П реди една година на днешния ден изглеждаше, че руският президент Владимир Путин държи всички козове. След три години и половина изтощително затъване в Украйна и фактическа изолация от страна на Белия дом, руският лидер си беше осигурил историческа среща с американски силен човек, който се отнасяше с дълбоко скептицизъм, а понякога и с открита противопоставеност, към единния фронт на Запада в подкрепа на Киев.
Политическото завръщане на президента Доналд Тръмп в много отношения потвърди дългосрочните изчисления на Путин за крехкостта на трансатлантическата солидарност. Сега той трябваше да представи своята позиция директно в символичната обстановка на Аляска – бивша територия на Руската империя, където нито един ръководител на Кремъл не беше стъпвал досега, пише Newsweek.
Джон Болтън, ветеранът от американската дипломация, заемал поста съветник по националната сигурност по време на първия мандат на Тръмп, заяви непосредствено след срещата на върха, че „Путин категорично е спечелил“, постигайки „повечето от това, което искаше“ от срещата, без да поема никакви конкретни ангажименти.
Ръцете бяха стиснати, започнаха нови преговори с посредничеството на САЩ и някои анализатори прогнозираха пълен колапс на американската помощ за Украйна. Но въпреки цялата символика и политически капитал, които срещата предложи на Москва, последвалото едва ли може да се опише като решителен пробив.
„Мисля, че в крайна сметка това беше важна среща от гледна точка на Русия. Не бих казал, че Путин излезе победител. Мисля, че той просто оцеля, за да продължи да се бори политически с Тръмп, което беше важно“, заяви Болтън, поглеждайки назад към годишнината от срещата.
Освен това „най-голямата“ промяна, която Болтън вижда през изминалата година, е на бойното поле, където украинските удари по инфраструктура дълбоко в руската територия отново са помрачили визиите за сигурна победа на Русия, визия, която според него се е превърнала в доминантен разказ в съзнанието на Тръмп и неговия специален пратеник Стив Уиткоф през първата година от тази администрация.
„И макар със сигурност да не може да се каже, че Русия няма да спечели, не мисля, че някой би могъл да изложи убедителни аргументи, че руската победа е неизбежна“, добави Болтън.
Защо Аляска изглеждаше като триумф
Въпреки че от срещата в Аляска произтекоха малко осезаеми ползи за Путин, тя отбеляза сериозно постижение в усилията му да възстанови влиянието си на световната сцена и, може би най-важното, да пренастрои отношенията си с Тръмп.
Путин използва възможността да се възползва от сравнително позитивния диалог, изграден по време на първия мандат на Тръмп, чиято динамика изглеждаше с още по-голям потенциал през втория.
Възмутеният Тръмп беше започнал да насочва част от най-острата си реторика към традиционните съюзници на САЩ в Европа, обвинявайки ги, че се съюзяват със същия либерален дневен ред като неговите съперници от Демократическата партия у дома. Обвиненията му не бяха далеч от собствените описания на Москва за упадащ глобалистки европейски ред.
„Срещата в Аляска беше важен индикатор за трансформациите в отношенията между САЩ и Русия. Докато администрацията на президента Байдън по подразбиране отхвърляше всеки съществен диалог след избухването на военния конфликт между Русия и Украйна, подходът на президента Тръмп беше коренно различен“, заяви Иван Тимофеев, генерален директор на мисловния център „Руски съвет по международни отношения“ в Москва.
„Тази промяна обаче имаше по-широк контекст. Президентът Тръмп и неговите сътрудници преразгледаха отношенията с Европа и Украйна поне на реторично ниво. Новата парадигма беше много по-прагматична, включително с изчисления на разходите и ползите в отношенията със съюзниците и партньорите. В случая с Русия самият факт на съвместно търсене на решение на основните проблеми, включително Украйна, беше крачка напред“. Добави той.
Дори и да е имало „изпуснати възможности“ за постигане на по-цялостно разведряване в отношенията между САЩ и Русия, Тимофеев посочи, че „фактът, че преговорите и дискусиите продължиха толкова дълго, сам по себе си беше постижение“.
И до днес явните прилики във възгледите на Тръмп и Путин за геополитиката на великите сили представляват основен прочит на срещата от гледна точка на Русия. „Ключовият момент, който Русия понякога твърди, че е извлякла от срещата, беше споразумение със Съединените щати за начина, по който трябва да функционира светът“, заяви Киър Джайлс, старши сътрудник в програмата за Русия и Евразия на Chatham House.
