Нл луващите морски води в далечния
Тихи океан повишават нивото на соленост
на кладенците на Маршаловите острови.
Вълните заплашват да разделят на две
един тесен остров.
Положението се влошава, лаконичен
е координаторът по климатичните промени
на малката държава Каминага Каминага.
Повишаването на нивото на океана
също повдига въпроси: Какво ще стане,
ако се наложи населението от 61 хил. на
Маршаловите острови да напусне своите
ниски атоли? Ще продължат ли те да бъдат
държава?
Ще запазят ли мястото си в ООН?
Ще запазят ли контрола върху традиционния
си риболов и подводните си минерали?
Къде ще живеят и с какво ще се препитават?
Какви точно ще станат те и техните деца?
Глобалните преговори за действия
по климатичните промени се проточват
от години, без да водят до видими
резултати.
193-те страни, участващи
в преговорите под егидата на ООН за
договор по климата, отново се срещат в
карибския курорт, но никой не очаква
решителни действия за борба с отделяните
от промишлеността, земеделието и
транспорта емисии, върху които се хвърля
вината за глобалното затопляне, а
следователно и за повишаването на
морското равнище.
На 11 хил. км оттам хората на Маршаловите
острови и на Кирибати, Тувалу и други
държавици, разположени на атоли, могат
само да се питат още колко години ще
издържат.
"Всичко, което хората,
строящи домовете си близо до брега,
могат да направят, е да събират всеки
ден още камъни, за да изградят отново
морската дига отпред", каза Каминага.
Той е в Канкун с делегацията на
Маршаловите острови на преговорите под
егидата на ООН.
Правителството на
Маршаловите острови обаче разглежда в
перспектива тези основни въпроси на
държавничеството, изселването и правата
Ние сме изправени пред редица въпроси,
които са единствени по рода си в историята
на системата на националните държави,
заяви за Асошиейтед прес базираният в
Ню Йорк съветник на републиката Дийн Биалек, който също е в
Канкун.
"Сблъскваме се с екзистенциални
въпроси, свързани с влиянието на климата,
които не са адекватно засегнати в
международната правна рамка".
Правителството на Маршаловите
острови предприе първа стъпка за справяне
с тези проблеми, като поиска съвет от
Центъра по право на климатичните промени
към Колумбийския университет в Ню Йорк.
На свой ред директорът на центъра Майкъл
Джерард поиска юристи от целия свят да
се съберат в университета
през май догодина, за да започнат да
сглобяват отговорите.
В исторически
план държавите изчезват след отцепване,
пример за което е неотдавнашното
разпадане на бивша Югославия, или след
като бъдат завоювани или отстъпят своя
територия на други страни.
Нито една страна обаче не е изчезвала физически
и това е истинска празнина в правото, отбелязва Джерард в интервю в Ню Йорк.
Мрежата
на ООН от учени, занимаващи се с въпросите
на климата, прогнозира, че моретата,
които се разрастват в резултат на
затоплянето и на оттичането на топящия
се лед на сушата, може да повишат нивото
си с близо 60 см до 2100 г., потапяйки
голяма част от оскъдната суша на
кораловите острови.
Островите обаче може
да станат необитаеми много преди вълните
да ги залеят заради осоляването на
водните запаси и унищожаването на
посевите, а и защото се очаква затоплянето
да доведе до по-страховити тропически
бури.
"Ако страна като Тувалу или като
Кирибати стане необитаема, ще останат
ли хората без държава? Какво е положението
им в международното право?", попита
австралийската юристка Джейн Макадам.
"Краткият отговор е: зависи. Въпросът
е сложен".
Макадам, която е от
университета в Нов Южен Уелс, посещава
разположените на атоли държави и изучава
правната история.
По въпроса
дали островитяните ще запазят гражданството
и суверенитета си,
ако напуснат родните
си места, тя заяви по телефона от Сидни: "Не е ясно кога една държава би
престанала да съществува в резултат на
климатични промени. Зависи от това какво
е готова да толерира международната
общност". Т.е. от това дали Общото
събрание на ООН би решило да отнеме
мястото на един напуснал родината си
народ.
Глобалният договор за бежанците
от 1951 г., който задължава държавите да
подслонят бягащите от преследване, не
покрива назряващата ситуация с хора,
напуснали родните си места заради
климатични промени.
Някои подкрепят
договарянето на ново международно
споразумение, предвиждащо задължение
за подобно отношение към бежанци в
резултат на проблеми, свързани с околната
среда.
В случая с населението на Маршаловите
острови картината е по-мрачна. Съгласно
спогодба с Вашингтон гражданите на
бившата територия под опеката на САЩ
имат правото свободно да влизат в САЩ,
за да учат или да работят, но тяхното
право на постоянно жителство трябва да
бъде изяснено, според правителствени
съветници.
Островитяните се тревожат
и за своите дългосрочни икономически
права
Маршаловите острови включват 29
атола, пръснати в широк периметър на 3700 км югозападно от
Хаваите, което им дава в океана изключителна
икономическа зона от 2 млн. кв.км -
територия с размера на Мексико.
Пасажите
от риба тон, които минават през тези
води, са основният ресурс на Маршаловите
острови, които го използват, като продават
разрешителни на чужди риболовни флотилии.
Какво ще стане с правата им върху
риболова, ако техните острови отидат
под водата, пита Джерард.
Може би
също толкова важни са приходите от
магнезий и други добивани от морското
дъно минерали, които в последните години
се проучват от геолозите.
Докато юристите
започнат да подреждат пъзела на
изчезналите държави на конференция в
Ню Йорк през май догодина, хората на
Маршаловите острови ще се борят с
растящите проблеми.
Според Каминага
"главният приоритет" е да бъде
спасен провлакът, свързващ маршаловия
остров Джалуит с неговото летище.
Сега
тази връзка е заливана от приливите
Междувременно продължителната суша
тази година накара островитяните да
черпят повече вода от своите кладенци,
тъй като вадеха солена вода, което
изискваше да разположат допълнителни
инсталации за обезсоляване.
Части
от островите пък се рушат, след като
подкопани редове кокосови палми падат
в морето.
Представителите
на Маршаловите острови ще търсят тази
седмица в Канкун и в идните месеци
международна помощ за приспособяване
към климата. Те предвиждат проекти като
построяване на издигнат път на Джалуит,
презалесяване на защитната растителност
по бреговите ивици и изграждане на дълга 5 км морска дига, която
да защитава столицата им Маджуро от
надигащите се води на Тихия океан.
Надеждите на островитяните за бързи,
решителни действия за съкращаване на
глобалните емисии и за спасяване на
отдалечените им ивици земя през следващото
столетие обаче се изпаряват.
Мисля,
че ако всички тези финансови и
дипломатически средства не проработят,
някои страни ще се ориентират към
определени правни мерки, смята посланичката на Гренада в ООН Десима
Уилямс, която е председател на група
малки островни държави.
Тези мерки може
да включват призиви за обезщетения към
Международния съд или към други форуми,
което в най-добрия случай ще бъде трудна
задача.
В края на краищата островитяните
също така се питат какво ще стане с
тяхната култура, с тяхната история, с
тяхната идентичност, с родината им, дори
с техните предци, ако трябва да напуснат.
"Гробищата по крайбрежието се рушат.
Гробовете падат в морето. Ние сме
засегнати дори в смъртта", заключава Каминага.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
