С ъхранение на раница за €2,50, получаване на SMS известие за €3,50, сканиране на документите за кандидатстване за €150, „проверка на документи“ за €220 – за кандидатите за виза, опитващи се да стигнат до Европа, допълнителни такси могат да се появят на почти всяка стъпка от процеса, налагани от частна компания, която те няма как да не използват.
Базирана в Дубай и мажоритарна собственост на фирмата за дялово инвестиране Blackstone, VFS Global се радва на почти пълен монопол върху аутсорсинга на визови услуги в световен мащаб, включително за пътувания до повечето европейски страни.
Едногодишно разследване, координирано от журналистическата организация Lighthouse Reports, в партньорство с Politicoи 13 международни медийни партньори, установи, че VFS генерира сериозни оперативни печалби от продажбата на „незадължителни“ услуги, които понякога се налагат принудително на кандидатите. Това се случва дори когато правителствата от ЕС, които използват компанията, са документирали многократни пропуски в базовите услуги, за които ѝ се плаща.
Констатациите се основават на доклади за инспекция и мониторинг от Европейската комисия и 22 държави от безвизовата Шенгенска зона, получени чрез искания за достъп до информация; вътрешна кореспонденция между страните членки на ЕС; интервюта с 24 настоящи и бивши служители на VFS; финансовите отчети на компанията; и анализ на касови бележки на клиенти в 16 държави.
Is Your Visa Application Data Safe? Why VFS Global Is Facing Scrutiny In Europe#explainers #visa #VFS #europe #application https://t.co/YrktmXuoB1
— News18 (@CNNnews18) May 28, 2026
Заедно те показват как европейските правителства са прехвърлили основна държавна функция на частна компания, която многократно е превръщала визовите заявления в доходоносен пазар за допълнителни услуги.
Повечето западни правителства възлагат администрирането на визи на частни компании, които да събират документи, пръстови отпечатъци и такси, преди да изпратят заявленията до консулствата за вземане на решение. За тази дейност компаниите таксуват клиентите с фиксирана такса за обслужване. VFS обаче е изградила изключително печеливш бизнес около допълнителни услуги: SMS известия, куриерски услуги, сканиране на документи, премиум салони и посещения по домовете, сочат финансовите отчети на компанията и анализът на клиентските касови бележки.
Визовата политика на Европа поражда гняв
За много кандидати отказът от тези екстри е по-труден, отколкото изглежда. Настоящи и бивши служители в няколко държави споделят, че персоналът е бил подлаган на натиск да изпълнява търговски цели, което понякога е водело до включване на услуги в сметките без съгласието на клиентите или до настойчиви опити кандидатите да бъдат убедени да ги закупят.
Точно това разказва Вринда, че се е случило, когато пристигнала с 15 минути закъснение във визовия център на VFS в Пуне, Индия, изтощена след чакане на такси под пороен дъжд и едночасово пътуване в трафика. 71-годишната жена, която се придвижва с бастун, кандидатствала за виза, за да посети сина си в Белгия и да се запознае с новородената си внучка.
„Обясних ситуацията с дъжда и казах на служителя, че имам проблеми с гърба“, спомня си Вринда, чието име е променено, за да се защити самоличността ѝ поради опасения за визата ѝ, която все още се обработва.
Опростена система на интервюта за визи за САЩ
Служителят на VFS обаче ѝ казал, че има два избора: да се прибере вкъщи и да си запише нов час или да плати еквивалента на €35 за „премиум услугата“ на компанията – сума, която се равнява приблизително на месечните разходи на Вринда за хранителни стоки. „Казаха: не, може да дойдете друг ден или да платите. Бях доста шокирана“, споделя тя.
„Но каквото и да ми кажеха, трябваше да го изпълня“, допълва тя.
Вринда е една от 19-те кандидати, интервюирани за това разследване, които заявяват, че са били притиснати, подведени или оставени без реален практически избор, освен да платят допълнителни такси на VFS – практика, която според 10 от бившите и настоящите служители е широко разпространена.
В същото време европейските правителства, които имат договори с VFS, са документирали случаи, в които фирмата не защитава адекватно личните данни на клиентите и не осигурява свободни часове в рамките на законовите срокове, става ясно от вътрешните доклади за проверка от шенгенските правителства.
