В ъпросът за размириците в Хонконг беше разгледан мМиналия месец на събранието на ОСНП (Общо събрание на народните представители) и на КНПКС (Китайски народен политически консултативен съвет), по-известно в Китай като „Двете сесии“, Радикализацията на протестното движение в бившата британска колония наложи упълномощаването на Постоянния комитет към OСНП да изработи закон за националната сигурност, който да действа в автономния град.
Изработването на такъв закон поначало е залегнало в Основния закон на Хонконг, още откакто той беше върнат на Китай през 1997, но градската легислатура вече опита веднъж да приеме такъв през 2003 и срещна огромна обществена съпротива. Протестите срещу разпоредбите за екстрадиция от миналата година окончателно убедиха Пекин, че централната власт трябва да вземе инициативата, защото опозицията на местно ниво е прекалено силна.
Китай прие спорен закон, притеснения за Хонконг
Законът трябва да обхваща борбата с четири престъпления: сецесия, подриване на властта, тероризъм и чуждестранна намеса във вътрешните работи. Тереза Чен, министърката на правосъдието на Хонконг, твърди че местните съдилища ще запазят юрисдикцията си, освен в много специални случаи. Но кой и как ще се определя специален ли е един случай, все още не се знае.
Към полицейската служба на Хонконг ще трябва да се открие специална дирекция за приложение на закона, която ще бъде под надзора и ръководството на китайските служби за сигурност. Но как ще координира тя усилията си с местна полиция и дали нейните служители ще бъдат отговорни пред властите и съда в Хонконг също е неясно засега. „Можем ли сериозно да очакваме, че началникът на тази служба ще се яви пред градския съвет, за да отговаря на въпроси?’’ - скептичен е Йоханес Чан, професор по право в Хонгконгския университет.
Не е ясно също кой ще може да бъде съден по закона. Пекин казва, че законът няма да има обратно действие, но това не затваря всички врати за разправа с протестиращите; местни юристи допускат, че ще се спори кога се е случило дадено престъпление и ще се съпоставя с момента на криминализирането на деянието в Китай или поне с момента на приемане на резолюцията за новия закон (28 май).
В Хонконг събират петиция за провеждане на (незаконен) референдум, който да оторизира протестна стачка в града. Съединените щати заплашват, че ако автономията на Хонконг бъде нарушена (което ще прецени нарочна комисия), то те ще преустановят привилегирования търговски режим на града. Великобритания планира да предостави гражданство на всички младежи, които са съдени за протестната си дейност в Хонконг.
Ескалация, запалиха човек в Хонконг
Китай обаче ще наложи закона на всяка цена, не само заради Хонконг сам по себе си, а и заради по-широкия контекст на конфронтация със Запада. Наскоро САЩ подкрепи правителството в Тайван да се дистанцира от доктрината за ‘‘една държава, две системи’’ и Китай явно смята в отговор да се прости със същата доктрина по отношение на Хонконг.
Парадоксално, но сега конвергенцията между „двете системи“ - китайския комунизъм и неолибералния капитализъм - е по-голяма от всякога, но поддържането на баланса между двете никога не е било толкова трудно. И като говорим за конвергенция, трябва да обърнем внимание, че британските банки опериращи в Хонконг - HSBC и Standard Chartered - подкрепиха публично закона. Същото направи авиокомпанията Cathay Pacific. Към тях се присъединиха мнозина от най-богатите хора в Хонконг, които имат транснационален бизнес - т.е. всички онези, в чиято полза е била уговорена автономията на града на първо време. Те вече не виждат конфликт между интересите на китайската държава и транснационалните корпорации, а от това следва и че интересите им вече не съвпадат с тези на демократичната общественост.
Каква е истината за китайския комунизъм
