Ж ан-Люк Меланшон предложи радикално решение на финансовите проблеми на Франция, като „изгори“ голяма част от държавния дълг.
Кандидатът на крайната левица за президент настоява Европейската централна банка да се откаже от лихвените плащания по огромен пакет френски облигации, което би било еквивалентно на своеобразен държавен фалит на втората по големина икономика в еврозоната.
Идеята на един от водещите претенденти за Елисейския дворец предизвика остра реакция сред икономисти и политици, които я определиха като безотговорна и опасна за стабилността на Франция и целия Европейски съюз.
Национален дълг дави Франция: Изтича ли времето на Макрон?
Премиерът Себастиен Льокорню я нарече „измама в най-чист вид“, а лидерът на крайнодесния „Национален сбор“ Жордан Бардела я отхвърли като „безсмислица“. Бившият еврокомисар Тиери Бретон също публикува критична статия.
Съперниците на Меланшон трудно могат да оспорят значимостта на темата. Държавният дълг на Франция надхвърля 3,5 трилиона евро, или 117,5% от брутния вътрешен продукт, и вече е сред основните тревоги на избирателите.
Задлъжнялостта заплашва усилията на правителството да ограничи бюджетния дефицит. Франция е сред държавите, засегнати най-силно от световното покачване на лихвените нива. Ако инвеститорите загубят доверие в способността или желанието на Париж да обслужва задълженията си, държавата може да срещне сериозни затруднения при набирането на средства.
Предложението на Меланшон вече определя дневния ред на президентската кампания за 2027 г. и показва, че ветеранът на левицата е започнал битката, докато повечето му конкуренти все още не са избрали кандидатите си.
Лидерът на „Непокорна Франция“ обяви кандидатурата си месеци преди своите съперници. Социологическо проучване, публикувано в понеделник, му дава 17% подкрепа. Така той дели второто място с водещия центрист и бивш премиер Едуар Филип и има възможност да стигне до балотаж срещу лидера на крайната десница Марин льо Пен.
Подобен втори тур би гарантирал, че следващият френски президент ще бъде избран с платформа, открито противопоставяща се на икономическите принципи, върху които е основана еврозоната през последните 27 години.
В четвъртък Меланшон и Льо Пен ще участват заедно с още петима водещи кандидати в дебат, организиран от основната френска работодателска организация МЕДЕФ. Очаква се състоянието на публичните финанси и предложението на Меланшон да бъдат сред водещите теми.
„Темата няма да изчезне“, заяви евродепутатът Орор Лалюк, съюзник на основния лявоцентристки съперник на Меланшон Рафаел Глюксман. Тя обаче подчерта, че „въпросът за дълга, както всичко останало, изисква нюансиран подход“.
По време на пламенна реч в неделя Меланшон нападна „некомпетентните“ управляващи, които според него са довели страната до „разруха и хаос“.
Пред хиляди свои привърженици в Шатоньоф сюр Изер, край Валанс, той превърна обичайно сухата тема за Европейската централна банка и френския държавен дълг в основно послание на кампанията си.
Оланд: Еврото може да рухне заради прекалените икономии
„Френската икономика се люшкаше на ръба на рецесията, а сега е на път да пропадне. Европейската централна банка може и трябва да замрази дълга на европейските правителства, като започне със задълженията, натрупани по време на пандемията от COVID-19“, заяви Меланшон.
Така той потвърди идея, представена за първи път през лятото, когато обеща да „изгори“ дълга, притежаван от Евросистемата. В нея влизат ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната. Те държат около една шеста от френския държавен дълг на обща стойност приблизително 600 млрд. евро, като по-голямата част е в баланса на Френската централна банка.
Меланшон говори на митинг, който трябваше да зададе тона на продължителната президентска кампания. Междувременно център-дясното и център-лявото пространство все още избират между близо дузина потенциални кандидати.
Съперниците му обаче са единодушни, че неговото предложение ще задълбочи финансовите проблеми на Франция.
„От макроикономическа и политическа гледна точка моментът изобщо не е подходящ за обсъждане на опрощаване на държавен дълг“, каза Лалюк, която е икономист по образование.
Тя припомни, че е подкрепяла подобна мярка след пандемията, но обстоятелствата вече са коренно различни. Днес инфлацията е сред основните рискове и подобно решение може да я ускори.
Съществуват и сериозни правни пречки. Договорите на ЕС забраняват на ЕЦБ да спасява държави от еврозоната, въпреки че банката намираше начини да се намесва както по време на дълговата криза, така и при пандемията от COVID-19.
Едностранно действие на Франция, определено от заместника на Меланшон Манюел Бомпар като „неподчинение“, може не само да изплаши инвеститорите, но и да постави под въпрос основите на валутния съюз и еврото.
„Той го прави блестящо, но говори безсмислици“, заяви министърът на икономиката Ролан Лескюр пред телевизия Бе Еф Ем. По думите му намесата в баланса на Френската централна банка би означавала „напускане на еврото, защото заявявате, че повече не спазвате правилата“.
Предложението обаче получи подкрепа от влиятелния банкер Матийо Пигас, който съветваше гръцкото правителство по време на финансовата криза, а наскоро получи договор за преструктуриране на дълга на Венецуела.
Той защити идеята по време на едночасова видеоконференция и впоследствие влезе в публичен спор с бившия главен икономист на Международния валутен фонд Оливие Бланшар.
„Предлагането на фалшиви решения и създаването на напразни надежди според мен е безотговорно“, написа Бланшар в X.
I typically avoid long interactionson X. But this issue of debt cancellation is important, conceptually and politically. So here it goes.
— Olivier Blanchard (@ojblanchard1) August 25, 2026
On something else before I answer.
I am sincerely happy to hear that you will help Venezuela discuss with its creditors. At this point,… https://t.co/mk9yxk7e8f
Глобалният директор за макроикономически анализи в Ай Ен Джи Карстен Бжески смята, че Меланшон иска предимствата на еврозоната, без да приема задълженията, свързани с членството в нея.
Франция е нарушавала европейските правила за дефицита през почти всяка година от последните две десетилетия, не е показала особена готовност за структурни промени като пенсионната реформа и често е пренебрегвала фискалните препоръки на Европейската комисия, посочи Бжески.
„Както и да го наречем, думите на Меланшон показват, че той иска ЕЦБ да повтори обещанието си да направи „всичко необходимо“ и на практика да спасява правителства, които не могат или не желаят да поставят публичните си финанси на устойчива основа“, заяви икономистът.
За Меланшон и съюзниците му осъществимостта на предложението може би не е най-важният въпрос. Те вече постигнаха основната си политическа цел, като поставиха под съмнение самите правила на фискалната ортодоксалност.
„Много сме доволни, че има спор за дълга. Дългът служи като оправдание за ограничаване на социалните права. Готови сме за всичко, което ще последва“, заяви депутатът от „Непокорна Франция“ Антоан Леоман.
