О т бляскавите зали на Лондонското училище по икономика и елитните изложби в Европа, до затворническата килия в пустинята и смъртната присъда – животът на втория син на Муамар Кадафи е готов сценарий за холивудски трилър. Днес, години след кървавата революция в Либия, Сейф ал Ислам вече категорично не е фактор, с който светът трябва да се съобразява, след като снощи (3 февруари) беше убит в дома си.
Това се е случило по време на „пряка конфронтация“ с четирима неизвестни въоръжени мъже, които нахлули в дома му, съобщи офисът на Сейф ал Ислам, предадоха световните агенции.
Въпреки че не заемаше официална длъжност, Сейф ал Ислам беше считан за най-влиятелната фигура в богатата на петрол северноафриканска страна след баща си Муамар Кадафи, който управляваше в продължение на повече от четири десетилетия.
Наследникът с европейски маниери
Роден на 25 юни 1972 г. в Триполи, Сейф ал Ислам (в превод „Мечът на исляма“) винаги е бил подготвян за голямата сцена. Докато братята му залагаха на военна кариера или футболни авантюри, Сейф избра пътя на дипломацията и образованието. С диплома от Виена и докторат от престижното London School of Economics (LSE), той бързо се превърна в „модерното лице“ на либийската диктатура.
Той беше човекът, който убеди баща си да се откаже от ядрената програма и преговаряше за обезщетенията по случая „Локърби“. За Запада той беше надеждата, че Либия може да се реформира без кръвопролития.
Бели тигри и светски блясък
Личният живот на Сейф ал Ислам винаги е бил обвит в мистерия, достойна за арабски принц. Известен със своята страст към рисуването, неговите изложби под надслов „Пустинята не е мълчалива“ го представяха като интелектуалец и артист. Ексцентричността му обаче напомняше чий син е – в резиденциите си той отглеждаше бели тигри като домашни любимци.
Въпреки че официално никога не е обявявал брак, името му често беше свързвано с европейски модели и светски личности. Слухове го свързваха дори със супермодела Наоми Кембъл, а по-късно се появиха информации за тайна съпруга от украински произход и дете, но нито една от тях не беше официално потвърдена.
Българската следа: Лицето на сделката за медиците от Бенгази
За българската общественост името на Сейф ал Ислам завинаги ще остане свързано с най-мъчителния дипломатически казус в съвременната ни история – делото срещу българските медицински сестри и палестинския лекар. В продължение на осем години той играеше ролята на „доброто ченге“ в Триполи, балансирайки между жестокостта на баща си и натиска на Запада.
Чрез своята международна фондация „Кадафи“, Сейф ал Ислам беше архитектът на фонда „Бенгази“ – финансовата схема, чрез която бяха изплатени обезщетения на семействата на заразените деца. Това позволи на Либия да освободи медиците, без официално да признава тяхната невинност, маскирайки сделката като „хуманитарен жест“.
Шокиращото признание: „Българите бяха измъчвани“
Най-големият трус обаче дойде веднага след като българският правителствен самолет кацна в София през юли 2007 г. В телевизионно интервю Сейф ал Ислам направи признание, което взриви международната общност:
- Признание за насилие: Той открито заяви, че срещу българските медицински сестри са били използвани електрически шокове и мъчения, за да бъдат изтръгнати самопризнания.
- Истината за заразата: Сейф призна, че медиците не са били част от „ционистки заговор“, а децата са станали жертва на трагична липса на хигиена и стерилизация в либийската болница.
- Политическа игра: Той не скри, че случаят е бил изкуствено раздуван от либийските служби, за да послужи като разменна монета в отношенията със Запада.
За Сейф ал Ислам спасяването на българите не беше акт на милосърдие, а чист прагматизъм. Това беше неговият „билет“ за легитимация пред Европа и САЩ. Благодарение на този ход той успя да извади Либия от международната изолация и да седне на една маса с лидери като Саркози и Блеър – успех, който в крайна сметка се оказа временен.
Революцията: От реформатор до враг №1
Всичко се промени през 2011 г. когато Арабската пролет удари Либия, Сейф ал Ислам захвърли скъпите костюми и се появи по телевизията с размахан пръст. В паметна и агресивна реч той предупреди за „реки от кръв“ и закле народа във вярност към режима. Това беше моментът, в който светът видя в него не реформатор, а истински наследник на баща си.
След падането на Триполи и убийството на баща му, Сейф беше заловен в пустинята Сахара при опит да избяга в Нигер. Снимките му с превързани пръсти на дясната ръка обиколиха света – символ на края на една ера.
През юли 2015 г. съд в Триполи, контролиран от едно от ислямистките правителства по това време, произнесе тежка присъда: смърт чрез разстрел. Сейф ал Ислам беше признат за виновен за военни престъпления, убийства на протестиращи и подстрекаване към геноцид по време на революцията.
Присъдата обаче остана само на хартия. Сейф беше държан в плен от мощната милиция в град Зинтан, която отказа да го предаде на властите в Триполи. За неговите пазачи той беше по-ценен жив, отколкото мъртъв – като разменна монета в сложния либийски пъзел.
Политическият феникс
През 2017 г. Сейф ал Ислам беше официално освободен по силата на закон за амнистия, макар местоположението му да остана тайна години наред. Завръщането му на политическата сцена през ноември 2021 г. шокира международната общност. Той се появи, за да подаде документи за кандидат-президент, облечен в традиционни одежди, досущ като баща си.
Сейф ал Ислам до последно остана една от най-противоречивите фигури в Близкия изток. За част от либийците, изморени от хаос и бедност, той беше символ на стабилността от миналото. За международното право обаче той беше беглец – Международният наказателен съд в Хага продължаваше да настоява за неговия арест за престъпления срещу човечеството.
