Поезия, днешния вестник или приключенията на граф Монте Кристо - работниците във фабриката за пури сами решават какво искат да им чете техният обществен четец, докато навиват хаванските пури, прославили Куба.
Седнала на дървена трибуна зад микрофона си, 55-годишната Грисел Валдес работи от близо 20 години като "четец във фабрика за пури" - професия, съществуваща вече 150 години и за която е предложено да бъде включена в списъка на ЮНЕСКО на устното световно културно-историческо наследство.
Във фабрика "Х. Упман" в Хавана (основана през 1844 г. от германския банкер Херман Упман) Грисел чете на 600 работници, докато те подбират, режат и навиват тютюневите листа, от които се изработват най-хубавите пури в света.
"Четецът е много важен за нас. Тя е
главният ни източник на култура.
Освен това тя задава ритъма ни на работа - от начина, по който чете разбираме, че сме свили 50 или 60 пури", обяснява Хулия Курбера, която е прекарала 30 от своите 47 години в навиване на пури.
Срещу редиците с масите, на които се трудят работниците, Грисел слага отново очилата и започва да чете първа страница на вестник "Гранма" - вестника на Кубинската комунистическа партия. Днес в него има новини за венецуелския президент Уго Чавес, който наскоро влезе в хаванска болница, информация за последната реколта от манго и призиви на правителството да се работи повече и по-добре.
Много от нас са напуснали училище преди да навършат 15 години и четенето във фабриката ни е помагало да разширим хоризонтите си и да бъдем информирани, казва 40-годишната Ирсе Мартинес, която навива пури от 16 години.
Уверен и благ, гласът на Грисел отеква из всички етажи на фабриката, в която се правят прочутите пури "Монтекристо". Подобно на останалите си
около 300 колеги
в Куба, Грисел – бивша учителка - била избрана от работниците във фабриката сред мнозина кандидати.
Печеля едва 315 песос (14 долара) на месец, но съм доволна, защото знам, че съм полезна, че те имат нужда от мен, обяснява тя по време на прекъсване, което използва да поговори с работниците и да изпуши една пура, свита специално за нея от Уго Сулуета.
На 41 години - 18 от които прекарва в навиване на пури – Уго е особено привързан към Грисел. "Четенето ни помага да избягаме за малко от действителността. Обичам работата си, но по цял ден вършим едно и също".
Първите четци се появяват през 1865 г.
и в тази важна промишлена дейност те изиграват първостепенна роля за разрастването на социалните борби, благодарение на средството за комуникация, което въплъщават.
Четивата се избират от работниците чрез гласуване. Романът на Александър Дюма "Граф Монте Кристо", дал името си на една от най-престижните марки хавански пури, продължава да се ползва с огромен успех сред слушателите.
Грисел се упражнява, за да пригоди гласа си към персонажите.
Колегата й Хесус Перейра, четец в съседната фабрика "Партагас", е известен с имитирането на женски гласове и със
"специалните си ефекти":
изстрел, затръшване на врата или конски тропот.
Впрочем, при четенето има диалог. Работниците поправят четеца, която произнася неправилно името на бейзболен играч, възмущават се или избухват в смях, докато слушат новините от деня.
Присъдата се "издава" чрез "чаветата" –
специалния полукръгъл нож, с който се режат тютюневите листа. Няколко удара по масата означават, че слушателят е доволен. Ако чаветата бива захвърлена шумно на земята - неодобрението е пълно. При Грисел, която понякога се вълнува до сълзи от собственото си четене, чаветата казва "да" от близо 20 години.
