Н а 13 май 1981 г. точно в 17:17 ч. на площад „Свети Петър“ във Ватикана се случва немислимото – проехтяват изстрели и папа Йоан Павел II пада окървавен в ръцете на телохранителите си. Светият отец е тежко ранен пред погледа на десетки хиляди поклонници, събрали се да получат благословия.
Стрелецът е турчинът Мехмет Али Агджа, който е задържан незабавно и по-късно е осъден на доживотен затвор от италиански съд. Впоследствие папа Йоан Павел II (който все пак оцелява) прощава на Агджа, а след това е помилван от президента на Италия Карло Адзельо Чампи и депортиран в Турция през 2000 г.
Събитието е ужасяващо, а още по-ужасяващо е, че в него е замесена и България.
Имената на трима българи са замесени в атентата – подполковник Желю Василев, секретар на военния аташе и Тодор Айвазов, счетоводител в посолството на България в Италия. Mандатът на Василев е изтекъл и той се намира в България, а Айвазов има обратен билет за Италия, но арестуването на третия българин го отказва от пътуването. А третият е Сергей Антонов – ръководител на бюрото на БГА „Балкан“ в Рим. Той е задържан по обвинение, че е координирал покушението. Той прекарва в затвора от ноември 1982 година до 29 март 1986 година, когато е освободен поради липса на доказателства.
- „Българската следа“
След опита за убийство Агджа заявява, докато е в ареста, че преди покушението е направил няколко пътувания до София, България, където твърди, че е имал контакти с български агент в Рим, чието прикритие е офисът на българската национална авиокомпания. Скоро след стрелбата Сергей Антонов е арестуван въз основа на показанията на Аджа и обвинен, че е българският агент, организирал заговора.
Според началника на щаба на ЦРУ в Турция, Пол Хенце, Агджа по-късно заявява, че в София веднъж е бил потърсен от българските тайни служби и турски мафиоти, които са му предложили три милиона германски марки, за да убие папата. Някои автори, включително Едуард С. Херман, съавтор с Франк Бродухед на „Възходът и падението на българската връзка“ (1986), и Майкъл Паренти, смятат, че историята на Аджа е съмнителна, тъй като той не прави твърдения за българско участие, докато не бъде изолиран и в изолация е посетен от агенти на италианското военно разузнаване (SISMI). На 25 септември 1991 г. бившият анализатор на ЦРУ Мелвин А. Гудман твърди, че колегите му, следвайки заповеди, са фалшифицирали своя анализ, за да подкрепят обвинението. Той заявява пред комисията по разузнаване на Сената на САЩ, че „ЦРУ не разполага с никакви доказателства“ относно тази предполагаема „българска връзка“.
Нито съдът в Северино Сантиапичи, нито разследването на съдия Франко Йонта откриха доказателства, че SISMI е подклаждал историята на Аджа. Френският адвокат Кристиан Рулет, който е автор на книги, обвиняващи западните разузнавателни агенции за опита за убийство, свидетелства в съда, че документалните доказателства, на които той се позовава, всъщност не съществуват.
- Сергей Антонов
Сергей Антонов е арестуван през 1982 г. и прекарва четири години в ареста в Италия по време на съдебния процес. Авторитетното издание New York Times пише в свой материал от 3 октомври 1985 г.: „Българският обвиняем Сергей Антонов днес отрече да е замесен в опита за убийството на папа Йоан Павел II през 1981 г. и каза пред съда, че никога не е познавал турския стрелец Мехмет Али Агджа.
„Искам да повторя, че нямам нищо общо с всички тези невероятни истории“, каза Антонов пред съда. „Никога не съм виждал или срещал човека пред нас, преди да започне това разследване“, категоричен е той.
Г-н Антонов седеше в съда, на по-малко от два метра от г-н Агджа, когато направи своето изявление. Агджа отказа да отговори на изявленията на Антонов.
Сергей Антонов беше разпитан за първи път от 11 юли. Именно арестът му в Рим на 25 ноември 1982 г. постави началото на така наречената българска връзка в предполагаемия заговор за убийството на папата“.
В крайна сметка на 29 март 1986 г. римският наказателен съд произнася присъдата, която е „оправдание поради недостиг на доказателства“. Междувременно магистратът, който първо задържа и след това обвинява Антонов, съдия Иларио Мартела, казва, че все още е убеден, че е имало заговор въпреки присъдата на съда. Съдия Мартела припомня, че според италианското законодателство оправдаването „поради липса на доказателства“ означава, че „съществуват доказателства, но те не се считат за достатъчни, за да бъдат осъдени обвиняемите“.
Окончателен удар върху „българската следа“ нанася самият папа Йоан Павел II, който по време на посещението си в България през 2002 г. категорично заявява, че не вярва в участието на нашата страна в атентата. По този начин се слага край на продължилата близо 20 години сага, опитваща се да обвърже България с един от най-зловещите атентати в новата история на света, пише сайтът Bulgarian History.
През 2021 г. българският журналист Георги Милков пише в сайта си: „Сергей Антонов си остава истинската жертва от атентата в Рим преди 40 години. Неговият морален убиец е същият човек, който не успя да екзекутира папата – Али Агджа“.
