С лед всяка нова военна ескалация в Близкия изток идва и познатото обещание – че споразумение е близо. Че преговорите напредват. Че следващите дни могат да се окажат решаващи.
През последните месеци именно това послание многократно идва от президента на САЩ Доналд Тръмп. В различни свои изявления той нееднократно заявява, че Вашингтон води "много добри разговори" с Иран, че има реален шанс за дипломатическо решение и че конфликтът може да приключи чрез преговори.
Денят на истината за Близкия изток: Очаква се ключовият отговор на Иран към Тръмп
Само че реалността на терен продължава да изглежда различно.
Докато дипломатическите сигнали се редуват с оптимистични прогнози, регионът остава в състояние на постоянна криза. Военни операции, взаимни заплахи, удари по стратегически обекти и напрежение около Ормузкия проток продължават да поставят под съмнение дали политическите заявления изобщо могат да бъдат превърнати в траен мир.
- Защо дипломатическото решение остава толкова трудно
На пръв поглед всички страни твърдят, че предпочитат дипломатически изход.
Съединените щати нееднократно заявяват, че не желаят продължителен регионален конфликт.
Иран настоява, че е готов на разговори, ако бъдат премахнати определени ограничения и ако бъде гарантирана сигурността му.
5-те капана, които могат да провалят преговорите между САЩ и Иран
Израел от своя страна поставя като основен приоритет собствената си национална сигурност и правото си да предотвратява бъдещи заплахи.
Именно тук обаче започва най-големият проблем.
Трите държави говорят за мир, но влагат напълно различно съдържание в тази дума.
За Вашингтон споразумението означава ограничаване на риска от по-мащабна война и запазване на стабилността на световните енергийни пазари.
Мисията „Исламабад“: 5-те капана, които могат да провалят преговорите между САЩ и Иран
За Израел всяко споразумение трябва да гарантира, че Иран няма да разполага с възможности, които според Тел Авив представляват заплаха за сигурността на страната.
За Техеран обаче първата стъпка е отпадането на натиска върху страната и признаването на правото ѝ да защитава собствените си интереси.
Така всяка страна започва преговорите от различна отправна точка.
Иран предупреди за опасна ескалация в Персийския залив
- Ормузкият проток – най-важната карта
Един от най-ясните примери колко трудно се намира компромис е Ормузкият проток.
Това е едно от най-важните морски теснини в света, през което преминава значителна част от световния износ на петрол и втечнен природен газ.
Всяка заплаха за корабоплаването там моментално се отразява върху цените на суровия петрол, транспортните разходи и финансовите пазари.
Именно затова почти всяка новина за възможно отваряне или ограничаване на преминаването през протока предизвиква световен интерес.
През последните седмици неколкократно се появиха информации за възможни договорености с посредничеството на Оман, които да осигурят безопасно корабоплаване.
Иран предупреди за опасна ескалация в Персийския залив
Веднага след това обаче последваха нови уточнения, че окончателно споразумение все още няма.
Тази последователност вече се превръща в характерна особеност на кризата – надеждите се появяват бързо, но също толкова бързо изчезват.
- Политиката също влияе
Освен военните и дипломатическите фактори, конфликтът има и силно политическо измерение.
За американската администрация всяко потенциално споразумение би било сериозен външнополитически успех.
За Израел въпросите на сигурността традиционно заемат централно място във вътрешнополитическия дебат.
В Иран пък всяка отстъпка към Запада лесно може да бъде представена като проява на слабост.
Това означава, че лидерите не преговарят само помежду си.
Те трябва постоянно да убеждават и собствените си общества, че защитават националните интереси.
Именно затова публичните изявления често звучат много по-категорично от реалните разговори зад затворени врати.
- Между оптимизма и реалността
През цялата криза Доналд Тръмп последователно демонстрира оптимизъм относно възможността за сделка.
Неговите изявления почти винаги са придружени от уверения, че разговорите вървят добре и че дипломатическото решение е постижимо.
Подобни послания имат значение.
Те успокояват финансовите пазари, дават сигнал на съюзниците и показват, че Вашингтон предпочита политически, а не военен изход.
Проблемът е, че оптимизмът сам по себе си не променя ситуацията на терен.
Всеки нов удар, всяка размяна на заплахи и всяко забавяне на преговорите връщат процеса обратно в изходна позиция.
Затова анализатори все по-често предупреждават, че изявленията за "предстоящ пробив" трябва да бъдат приемани с повишено внимание.
В подобни конфликти дори когато реално се водят преговори, окончателното споразумение обикновено е най-трудната част.
Иран с ново предложение към САЩ за Ормузкия проток
- Какво може да промени ситуацията
Дипломатите са единодушни, че най-големият шанс за напредък остава посредничеството на държави, които поддържат работещи отношения и с Вашингтон, и с Техеран.
Оман традиционно играе именно такава роля, а през годините е бил посредник при редица чувствителни контакти между двете страни.
Възможността за поетапни договорености – например за сигурността на корабоплаването, размяна на задържани лица или ограничени икономически мерки – често се разглежда като по-реалистичен сценарий от едно голямо всеобхватно споразумение.
Историята на региона показва, че именно малките компромиси понякога отварят път към по-големи договорености.
- Мирът все още не е на хоризонта
Днес едва ли някой може категорично да каже дали споразумение между САЩ, Иран и Израел е близо.
Ясно е обаче друго.
Дипломатическите контакти продължават, военният натиск също, а всяка нова среща или изявление се превръща в повод за надежда, че напрежението може да намалее.
Но досегашният опит показва, че в Близкия изток оптимизмът често изпреварва събитията.
Затова и всяко следващо обещание, че мирът е "само на една крачка", неизбежно се посреща с все по-голяма предпазливост.
Докато основните противоречия между Вашингтон, Техеран и Тел Авив остават нерешени, дипломатическите пробиви ще продължат да изглеждат възможни – но и крехки.
Добави ни в предпочитани източници в Google