Този концепция понякога се нарича в руските медии „Духът от Анкъридж“, който Джайлс описва като диктуващ, че „желаната позиция за Съединените щати е оттегляне от глобално присъствие и фокусиране върху Западното полукълбо“.
„Това напълно съответства на идеите на Русия, че светът трябва да бъде разделен на сфери на влияние, където Съединените щати си гледат собствения двор и дават на Русия свобода на действие в това, което тя смята за свой собствен двор – конкретно Европа и нейните централни и източни части“, казва Джайлс.
Отношенията на Тръмп с украинския президент Володимир Зеленски, от друга страна, едва ли можеха да изглеждат по-лоши по онова време. Лошите чувства между двамата датираха от известния скандал „услуга за услуга“, по време на който американският лидер беше обвинен през първия си мандат, че е заплашил да спре оръжията за Украйна, ако тя не започне разследване за корупция срещу семейство Байдън, което доведе до първия импийчмънт на Тръмп през 2019 г.
Търсейки рестарт за втория мандат на Тръмп, Зеленски вместо това получи публично мъмрене през февруари миналата година, което шокира дори редица републиканци и изглеждаше, че обрича на провал потока от помощи от Вашингтон за Киев, докато времето на Путин да заблести настъпваше в Анкъридж през август.
Планът от 28 точки на Белия дом не вдъхваше много доверие у поддръжниците на Украйна. Той предвиждаше замразяване на фронтовите линии, фактическо отстъпване от страна на Украйна на контролираните от Русия земи, приблизително една пета от предвоенната територия на страната, както и ангажимент от страна на Киев да ограничи въоръжените си сили и да се откаже от отдавна търсеното членство в НАТО.
Срещата в Аляска съвпадна и с подновения импулс за Русия на фронта. След продължителен период на незначителни териториални промени с цената на големи загуби и за двете страни, руските войски постепенно бяха започнали да напредват, въвеждайки нови тактики, адаптирани към реалностите на войната с дронове, и възползвайки се от недостига на жива сила в Украйна, за да пробиват пролуки в отбранителните линии.
Олексий Наран, професор в Националния университет „Киево-Могилянска академия“, заяви, че украинците имат различен термин за така наречения „Дух от Анкъридж“ - „лошата миризма от Анкъридж“.
Какво последва
Днес неблагоприятните условия пред Украйна остават тежки. Но неуспехът на Русия да превърне превъзходството си в категоричен успех отслаби нейните позиции, докато Украйна и нейните европейски поддръжници водиха яростна кампания за противопоставяне на опасенията от пълен обрат от страна на САЩ.
Харан отдаде заслуженото на партньорите на Украйна, включително Европа, Канада и Япония, че са „успели да убедят Тръмп да не изглежда слаб“ в натиска си за плана от 28 точки.Но той отбеляза, че администрацията също е изиграла роля за способността на Украйна да окаже допълнителен натиск върху Русия.
„Има много критики към Тръмп, аз също съм сред тези критици, но разузнавателните данни продължават да се предоставят на Украйна. Това е наистина, наистина важно. A европейците купуват американски оръжия за Украйна. Така че не е безплатно, но все пак продължава“, каза Харан.
Срещата на върха на НАТО миналия месец в Анкара изглежда особено показателна, тъй като Украйна си осигури нов пакет от 81 милиарда долара военна и финансова помощ от европейските нации и Канада.
Кампанията на Украйна с дронове с голям обсег привлече вниманието към вътрешния фронт на Русия, струвайки на Кремъл милиарди долари, предизвиквайки кризи за горива и икономически последици. Проучванията показват спадаща обществена подкрепа сред руснаците, като изследване на „Левада център“, публикувано миналия месец, показва, че рейтингът на одобрение на руския лидер е спаднал до най-ниската си точка от началото на конфликта, 24 февруари 2022 г., до 74%.
Междувременно Тръмп изглежда губи търпение спрямо ситуацията като цяло .„Мисля, че Зеленски иска да сключи сделка, и мисля, че Путин иска да сключи сделка, но има много неприязън, както вероятно сте забелязали. Той изглежда много нежелаещ да прави отстъпки, имам предвид президента Путин. Е, никой не иска да прави отстъпки, но и двамата ще трябва да направят известни отстъпки“, каза Тръмп по време на заседание на кабинета на 31 юли в последните си коментари за конфликта.
