Първите шестима спасени са превозени с хеликоптер до болницата в Сан Фернандо, а останалите осем получават медицински грижи на място.
Спасителите изчакват климатичните условия да станат по-благоприятни, за да могат да ги преместят.
Катастрофиралият самолет излита на 13 октомври 1972 г.
от Монтевидео с уругвайския отбор по ръгби "Олд Крисчънс" и техните роднини на борда. Те трябва да игратя мач от турнира по ръгби Копа Амистад с чилийския отбор "Олд Бойс" в Сантяго, столицата на Чили.
Заради тежките климатични условия самолетът каца на летището в Мендоса, Аржентина, където пътниците остават за през нощта.
Директният полет до чилийската столица е невъзможен отново заради лошото време, което принуждава пилота да лети на юг към Курико.
При прелетяването над Курико, пилотът съобщава на диспечърите в Сантяго за местоположението си. От кулата му дават разрешение да започне да се снижава, което се оказва фатално.
Самолетът попада в циклон. В момента, в който излиза от него, пилотът
вижда, че скалите на планината са много близко и осъзнава, че сблъсъкът е неизбежен
При опит да направи завой, самолетът се удря със задната си част в скалите и опашката му се откъсва. В следствие на ударите се откъсват и двете крила.
Останалата част от машината се движи по склона на планината с голяма скорост, докато не се забива в голяма купчина сняг.
В резултат на удара умират 12 души от 45-те пасажери. На следващия ден още шестима умират от раните си.
Останалите 27 души са изправени пред трудната задача да оцелеят в тези тежки условия без топли дрехи, храна и медикаменти. Храната се оказва най-големия проблем.
Разполагат само с няколко блокчета шоколад, бисквити и няколко бутилки вино. Въпреки икономиите запасите свършват бързо, а около тях няма нито животни, нито растения, които да утолят глада им.
Тогава идва и тежкото решение
да се хранят с телата на умрелите
То не е приятно за никой от оцелелите, тъй като умрелите са техни близки приятели или роднини. Някои от тях се противопоставят, но гладът надделява.
Спасителната операция в първите дни след катастрофата е неуспешна. Основната пречка е белият цвят на самолета, който е трудно различим на фона на снега.
Прекратена е на осмия ден след инцидента. Оцелелите успяват да чуят това по радиото, което откриват в самолета.
На 29 октомври ги сполетява още една беда – останките от самолета са
затрупани от лавина
В резултат на това загиват още осем души.
Всички остават затрупани за около три часа, докато Нандо Парадо не успява да пробие тавана на пилотската кабина, от където да влиза чист въздух. Успяват да се измъкнат от снежната хватка чак след три дни.
Още преди падането на лавината всички смятат, че единственият начин да се спасят, е да си помогнат сами, като тръгнат през планината към цивилизацията.
По думите на пилота, те вече са прелетели над Курико, което означава, че зелените долини на Чили не са много далече.
На път тръгват Нандо Парадо, Роберто Канеса и Антонио Визинтин. За тяхна голяма изненада, намират опашката на самолета, където се намира всичкия им багаж.
В куфарите намират чисти дерхи, шоколади, дори цигари и други неща. Втората нощ времето се разваля и
тримата едва не умират от студа
Тогава решават да се върнат при опашката и да вземат акумултаорите и да све върнат при останалите. Единствената им надежда е да успеят да оправят радиото, за да изпратят сигнал SOS.
Но и тук срещат проблеми. Акумулаторите се оказват много тежки, за това се връщат при останалите и вземат радиостанцията със себе си.
С тях тръгва и Рой Харли, който от всички останали разбира най-много от електроника. Оказва се обаче, че няма как да се захрани радиостанцията заради несъвестимост с акумулаторите.
В крайна сметка се оказва, че единственият път, който би могъл да доведе до щастлив край, е някой да успее да стигне до цивилизацията.
Студът си остава пречка, която решават да преборят като от събраните от опашката подръчни материали успяват да ушият подобие на спален чувал. Това спасява живота на тримата, тръгнали да търсят помощ.
След като става ясно, че няма скоро да стигнат до най-близкото селище, Визинтин се връща при останалите, а Канеса и Парадо продължават напред. Минават девет дена преди да срещнат някой, който би могъл да им помогне.
Вечерта на деветия ден двамата виждат от другата страна на реката, до която успяват да стигнат, мъж, който язди кон.
Правят му знаци, че имат нужда от помощ, а той им отговаря: "Утре!"
На 21 декември 1972 г., 72 дни след катастрофата Канеса и Парадо биват спасени от Серхио Каталан, който уведомява властите за случилото се.
Историята за спасяването на шестнадесетте уругвайци е документирана в няколко книги и няколко филма, един от които е филмът "Живи (Alive)" с участието на Итън Хоук, който излиза през 1993 г.
Днес всеки един от оцелелите има семейство и нормален живот. На 30-та годишнина от спасяването им, те изиграват в Сантяго мача, който така и не успяват да изиграят през 1972 г.
По-важни събития:
1849 г. - Отменена в последния момент е екзекуцията на руския писател Фьодор Достоевски.
1895 г. - Създателят на рентгеновия апарат Вилхелм Рентген прави първата рентгенова снима - на ръката на съпругата си.
1930 г. - Извършен е първият полет на първия в света стратегически боен самолет - съветския Ант-6 (ТБ-3).
1989 г. - В Берлин след почти 30 години е отварена Бранденбургската врата, което слага край на разделението на Източна и Западна Германия.
Днес празнуваме:
В България - Празник на Националната служба "Гранична полиция"
В Зимбабве - Ден на Съединението
В Индонезия - Ден на майката
