Учредителното събрание в Търново е първото Народно събрание на младата българска държава. То се провежда от 10 февруари 1879г. до 16 април 1879 г. Създадено е на основание на Берлинския договор между Великите сили и Османската империя.
В него участват 229 български народни представители. Задачата им е да съставят и приемат основния закон на Княжество България, който по-късно е получава наименованието Търновска конституция.
Първото народно събрание е открито от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.
Председател на Учредителното събрание е Екзарх Антим I. Оформят се и работят две политически групи, които поставят основата на първите политическите партии - либерална партия и консервативна партия. Събранието обсъжда и приема с изменения проекта за основен закон създаден от руския юрист Сергей Лукиянов.
По време на заседанията се водят сериозни спорове за характера на основния закон и най-вече за съотношението между правата на гражданите и държавния глава. За да подчертае стремежа на българския народ към действителна независимост, събранието обсъжда не Органически устав, а Конституция.
Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. Подписана е от всички народни представители. Определя държавното устройство, правата и свободите на българските граждани в новата държава Княжество България.
Новата конституция утвърждава принципа на разделение на властта - държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико народно събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и съдебна (съд). Наред с демократичните права на гражданите, Търновската конституция предоставя на държавния глава значителна власт и контрол.
Търновската конституция е в сила до 1947 г. След нейното приемане Учредителното събрание се саморазпуска.
Освен гласуването на конституцията, по време на Учредителното събрание се взема решение за преместване на столицата на България от Велико Търново в София. Тъй като Пловдив е извън пределите на Княжеството, кандидатурата на града автоматически отпада.
Предложението е внесено от Марин Дринов. След Освобождението руските сили избират София за седалище на временното управление. Официално градът става столица на Княжество България на 4 април 1879 г. Разликата в гласовете в полза на преместването на столицата е само един глас, който всъщност се оказва решаващ.
По-важни събития:
1258 г. - Монголите опустошават Багдад като го изпепеляват и убиват 10 000 души.
1763 г. - В Париж е подписан договор за приключване на Седемгодишната война.
1799 г. - След завладяването на Египет, Наполеон започва поход за завладяване на Палестина.
1824 г. - Симон Боливар е провъзгласен за диктатор на Перу.
1867 г. - Григорий VI е утвърден от Високата порта за Вселенски патриарх.
1883 г. - В България влиза в сила първият Закон за печата.
1892 г. - Започва процес срещу Екатерина Каравелова - съпруга на политика Петко Каравелов, и други съпруги на политици-либерали по обвинение в предателство, който завършва с оправдателна присъда.
1913 г. - Десет месеца след трагичната им смърт, в Антарктида са намерени телата на членовете от експедицията на Робърт Скот, достигнали Южния полюс.
1922 г. - В САЩ е осъществено първото директно излъчване по радиото на цял симфоничен концерт.
1925 г. - В Турция избухва въстание на кюрдите за получаване на независимост.
1935 г. - В Северна Месопотамия са намерени руините на най-стария, известен в историята град от преди 5 700 години.
1942 г. - Американската звукозаписна фирма Виктор пуска първата в света Златна плоча.
1947 г. - В Париж е подписан договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.
1953 г. - Народното събрание приема изменения в Наказателния кодекс и предвижда смъртно наказание за измяна на Родината.
1955 г. - В САЩ е направена първата в света демонстрация на самолет с вертикално излитане.
1986 г. - В Палермо (Италия) започва най-големият съдебен процес срещу мафията с 474 обвиняеми.
1990 г. - Михаил Горбачов заявява в интервю, че обединението на Германия е в ръцете на германците.
Днес празнуваме:
Православие - Св. мъченица Валентина и Св. Харалампи. Имен ден празнуват Валентина, Валя, Валентин,Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо, Пейчо, Пейка.
Католическа църква - Ден на Света Схоластика
Ден на пчеларя
На днешния ден са родени:
1890 г. - Борис Пастернак, руски писател
1898 г. - Бертолт Брехт, немски поет
1934 г. - Татяна Лолова, българска актриса
1942 г. - Илия Добрев, български актьор
На днешния ден са починали:
1837 г. - Александър Пушкин, руски поет
1923 г. - Вилхелм Рьонтген, немски физик
