В отдалечените почви на Великденския остров, под неговите извисяващи се каменни статуи, учени случайно откриха бактерия, която завинаги промени медицината и даде началото на създаването на лекарство за милиони долари, предаде IFL Science.
Рапамицинът, известен клинично като сиролимус, е мощен имуносупресант, широко използван в съвременната медицина. Най-известен със своята роля при трансплантации на органи, лекарството помага на пациентите да избегнат отхвърлянето, като потиска естествения имунен отговор на тялото. То има и множество други приложения, включително лечение на определени видове рак, и показва терапевтичен потенциал при неврологични разстройства. Има дори доказателства, които предполагат, че може да е универсално лекарство против стареене, с възможност за удължаване на живота (поне при мишки и щамове дрожди в лаборатории).
Огромният потенциал на лекарството се отразява в неговата пазарна стойност. През 2024 година сиролимусът струваше 328 милиона долара в световен мащаб, но някои прогнози предполагат, че може да надхвърли 522 милиона долара до 2033 година.
Въпреки тази огромна слава и богатство, лекарството има много скромно начало. То за първи път се появява през 1964 година, когато научна експедиция, наречена Медицинска експедиция до Великденския остров, е изпратена от Канада до тайнствения остров в Тихия океан, известен като Рапа Нуи (или Великденски остров). Те не бяха там, за да изучават емблематичните статуи моаи на острова, а да изследват неговата биосфера. По това време предложеното изграждане на летище заплашваше да изложи една от най-отдалечените човешки общности в света на инвазивни видове и чужди патогени.
Екипът имаше за цел да документира уникалната екосистема на острова, преди тя да бъде необратимо променена.
In the remote soils of Easter Island, beneath its towering stone statues, scientists stumbled upon a bacterium that would change medicine forever and sparked the creation of a multi-million-dollar drug. https://t.co/SS2ucVZrtT
— IFLScience (@IFLScience) October 2, 2025
Сред техните находки беше бактерия, изолирана от проби от почвата, наречена Streptomyces hygroscopicus. Установено е, че тя произвежда няколко химични съединения или ензими, включително едно, изолирано за първи път през 1972 година, наречено рапамицин, което притежава антибактериални и противогъбични свойства.
С по-нататъшна работа станаха очевидни още повече свойства на рапамицина. Неговата „магия“ се крие в способността му да инхибира протеин, наречен mTOR (механистична цел на рапамицина), който играе централна роля в регулирането на клетъчния растеж, метаболизма и имунните отговори. Чрез намаляване на активността на mTOR рапамицинът потиска имунната система, което го прави безценен за предотвратяване на отхвърляне на органи. Но същият механизъм също забавя стареенето на клетките, намалява възпаленията и показва обещания в борбата с определени видове рак.
Въпреки това на Великденския остров се отдава много малко признание, което според някои учени е несправедливо. Тед Пауърс, професор по молекулярна и клетъчна биология в Калифорнийския университет в Дейвис, работи интензивно с рапамицин в изследванията си и смята, че лекарството трябва да се използва за полза на медицината, като същевременно се признава и уважава приносът на острова.
„Бих искал научната общност да даде нещо в замяна“, каза той през май 2025 година. „Важното е да започнем диалог, да чуем какво се надяват да постигнат хората от Рапа Нуи и да работим с тях“, добави той.