Андрей Кортунов, член на Руския съвет по международни отношения, твърди, че очакванията на Тръмп относно Украйна и нейните европейски поддръжници не са съответствали на реалността, когато е дошло време за сядане на масата за преговори.
„Изглежда, че в началото на втория си мандат Доналд Тръмп подцени устойчивостта на украинската армия и украинската държава, както и ангажираността на основните европейски нации непрекъснато да предоставят военна и финансова помощ на Киев“, каза Кортунов.
„Преди година Тръмп може да е мислел, че украинската страна ще трябва да приеме всеки план, който той би могъл да договори добросъвестно с Владимир Путин. През последната година обаче нито украинските лидери, нито техните европейски партньори демонстрираха голяма допълнителна гъвкавост относно условията за евентуално споразумение“, добави той.
И тъй като САЩ се пренасочват към стратегия първо да осигурят работеща рамка с Киев, а след това да убеждават Москва, Кортунов прогнозира слабо раздвижване и от страна на Кремъл.
„Малко вероятно е президентът Путин да направи някакви съществени промени в позициите, които формулира в Анкъридж преди година. В Москва няма усещане, че динамиката на бойното поле се е изместила в полза на украинската страна – Русия продължава офанзивата си, макар и бавно. Това означава, че за съжаление днес не сме твърде близо до края на конфликта“, каза Кортунов.
Действително ли Путин достигна своя връх?
Малко оптимизъм съществува и от двете страни на конфликта една година след емблематичната среща между Тръмп и Путин в Анкъридж.
Джайлс, който беше описал срещата на върха в Аляска като „пагубна за Украйна и Европа“ непосредствено след провеждането ѝ, предупреди, че голяма част от наратива относно успеха на Киев да обърне палачинката срещу Москва, както политически, така и на бойното поле, е бил подхранван от „непълни изображения“ на конфликта в медиите.
„Въпреки целия ентусиазъм, с който бяха посрещнати видеоклиповете как неща в Русия избухват в пламъци – първо рафинериите, после складовете на Wildberries, има други случвания, които ще бъдат далеч по-пагубни за Киев, като например липсата на боеприпаси за противовъздушна отбрана, пристигането на севернокорейски балистични ракети, щетите по отоплителната и енергийната инфраструктура, което означава, че през следващата зима комбинацията от тези фактори ще бъде още по-голямо предизвикателство за Киев“, обясни той.
Путин може също така да разшири мобилизацията, като доклади показват възможност за свикване на до половин милион допълнителни войници след парламентарните избори в Русия следващия месец.
Що се отнася до позицията на Белия дом, Джайлс твърди, че „всеки път, когато има изявление от администрацията на Тръмп, което изглежда бегло полезно за европейската сигурност, бидейки по-безпристрастно в начина, по който вижда Русия и Украйна, вълнението е прекомерна реакция, защото отново и отново тези надежди са били попарвани“.
Анализаторите единодушно посочват как променливият характер на посланията на администрацията прави трудно да се вади извод за каквато и да е съществена еволюция във възгледите на Тръмп за войната.
Появата на нова война в Близкия изток, започната на 28 февруари от САЩ и Израел срещу Иран само дни след четвъртата годишнина от нахлуването на Русия в Украйна, още повече разсея последователността на Белия дом по изпълнението на ангажимента му да сложи край на най-смъртоносния конфликт в Европа от Втората световна война насам.
Болтън от своя страна предупреди, че подобно отвличане на вниманието в крайна сметка може да работи в полза на Путин, тъй като руският лидер продължава да залага на победа в дългосрочен план.
„Мисля, че сега липсата на внимание може да донесе още повече ползи за Русия, ако Украйна наистина има такъв недостиг на ракети прехващачи, както казва Зеленски. Те са много притеснени, че ако по един или друг начин не намерим още ракети Patriot, Украйна ще изпадне в наистина сериозни проблеми“, каза Болтън.
„Така че в този момент не Путин е ощетен от липсата на внимание. Мисля, че по редица причини губеща е по-скоро Украйна“, заключи той.
Добави ни в предпочитани източници в Google
