Хуан Мануел Санчес Гордильо - кметът на село Мариналеда в Андалусия, беше наречен "Испанския Робин Худ" заради набезите над супермаркети, които организира, за да храни бедните.
При две акции на кмета от магазините бяха изнесени пълни с хранителни продукти пазарски колички, за които не беше платено.
Целта била привличането на вниманието на медиите върху тежкото състояние на милиони хора, борещи се да свържат двата края при задълбочаващата се икономическа криза в Испания, обяснява 60-годишният Санчес Гордильо, който е с крайнолеви убеждения, и не приема критиките за акциите.
"Много по-тревожно е, че 34% от хората в Андалусия са без работа",
казва пред всекидневника "Паис" сивобрадият кмет, който носи палестинска куфия и държи снимка на аржентинския революционер Че Гевара в канцеларията си.
Испания се бори с икономическа криза, заради която безработицата надхвърли 24%. Правителството реагира с непопулярни мерки за строги икономии, за да намали бюджетния дефицит от 8,9%. Критиците твърдят, че рестрикциите парализират икономиката и гледат на либералните реформи на правителството като на провал.
В Мариналеда обаче Гордильо експериментира с представата си за крайнолява утопия повече от три десетилетия и
на практика няма безработица.
Селото с близо 3000 жители е създало селскостопански кооператив, разполагащ с 1200 хектара земя.
Земята била отстъпена от аристократ, след като през 80-те години на миналия век била окупирана от местните жители. Окупацията била част от протести, включващи гладни и седящи стачки в защита на правата на безимотните трудещи се.
В кооператива има 50 постоянни работници, които получават по 1200 евро на месец, разказва представителят на местната власт в Мариналеда - Едуардо Валдерама. Освен това неколкостотин души се назначават на временна работа по време на селскостопанския сезон от март до септември.
Кооперативът непряко дава работа и на други жители, които имат магазини, например. "Дори и при икономическата криза, заетостта в селскостопанския сезон тук е пълна", отбелязва Валдерама.
Селото предоставя също на практика безплатен дом на хората. Близо 300 жилища са били изградени на общинска земя от работници, на които е платило кметството, с материали, осигурени от регионалното правителство. "Онези, които получават жилище, работят по строежите", каза източник от кметството.
Наемът е само 15 евро на месец.
Жилищата не се продават. Те се предават на следващото поколение. Мариналеда няма и полиция.
"Последният полицай се пенсионира преди години. Ако има проблем с обществения ред, като счупена лампа от някой буен младеж, решаваме проблема с диалог", отбелязва Валдерама.
Жителите имат събрания на всеки 15-20 дни, на които взимат колективни решения по въпроси като бюджета. Селото организира и т.нар. "червени недели", когато местните хора почистват улиците, помагат в строежа на жилища или устройват празници.
Това е забележително постижение за селище,
което е било толкова бедно, че през 60-те години почти половината от населението му емигрирало. "Свобода без равенство е нищо, а демокрация без конкретно благополучие за конкретните хора е само празна дума", пише на уебсайта на общината.
Критиците на Гордильо казват, че той е диктатор и че утопията в Мариналеда е силно зависима от субсидиите от регионалното и централното правителство. След набезите в супермаркетите партията на Гордильо "Искиерда унида" (Обединена левица), се разграничи от кмета, който е и регионален законодател.
Вътрешният министър Хорхе Фернандес Диас заяви, че икономическите проблеми не са извинение за хора, "които вземат правосъдието в свои ръце".
Гордильо, който беше извикан на разпит в съда, не е обезсърчен и
възнамерява да продължи кампанията си.
"Мариналеда е поела ангажимент да поставя общественото благо над личното и да благоприятства споделянето на благата. Тя може да служи за пример на всяка страна", заяви Валдерама.
