уреден.
