П рез 1941 г. Великобритания е на колене. Германските бомбардировачи методично изравняват Лондон със земята. А премиерът Уинстън Чърчил се готви да посрещне нацистки десант. Великобритания става все по-зависима от доставките на суровини от колониите и на техника и оръжия от САЩ. Немските подводници обаче безмилостно унищожават търговските кораби на съюзниците, в Атлантическия океан.
В тази обстановка се ражда проектът „Хабакук“ - за гигантски непотопяем самолетоносач, направен от лед. Идеята всъщност датира от десетилетие по-рано и дори е изпробвана на езеро край Цюрих.
Тайното оръжие на Хитлер - Проект "Камбаната"
Хитлер и наркотиците в Третия райх
В нейната основа е откритият от британския изобретател Джофри Пайк материал пикрит. Оказва се, че смесен с дървени стърготини, ледът става много по-здрав и се топи много по-бавно. След доста експерименти е намерено и идеалното съотношение – 14% стърготини, 86% замръзнала вода.
През 1940 г. идеята циркулира сред състава на британското адмиралтейство, но се възприема по-скоро като шега. Всичко се променя, когато Чърчил дава своето одобрение за нея.
„Хабакук“ трябвало да реши едновременно няколко проблема – недостига на стомана и алуминий, скоростта на изграждане на нови самолетоносачи и защитата срещу немските торпеда.
Пикритът изглеждал като идеалното средство за тази цел. Той е изненадващо здрав. По-лек от стоманата. Евтин е и може да се реже и сглобява като дърво.
През 1942 г. проектът е възложен на австралийския учен Макс Пертуз, молекулярен биолог и по-късно носител на Нобелова награда, който обаче бил известен на Чърчил с изследванията си на структурата на полярния лед.
В Канада е създадена секретна военна база, където да бъде изграден прототип с по-малки размери. Такъв, с водоизместимост 1000 тона, наистина е направен. Първоначалните планове са първият леден самолетоносач да бъде пуснат на вода в Атлантика през 1944 г. Необходимите материали – 300 хил. тона стърготини, 25 хил. тона шперплатови плоскости за изолиране на пикрита от океанската вода, 10 хил. тона стомана. Прогнозираната цена била около 700 хил. паунда.
С развитието на проекта обаче инженерните предизвикателства нарастват. Оказва се, че за да остане цял бъдещият самолетоносач трябва бъде охладен до минус 16 градуса по Целзий. Това налага изграждането на огромна охладителна система във вътрешността му. Необходимата за нея стомана би стигнала за направата на обикновен самолетоносач. Цената също се покачва, до 2,5 млн. паунда, а срокът за пускането на вода се отлага до 1945 г.
През лятото на 1943 г. инженерите продължават да работят над проекта в Канада. А изискванията на британското адмиралтейство се увеличават. Корабът трябвало да е способен да пътува до 11 хил. километра без презареждане. Ледените му стени трябвало да са напълно устойчиви на торпеда – т.е. с дебелина от поне 12 метра. От палубата му трябвало да излитат тежки бомбардировачи, което налагало дължина на пистата от поне 610 метра.
Най-важният проблем – управлението и прикачването на двигателите към огромната ледена структура, така и не бил решен.
В крайна сметка, след като Португалия се съгласява да предостави пистите на Азорските острови на съюзниците за борба с германските подводници в Северния Атлантик, проектът „Хабакук“ е прекратен.
За спирането му допринася и фактът, че цената на самолетоносача става съизмерима с тази на цял флот, както и стоманата, необходима за построяването му. Функциониращият модел, построен в Канада се разтапя за три лета. А „Хабакук“ остава в историята като едно от най-лудите начинания в търсенето на супероръжие във Втората световна война.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
