К ристина Апългейт разкрива безпощадната реалност на живота с множествена склероза (МС) в новите си мемоари. Актрисата, носителка на награда „Еми“, беше диагностицирана с хроничното автоимунно заболяване през юни 2021 г., на 49-годишна възраст. Два месеца по-късно тя сподели с почитателите си новината, която промени живота ѝ завинаги, пише New York Times.
„Иска ми се да можех да кажа, че съм чудо“, пише 54-годишната днес Апългейт в книгата си „Ти с тъжните очи“ („You with the Sad Eyes“). „Въпреки че в повечето дни е много трудно да повярвам в това, в никакъв случай не искам да омаловажавам пораженията, които тази болест нанася върху човешкото тяло и душа.“
Christina Applegate details 'excruciating agony' of MS, from burning skin to numbness to diapers https://t.co/JrmhhfUOjF pic.twitter.com/rIrANOG34D
— New York Post (@nypost) March 3, 2026
Множествената склероза атакува миелина – защитната обвивка на нервните влакна, което води до възпаления и нарушава сигналите между мозъка и тялото. Близо 1 милион американци живеят с това заболяване, което се променя с времето, отключвайки широк спектър от симптоми. Те се обострят и затихват по напълно непредсказуем начин. Макар че диагностицираните обикновено имат нормална продължителност на живота, състоянието им прогресивно се влошава.
„Болката, която изпитвах в началото, няма нищо общо с днешната“, споделя Апългейт. „Тогава беше по-скоро усещане за безсилие, докато сега често е мъчителна агония.“
Хроничното заболяване я е лишило дори от най-елементарните ежедневни дейности. „Когато се събудя, често не мога да накарам ръката си да се помръдне достатъчно, за да взема чашата с вода до леглото или телефона от зарядното“, пише тя. „Стомахът ми често блокира, което ме принуждава редовно да постъпвам в спешното отделение заради непосилни болки.“
Към всичко това се добавя и смазващото изтощение. „Чувствам се така, сякаш съм прекарала три денонощия без сън в лудница. Така се усещам дори след пълноценна нощна почивка“, признава актрисата. „Затова прекарвам цялото си време в леглото, сгушена в Джейк Райън – така наричам моята електрическа възглавница.“
Christina Applegate details ‘dangerous’ weight loss during MS battle: ‘It scares me’ https://t.co/eG3flkiCbN pic.twitter.com/Rc7ecjomDg
— Page Six (@PageSix) March 2, 2026
- Първите признаци и диагнозата
Поглеждайки назад, тя осъзнава, че е имало предупредителни знаци. Като деня, в който мимоходом попитала своя хиропрактик защо пръстите на краката ѝ потрепват. „Никога няма да забравя погледа, който ми хвърли“, спомня си тя. „Майка ми има същия симптом“, отговорил той, след което бързо сменил темата.
Когато изтръпването обхванало крайниците ѝ, тя преминала серия от изследвания. Резултатите дошли в понеделник сутрин по време на разговор в Zoom, който променил всичко. Лекарят ѝ показал снимка на нейния мозък с 30 лезии по повърхността му.
По това време Апългейт снима последния сезон на сериала „Dead to Me“. В началото се опитва да се справя, но в определени дни тялото ѝ просто отказва да сътрудничи. „Спомням си как се опитвах да сляза по стълбите вкъщи в шест сутринта и стигнах едва до деветото стъпало“, пише тя. Същия ден се обажда, че няма да отиде на работа.
Christina Applegate gets brutally honest about trauma, abuse and struggles with MS https://t.co/wVoDBKKhdl
— LAT Entertainment (@latimesent) March 3, 2026
- 8 по скалата на болката — в добър ден
Здравословните проблеми не са нещо непознато за Апългейт. Тя е известна с това, че счупи крака си по време на предпремиерата на мюзикъла „Sweet Charity“ през 2005 г., а през 2008 г. претърпя двойна мастектомия след ранна диагноза рак на гърдата.
Но множествената склероза, казва тя, е нещо съвсем различно. „Счупената кост зараства. Ракът беше изрязан от тялото ми и успях да продължа напред“, обяснява тя. „Но МС е мой постоянен спътник. Всъщност вероятно ще си отида от този свят заради нея. Плаши ме до смърт.“
Животът с болестта, пише тя без заобикалки, е „ужасен“. „Коленете ми се усещат така, сякаш за тях са вързани тухли – тежки и болезнени. Когато стъпя на земята след събуждане, имам чувството, че подът е осеян с игли, но същевременно не ги усещам, защото краката ми са напълно изтръпнали.“
Кожата ѝ се усеща като обгорена, а дори в добрите ѝ дни болката се движи около 8 по десетобалната скала.
- Болка… и унижение
МС носи и унижения, които актрисата никога не е си е представяла – включително необходимостта да носи пелени за възрастни. „Памперсите са много 'шик' за хората с МС, защото много от нас имат проблеми с инконтиненцията (неволно изпускане). Толкова е забавно! Поне сега ги правят и черни“, шегува се тя с горчивина.
- Страничните ефекти от лечението
Въпреки че няма лек за МС, терапиите могат да забавят прогресията ѝ, но те имат и своята цена. Апългейт преминава през стероидни вливания на всеки шест месеца. Те обаче унищожават нейните B-клетки, оставяйки я изключително уязвима към инфекции.
Лекарствата водят и до значително наддаване на тегло – тежък удар за актриса, която дълго се е борила с хранителни разстройства, включително анорексия, по време на снимките на „Женени с деца“. Дори получаването на звезда на Алеята на славата в Холивуд се оказва горчиво преживяване.
„Някога хората се взираха в гърдите ми; после се взираха в счупения ми крак“, казва тя. „Но сега знаех, че се взират не само защото съм с увреждане, а защото съм дебела – съдба, която е вечно неприемлива за жените в Холивуд.“ Понякога, признава тя, качването на килограми я е измъчвало повече от самата болест. „Не се погледнах в огледалото цяла година“, пише Апългейт.
В крайна сметка лекарите я подлагат на строга диета с течности, за да овладеят стомашните ѝ проблеми. За седем месеца тя сваля над 22 килограма. Сега, казва тя, краката ѝ са „по-слаби от всякога“. Тя нарича това пореден жесток обрат на съдбата – да сключи мир с храната, само за да се ужаси от собствената си крехкост.
Днес Апългейт се е оттеглила от ролите пред камера, но е отворена за озвучаване или продуциране. Казва, че е съсредоточена върху 15-годишната си дъщеря Сади Грейс, която отглежда със съпруга си Мартин Ленобъл. Но мисълта за болестта никога не я напуска.
„МС е прогресиращо заболяване, но е и влакче на ужасите“, завършва тя. „В някои дни мога да танцувам, в други се ужасявам от инвалидната количка.“
