Ш окиращ скандал разтърси Великобритания, след като стана ясно, че най-известният жив изследовател в света - 82-годишният сър Ранулф Файнс, е бил държан незаконно и под фалшиво име в поредица от домове за възрастни хора. Мъжът, покорил Антарктида и Еверест, е бил напълно изолиран от съпругата си, която е наложила драконовски мерки, за да скрие самоличността му, а в случая вече са намесени полицията и властите.
Сър Ранулф Файнс е бил „незаконно лишен от свобода“, когато съпругата му го е настанила в дом за възрастни хора, сочи заключението на разследващите.
Пенсионираният изследовател не е виждан на обществени места от две години, сочи разследване на The Telegraph
Изданието разкрива, че той е бил настаняван в поредица от домове за възрастни хора под фалшиво име от съпругата си Луиз Милингтън-Коутс, която е поставила строги условия за начина, по който той да бъде гледан.
Приятелите му са силно загрижени за неговото благосъстояние и заявяват, че г-жа Милингтън-Коутс отказва да им позволи да го посещават или да им каже къде се намира той.
EXCLUSIVE: Sir Ranulph Fiennes kept in care home illegally
— The Telegraph (@Telegraph) September 24, 2026
The explorer was ‘deprived of his liberty’ when his wife placed him in facility under a false name, watchdog finds.
Find out what we know about the whereabouts of the world's greatest living explorer ⤵️… pic.twitter.com/offXjVZkTt
Сега става ясно, че собственикът на един от домовете, където 82-годишният сър Ранулф е живял, е съобщил за редица притеснения относно състоянието му на съответните власти и дори се е свързал с полицията.
Собственикът на дома е писал и до Службата на държавния попечител (OPG), за да изрази загриженост относно нестандартните медицински договорености, въведени от съпругата на сър Ранулф, както и относно валидността на документа за „отказ от реанимация“, който тя е предоставила.
В началото на тази година инспекторатът по грижите заключи, че сър Ранулф е лишен от свобода незаконно, тъй като г-жа Милингтън-Коутс не е осигурила задействането на съответните законови протоколи.
Това е поредният обрат в битката за грижите за сър Ранулф между 59-годишната г-жа Милингтън-Коутс, която е втора съпруга на изследователя, и няколко от неговите приятели и кръвни роднини, част от които обмислят правно оспорване на нейното настойничество.
През последната година те са направили изключителни усилия да се свържат със сър Ранулф, считан за най-великия жив британски изследовател, но без успех.
Миналата седмица The Telegraph съобщи, че сър Ранулф е прекарал част от изминалата година в дом в Лондон, където г-жа Милингтън-Коутс е настоявала посетителите да подписват споразумения за конфиденциалност (NDA), преди да могат да го видят.
Бившата му зълва, която отказала да подпише подобно споразумение, дори се настанила в дома за една седмица, за да разбере какво се случва.
По-късно сър Ранулф е бил преместен от този дом и от началото на тази година местонахождението му остава загадка за всички, освен за г-жа Милингтън-Коутс и нейната дъщеря от сър Ранулф - Елизабет.
Приятели на сър Ранулф са притеснени от липсата на действия от страна на официалните органи за установяване на това дали неговите висши интереси са приоритет.
EXCLUSIVE: Sir Ranulph Fiennes was “unlawfully deprived of his liberty” when his wife placed him in a care home, a watchdog body has concluded.
— The Telegraph (@Telegraph) September 24, 2026
The retired explorer has not been seen in public for two years, and The Telegraph has learnt that he has been placed in care homes… pic.twitter.com/KWbkBF54TA
Случаят подчертава и дългогодишни проблеми около генералното пълномощно за попечителство, предоставено на настойници на лица, за които се твърди, че нямат ментален капацитет. Тези, които искат промяна в процеса, твърдят, че той създава предпоставки за злоупотреби.
Изданието The Telegraph, което разследва изчезването на сър Ранулф от месеци, разкри, че той е прекарал седем седмици в началото на тази година в дом за възрастни хора в Уелс, преди да бъде преместен в друг в Чешър.
Г-жа Милингтън-Коутс е наела частен болногледач, който да осигурява индивидуални грижи за сър Ранулф, и е дала на персонала в дома в Уелс строги инструкции относно ежедневните му дейности. Тя също така е осигурявала лично всичките му медикаменти, вместо да го регистрира при местен общопрактикуващ лекар.
