П арламентът на Кипър отказа да ратифицира Споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада (CETA) и изненадващата причина се оказа сиренето халуми. Кипър иска ЕС и Канада да признаят изключителните права на кипърците върху името и рецептата за халуми. Теоретично това може да струва милиарди евро за ЕС и Канада.
Обемът на търговията между страните от Европейския съюз и Канада преди пандемията е над 70 милиарда евро годишно и по оценка на Европейската комисия, споразумението за свободна търговия може да добави 1,7-2,1 милиарда евро към общия БВП на Европейския съюз.
Кипър е първата страна в ЕС, която отказва ратификацията. Правителството на Кипър заяви, че започва нови преговори с парламентарните партии в опит да ги убеди да подкрепят СЕТА. Споразумението между ЕС и Канада условно е в сила от 2017 г., но е необходимо, за да стане това официално, да бъде ратифицирано от всички 28 страни-членки на ЕС.
Какво ще донесе споразумението СЕТА на България
Сиренето халуми, правено от смес от козе и овче мляко, е едно от националните ястия на Кипър и се изнася в големи количества. Сиренето се слави със своята плътност и може да бъде печено на скара. Кипър отдавна настоява островът да бъде признат за единственият законен производител на халуми, но за разлика от производителите на шампанско, коняк и пармска шунка, не успява да се сдобие с този статут.
Halloumi was the big cheese in Cyprus’ rejection of the EU’s trade deal with Canada — insufficient legal protections for its national delicacy was a major sticking point in the decision 🧀https://t.co/xC9Z2kBeQD
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) August 5, 2020
Производителите на халуми в други страни използват значително по-евтиното краве мляко, което, според кипърците е неправилно, от една страна, а от друг – лишава ги от доходи.
Износът на халуми е важна част от износа нd Кипър – той носи около 200 милиона евро годишно. В миналото Европейската комисия е използвала халуми като политически лост над Никозия, за да окаже натиск за обединението на острова, като е предлагала защитеното обозначение за сиренето след като има обща система на острова за санитарен надзор на качеството.
Независимо от отказа от ратификация, СЕТА не е заплашено от провал, но политици и експерти виждат няколко възможни изхода от ситуацията. Първо – все още има надежда, че след ваканцията парламентът на Кипър ще ратифицира споразумението. Второ – има теоретична възможност Брюксел да успее да убеди Канада да забрани на производители извън Кипър да продават сирене под марката „халуми“.
„ЕС и Канада могат да отразят искането чрез решение на Съвместния комитет. Това обаче би отворило врата за подобни искания и от други страни“, каза за Politico.eu експертът от Центъра за изследване на европейската политика Гийом ван дер Ло.
Трети вариант е кипърските депутати да не отстъпят. Положението би се усложнило допълнително и от това, че решението за влизането в сила условно на Споразумението вече е взето и, за да бъде отменено е необходимо квалифицирано мнозинство в Европейския съвет. Т.е., ако Кипър реши твърдо да торпилира СЕТА, ще има нужда от подкрепата на още най-малко 16 от страните от ЕС, в които живее не по-малко от 65% от населението на ЕС, което би било трудна задача.
В същото време обаче европейски медии очакват проблеми при ратификацията на споразумението в поне още две държави – Нидерландия и Италия.