- Атентаторът твърди, че е Исус Христос
През май 1985 г. по време на съдебния процес срещу българите, стрелецът Мехмет Али Агджа, който е основен свидетел на обвинението, твърди, че той е Исус Христос и светът е напът да свърши. Адвокатът на българите Джузепе Консоло определи показанията на Агджа като „доказателство, че той води италианското правосъдие за носа три години“, пише New York Times в своя статия от 29 май 1985 г.
Но прокурорът Антонио Марини отрича делото му срещу българите да се съсредоточава върху показанията на Агджа или че забележките намаляват доверието в него, когато обсъжда подробности за заговора.
27-годишният Мехмет Агджа казва пред съда: „Аз съм превъплътеният Исус Христос. В това поколение дните са преброени. Никой, нито американците, нито Съветите, няма да бъдат спасени. Ще има унищожение“, казва той, говорейки бавно, съсредоточено, седнал на ръба на стола на свидетелите.
The blood-stained cassock Pope John Paul II wore on this day in 1981, the day Mehmet Ali Ağca tried to assassinate him is preserved in Krakow, Poland. The following year, the Pope traveled to Fatima to thank the Virgin Mary for saving his life. pic.twitter.com/pIBkyZHUaN
— Sachin Jose (@Sachinettiyil) May 13, 2024
- Пророчествата от Фатима
Мехмет Али Агджа казва още, че покушението му срещу папата „е свързано с третата тайна на Мадоната от Фатима“. Той имаше предвид последното от , които Дева Мария е разкрила на три деца в село Фатима, Португалия, по време на предполагаеми видения там през 1917 г. Едно от децата по-късно описва първата тайна като видение на ада, а втората като покръстването на Съветския съюз, поставяйки Фатима в продължение на много години в сърцето на католическите антикомунистически настроения.
"We saw a lady dressed in white, more brilliant than the sun."
— Latin Mass Society (@latinmassuk) May 13, 2020
On this day 13th May 1917 was the first Fatima apparition. pic.twitter.com/GbVsHNYshD
Третата тайна, която често е описвана като пророчество за ужасни събития, трябваше да бъде разкрита от папата през 1960 г. Но папа Йоан XXIII, който тогава управляваше, така и не го направи.
Любопитно е, че папа Йоан Павел II пътува до Фатима, северно от Лисабон, година след като е прострелян и тежко ранен от Али Агджа. По време на посещението испански свещеник го нападнал и ранил с нож.
В своите забележки Агджа, имайки предвид посещението, което папа Йоан Павел му направи в затвора през декември 1983 г., каза пред съда: „Смятайте, че папата влезе направо в килията ми. Папата определи тази среща като отлична. Ако съм луд, защо срещата беше прекрасна и страхотна?“.
Pope John Paul II meets with Mehmet Agca, the man who attempted to assassinate him, 1983 pic.twitter.com/bzRyM0cA9z
— Fascinating (@fasc1nate) March 2, 2025
- Третата тайна от Фатима
„И видяхме в огромна светлина, която е Бог, епископ, облечен в бяло. Останахме с впечатлението, че това е Светият отец. Други епископи, свещеници, мъже и жени религиозни, изкачващи се на стръмна планина, на върха на която имаше голям кръст от грубо изсечени дънери; преди да стигне до там, светият отец минава през голям град, полуразрушен и полутреперещ със залитаща стъпка, поразен от болка и скръб, той се моли за душите на труповете, които среща по пътя си;
след като стигна до върха на планината, на колене в подножието на големия кръст той беше убит от група войници, които стреляха с куршуми и стрели по него, и по същия начин загинаха един след друг другите епископи, свещеници, мъже и жени религиозни и различни миряни от различни рангове и позиции“ – това гласи третата тайна от Фатима.
Предполага се, че епископът в бяло е папата, а полуразрушеният град – Рим. Самото видение, дълго време пазено в тайна от монахинята сестра Лучия, едно от трите пастирчета получили виденията във Фатима, се предполага, че се отнася до края на Римокатолическата църква.
THE THIRD SECRET PROPHECY OF OUR LADY OF FATIMA WAS DEATH OF THE POPE BY THE MILITARY pic.twitter.com/6cslmuO16Z
— The Sacred Blue Tent (@SabrinaGal182) December 17, 2024
Това откровение помага да се обясни убеждението на папата, че Дева Мария от Фатима е спасила живота му при нападението, извършено на 65-ата годишнина от първото явяване на Дева Мария във Фатима. Папата вярвал, че „ръката на Дева Мария е направлявала пътя на куршума“ и го избавила „от прага на смъртта“, пише The Guardian в свой материал от 14 май 2000 г., когато папата е на посещение във Фатима.
Папа Йоан Павел II е бил убеден, че с покушението срещу него е изпълнено и третото пророчество от Фатима и няма да дойде краят на Римокатолическата църква. Проблемът, както отбелязват редица историци, е, че в пророчеството папата умира, Йоан Павел II, макар и на косъм от смъртта, все пак оцелява в атентата от 13 май 1981 г., когато точно в 17:17 ч. проехтяват изстрели на площад „Свети Петър“ във Ватикана.