Собственикът на дома за възрастни хора заяви на г-жа Милингтън-Коутс, че като негов законен настойник с генерално пълномощно, предоставено ѝ през 2024 г., тя е длъжна да гарантира наличието на заповед за мерки за защита срещу лишаване от свобода (DoLS), но тя не е направила това, въпреки многократните напомняния, че това е от съществено значение.
Собственикът потърсил съвет от Инспектората по грижите в Уелс, който потвърдил в имейл през януари, че: „В момента [сър Ранулф] е лишен от свобода незаконно, тъй като няма разрешено лишаване от свобода, което да отразява настоящото му пребиваване и наложените ограничения. [Сър Ранулф] е под непрекъснат надзор и контрол, няма свобода да напуска и не е в състояние да даде съгласие за грижи, лечение и настаняване. Поради това от доставчика се изисква незабавно да подаде спешна и стандартна молба съгласно мерките за защита срещу лишаване от свобода възможно най-скоро“.
Собственикът изпратил имейл на г-жа Милингтън-Коутс, за да подчертае спешността и незаконността на ситуацията, но заяви пред The Telegraph, че това е довело до „скандал с нея, тъй като тя не искаше да кандидатстваме за DoLS“.
Когато сър Ранулф е бил преместен от дома седем седмици след пристигането си, заповед за DoLS все още не е била получена.
Проблеми около грижите за сър Ранулф са възникнали и поради крайностите, до които г-жа Милингтън-Коутс е стигнала, за да предотврати разкриването на самоличността му пред персонала, живущите или посетителите в дома.
Според собственика г-жа Милингтън-Коутс е заявила, че съпругът ѝ е „бивш служител на Специалните въздушни служби (SAS), чийто живот може да е в опасност от екстремисти“ и че персоналът в предишен дом се е опитал да го убие.
Тя настоявала той да бъде регистриран под фалшиво име, а когато частният му болногледач го извеждал на разходка два пъти дневно, съпругата му настоявала той да носи шапка, слънчеви очила и ръкавици, за да се предотврати разпознаването на лицето му или на повредените от измръзване пръсти.
Потайността, за която настоявала г-жа Милингтън-Коутс, довела до притеснения относно строго регулираните процедури по грижите му и през март собственикът на дома написал писмо до Службата на държавния попечител (OPG), „за да повдигне въпроси относно защитата на пациента“.
Собственикът съобщил, че г-жа Милингтън-Коутс е осигурявала лично всички лекарства на сър Ранулф, тъй като той не е бил регистриран при местен лекар, както и че част от предоставените медикаменти са били предписани на нейно име, а не на негово.
В писмото до OPG се казва, че г-жа Милингтън-Коутс „е отказала да предостави пълен списък с лекарства и потвърждение за настоящите му рецепти“, както и че „на няколко пъти устно е инструктирала управителя на дома да прилага лекарства по начин, различен от инструкциите на етикета на рецептата“ - нещо, което персоналът е отказал да направи.
Друг проблем бил, че лекарствата на сър Ранулф са били издадени под истинското му име, а не под псевдонима му. Собственикът обяснил, че той трябва да бъде регистриран в архивите на дома под истинското си име, за да може персоналът да има право да му дава предписаните медикаменти. „Поскарахме се заради това“, заявява собственикът.
Допълнителен казус възникнал около документа за „отказ от реанимация“ (DNR), предоставен на дома в Уелс от г-жа Милингтън-Коутс.
В писмото до OPG се посочва: „Документът изглеждаше незавършен и няколко полета, включително датата на решението и номерът в Националната здравна служба (NHS), не бяха попълнени в копието, предоставено на дома. В резултат на това персоналът не можа напълно да потвърди валидността на документа“.
В писмото се казва още, че г-жа Милингтън-Коутс е поставила кислородна бутилка в спалнята на съпруга си, която „изглежда не е била доставена от лицензиран доставчик на медицински кислород“, а персоналът не е получил документи, че на пациента е предписана кислородна терапия. Персоналът е премахнал бутилката.
Собственикът съобщил, че информацията, която са получили за няколко предишни настанявания в домове, „засилила опасенията, че пациентът може да е претърпял повторни нарушения на установените процедури за грижа“.
Собственикът, който говори при условие за анонимност, заяви пред The Telegraph: „За осем години никога не съм писал до Службата на държавния попечител за никого другиго“.
