О ще от публикуването си в средата на XIX век разказът на Емили Бронте за страстна любов и безмилостно отмъщение едновременно пленява читателите и смущава критиците.
Под псевдонима Елис Бел романът „Брулени хълмове“ е посрещнат със силно противоречиви реакции при първата си поява през 1847 г. Част от рецензиите са остро критични и шокирани от „бруталната жестокост“ и изображението на „полудива любов“. Други признават „силата и остроумието“ на книгата, както и „нейното мощно и правдиво описание“. Немалко критици я определят просто като „странна“, пише ВВС.
Въпреки популярността на готическата литература по онова време, не е изненадващо, че „Брулени хълмове“ скандализира читателите от XIX век – епоха на строг морален контрол.
Dr Clare O'Callaghan (@drclaireocall) speaks to @BBC_Culture about the classic novel, Wuthering Heights, which is set for a return to the big screen.
— Loughborough University PR (@LboroPR) February 3, 2026
Read more: 👇https://t.co/htgqHsTYBv
„Хората не знаеха какво да правят с тази книга, защото тя няма ясна морална гледна точка“, казва Клеър О'Калахан, старши преподавател по викторианска литература в университета Лъфбъроу във Великобритания и автор на „Преоценена Емили Бронте“.
Три години след излизането на романа Шарлот Бронте разкрива истинската самоличност на автора – Елис Бел всъщност не е мъж, а псевдоним на по-малката ѝ сестра Емили. Шарлот твърди, че критиците не са успели да оценят произведението ѝ: „Незрелите, но съвсем реални сили, разкрити в „Брулени хълмове“, едва са били признати; значението и природата му са били погрешно разбрани.“
Готическа история за две семейства, развиваща се сред суровите йоркширски блата, „Брулени хълмове“ се превръща в класика, която дефинира жанра – и въпреки това думите на Шарлот звучат актуално и днес. Сега режисьорката на „Солтбърн“ Емералд Фенел е готова да представи своята версия на историята във филм, който излиза на 13 февруари, с участието на Марго Роби като Катрин Ърншоу и Джейкъб Елорди в ролята на Хийтклиф.
Вероятно отчасти в отговор на противоречията около продукцията – свързани с възрастта и етническата принадлежност на главните актьори, еротично заредените сцени и неавтентичните костюми в трейлъра – Фенел поставя кавички около заглавието на филма. Тя подчертава, че не прави директна адаптация, а собствен прочит, тъй като романът е твърде „плътен, сложен и труден“. Но права ли е?
И защо именно този „странен“, но хипнотизиращ роман продължава да озадачава читатели, почитатели и критици още от появата си?
- История за страст и отмъщение
Фенел не греши относно сложния характер на книгата. Нелинейната, многопластова структура и множеството разказвачи могат да бъдат объркващи в началото. Защо всички носят едни и същи имена? Колко Кати, Катерини, Линтъни, Хийтклифове и Линтън Хийтклифове могат да се поберат в около 300 страници?
Филмът на Фенел използва слогана „най-великата любовна история на всички времена“, но „най-великата история за отмъщение на всички времена“ вероятно е по-точно описание.
„Брулени хълмове“ по същество е история в историята. Прескачайки между миналото и настоящето и обхващайки период от около 30 години, разказът е поднесен чрез двама ненадеждни разказвачи – Локууд, лондонски джентълмен и наемател на Хийтклиф, и Елън Дийн, прислужница в двете къщи – „Тръшкрос Грейндж“ и „Брулени хълмове“.
Локууд, самодоволен аутсайдер с чувство за превъзходство, е проводникът, чрез който читателят постепенно разкрива тайните на миналото. Нели, която ги разказва, говори сякаш с безупречна памет. Тя контролира повествованието и често се намесва там, където не би трябвало – личните ѝ симпатии и морални присъди ясно личат.
Разбира се, романът съдържа неоспорима романтична страст: „От каквото и да са направени душите ни, неговата и моята са еднакви; а тази на Линтън е толкова различна, колкото лунен лъч от мълния или скреж от огън.“
Но читателите, които се вкопчват единствено в този цитат, често пренебрегват онова, което следва.
Скоро става ясно, че Хийтклиф е по-скоро измъчен антигерой, отколкото романтичен идеал. Катрин също не е лесна за обич – тя е мелодраматична, жестока и импулсивна. Тяхната връзка, макар и възвишена и вечна, е обречена, а непрекъснатото им страдание поражда междупоколенчески цикъл на насилие и разрушение, който сякаш отчаяно търси край.
„Любовта и отмъщението са двигателите на книгата... няма граница за дълбините, до които Хийтклиф ще стигне, за да накара хората да платят“, казва Клеър О'Калахан.
- Сложното наследство на романа
Структурата на „Брулени хълмове“ пряко отразява тези теми. Първоначално романът е издаден в два тома – разделение, което може да се чете и като граница между поколенията. Първият том се фокусира върху Катрин и Хийтклиф, вторият – върху техните деца.
Бронте умело печели съчувствието ни към Хийтклиф в началото. Той пристига в „Брулени хълмове“ като осиротяло дете – „дрипаво, чернокосо момче...“. Катрин дори го плюе. По-късно е подложен на физически тормоз от осиновения си брат Хиндли Ърншоу – пияница, който го превръща в слуга. Единствената му утеха остава Катрин, с която броди из пустошта.
Но въпреки признанието ѝ „Аз съм Хийтклиф... той е повече аз, отколкото аз“, и заради погрешно дочут разговор, тя се омъжва за богатия Едгар Линтън от „Тръшкрос Грейндж“.
След смъртта на Катрин отмъщението на Хийтклиф се превръща в разрушителна сила. Той подлага на физически и психически тормоз съпругата си Изабела, малтретира деца и методично унищожава следващото поколение. Всеки негов акт е хладно пресметнат.
Много екранизации избягват тази втора половина. Филмът на Уилям Уайлър от 1939 г., както и този на Робърт Фюест от 1970 г., завършват със смъртта на Катрин. Същото прави и адаптацията на Андреа Арнолд от 2011 г. Така се пропускат близо 18 години от сюжета и се „омекотява“ финалът.
„Пренебрегването на последната част не работи“, подчертава О'Калахан. Според нея, като отказва да накаже Хийтклиф и не предлага морална развръзка, Бронте оставя читателя сам да се изправи пред въпроси като: Какво е любовта? Работи ли бракът? Къде са границите на насилието?
- Роман, който отказва да бъде опростен
Често се забравя и хумористичната страна на книгата. Слугите Нели и Зила са ненадминати клюкарки. Линтън Хийтклиф е болнаво и капризно дете, което провокира досада. А фермерският слуга Джоузеф, когато бъде разбран през тежкия си йоркширски диалект, се оказва язвителен циник. Локууд пък изглежда като герой от роман на Джейн Остин, попаднал по погрешка в света на Бронте.
Емили Бронте умира едва на 30 години, без да доживее признанието на единствения си роман. Днес „Брулени хълмове“ остава произведение, което „все още има способността да шокира“.
„Невъзможно е да започнеш и да не го завършиш – и също толкова невъзможно е да го оставиш и да не кажеш нищо за него“, пише анонимен критик през януари 1848 г.
Филмът „Брулени хълмове“ излиза на 13 февруари.