След седем седмици живот в този дом сър Ранулф е бил преместен в друг дом за възрастни хора на около 140 км разстояние.
Собственикът на дома извикал полиция
Когато собственикът прочел статията в The Telegraph от миналата седмица, че г-жа Милингтън-Коутс отказва да разкрие местонахождението на сър Ранулф пред приятелите и семейството му, той се обезпокоил дотолкова, че се обадил в полицията в Чешър с молба да проверят състоянието му, като посетят дома, в който е бил преместен.
Той съобщи пред The Telegraph, че полицаите са посетили дома за възрастни хора на 18 септември, но персоналът там „отказал да потвърди или отрече дали той е там, или изобщо е бил там“.
Аликзандър Милингтън-Коутс, доведен син на сър Ранулф и син на г-жа Милингтън-Коутс, с когото тя не поддържа връзка, посетил същия дом миналата седмица, но му било казано от персонала, че вто Used съпругът на майка му не е там.
Г-н Милингтън-Коутс в момента набира средства чрез краудфъндинг за правно оспорване на генералното пълномощно на майка си.
Заповедите DoLS, които са част от Закона за психическия капацитет от 2005 г., са предназначени да защитават интересите на хора, които нямат ментален капацитет, като например страдащите от деменция.
Оценката на грижите за съответното лице трябва да бъде направена от двама специалисти, които не участват в прякото му лечение, а лицето трябва да има номиниран представител, като например роднина или приятел.
Заповедите DoLS обикновено се задействат преди дадено лице да постъпи в дом за грижи. Те трябва редовно да се преразглеждат, а засегнатите лица имат право да ги оспорят пред Защитния съд (Court of Protection).
Сър Ранулф се жени за г-жа Милингтън-Коутс през 2005 г., една година след смъртта на първата си съпруга Джини.
Те се преместват във ферма в Шропшър, където г-жа Милингтън-Коутс отглежда коне, а сър Ранулф продължава с експедициите си и честите си публични изяви.
На 23 октомври 2024 г. Кралското географско дружество в Лондон организира вечер, за да отпразнува постиженията на сър Ранулф и по-специално експедицията Transglobe (1979–1982 г.), но той не присъства, а изпраща кратко предварително записано видео, казващо, че не е достатъчно добре, за да пътува, след като по-рано спомена за диагноза Паркинсон.
Оттогава той не е виждан на обществени места, а през март тази година членове на близкия му кръг се свързват с The Telegraph с молба за помощ, за да разберат къде се намира и какво се е случило с него.
Те знаели само, че той е бил в дом в Лондон миналата година, където няколко души са успели да го видят, след като са подпислаи споразумения за конфиденциалност (NDA) по настояване на съпругата му. Арабела Макинтайър-Браун, сестра на първата му съпруга Джини, дори се настанила в дома за една седмица, за да проучи ситуацията.
Г-жа Макинтайър-Браун успяла да говори с него и той ѝ казал, че иска да види приятелите си. Когато обаче управителят на дома разбрал коя е тя, уведомил г-жа Милингтън-Коутс. Г-жа Макинтайър-Браун повече не видяла сър Ранулф, било ѝ казано, че той вече не живее там, и била помолена да напусне.
Двама от приятелите на сър Ранулф отделно са написали писма до краля, който е дългогодишен приятел на изследователя, за да го информират за ситуацията. Един от тях, Майк Коболд, е писал и до Службата на държавния попечител (OPG), за да изрази загриженост.
На него му било казано, че OPG не може да разследва, тъй като на г-жа Милингтън-Коутс е било предоставено генерално пълномощно, преди сър Ранулф да влезе в първия от домовете.
Към г-жа Милингтън-Коутс бе отправно запитване за коментар, уточняват от изданието.
Инспекторатът по грижите в Уелс заяви в официално становище: „Инспекторатът по грижите в Уелс е поела ангажимент да насърчава безопасността, благосъстоянието и правата на хората, които получават социални грижи в Уелс. Не би било подходящо за нас да коментираме личните обстоятелства или договореностите за грижи за конкретно лице“.
Говорител на OPG заяви: „Генералното пълномощно е важен начин да се гарантира, че определени решения за грижите и финансите се вземат от човек, на когото имате доверие, ако вие нямате капацитет да ги вземете сами. Не можем да коментираме отделни казуси“.