European Union reports flag gaps in VFS visa centres: ‘Mishandling personal data to misleading fees’ https://t.co/ksDl1Pgi7j
— The Indian Express (@IndianExpress) May 28, 2026
И все пак, въпреки тези документирани пропуски, компанията понася минимални последствия. Някои страни членки на ЕС са глобявали VFS или са преминавали към други доставчици след изтичане на договорите, но компанията продължава да обработва визи за всяка държава от ЕС с изключение на Испания, показва нейният уебсайт.
В отговор на запитване за коментар от VFS заявиха, че прилагат „подход на нулева толерантност към всякаква форма на принуда или въвеждане в заблуждение“ от страна на служителите си и че кандидатите са „ясно информирани... че тези допълнителни услуги са незадължителни, не влияят върху визовите решения или времето за обработка и са оценени прозрачно“.
Компанията добави, че е „световен лидер и доверен доставчик на технологии и услуги, осигуряващ защитена мобилност за правителства и граждани“, и че нейните „операции са обект на строг и непрекъснат правителствен надзор“, както и че „преминава през повечето от 10 000 одита и оценки годишно, провеждани от вътрешни и външни одитори, включително такива, назначени от правителствата на клиентите“.
Услугите с добавена стойност са предназначени да подобрят удобството на кандидатите и се разработват в „консултация с и след одобрение от правителствата на клиентите“, допълват от компанията.
Come un'azienda ha trasformato i visti per l'Europa in un grande business. VFS Global gode di un quasi monopolio nell'esternalizzazione delle procedure di rilascio dei visti, anche per i viaggi verso la maggior parte dei paesi europei.https://t.co/bkElmixgVn
— RAI Radio3mondo (@radio3mondo) May 28, 2026
Всички девет правителства от ЕС, които са отговорили на исканията за коментар от Lighthouse Reports, са заявили, че са налагали санкции срещу VFS, когато това е било уместно, и приемат сериозно сигналите за агресивни продажби. Въпреки това седем от респондентите отбелязват, че като цяло са доволни от практиката за аутсорсинг на визови заявления, а двама заявяват, че са конкретно доволни от сътрудничеството си с VFS, пише Politico.
След като се запозна с констатациите от това разследване, Европейската комисия заяви, че поради нарастващата зависимост на страните от ЕС от VFS и нейните конкуренти, стартира „всеобхватно проучване“ относно аутсорсинга на визови услуги „с цел изготвяне на варианти за предотвратяване на злоупотреби със системата“.
Бизнес моделът
Повечето европейци никога не са чували за VFS. Свикнали да пътуват безвизово в по-голямата част от света, е малко вероятно те някога да чакат на опашка в някой от нейните центрове, да плащат таксите ѝ за обслужване или да се борят с порталите ѝ за записване на часове.
Но в голяма част от Азия, Африка и Близкия изток компанията е широко известна и често поражда недоволство. За студенти, работници, туристи и семейства, които се опитват да стигнат до Европа, VFS често е неизбежният първи сблъсък с европейската граница: частен контролно-пропускателен пункт, където достъпът до консулство започва с формуляр за резервация и списък с такси. В Индия например компанията управлява визовите услуги за почти всяка страна членка на ЕС.
Възходът на VFS започва през 2001 г., когато Зубин Каркария, работещ тогава за туристическата компания Kuoni, забелязва, че посолствата трудно се справят с нарастващото търсене на визи. Предприемачът Каркария убеждава посолството на САЩ в Мумбай да му позволи да стартира пилотен проект, тествайки модел на аутсорсинг, който по-късно ще се превърне в шаблон за една глобална индустрия.
Indian travellers can now apply for Montenegro visas through VFS Global centres in Kochi, Kolkata, Mumbai, and New Delhi without prior appointments.https://t.co/druStk0dXm
— travelobiz (@travelobiz) May 28, 2026
Сега VFS твърди, че има договори с повече от 70 правителства в 167 държави – което я прави най-голямата фирма в бранша, следвана от базираната в Делхи BLS International и базираната в Париж TLS Contact.
Моделът е прост. VFS не решава дали кандидатът ще получи виза – това остава отговорност на съответното правителство. Вместо това компанията извършва предварителната работа: поддържа системите за записване на часове, приема заявленията, събира биометрични данни и препраща документите на консулствата, като всичко това се случва без допълнителни разходи за страните, които наемат нейните услуги.
Каркария – който заяви пред Financial Times през март, че иска да създаде „решение, което е сигурно, което е в полза на правителството и което се отнася към пътниците с емпатия и уважение“ – в момента е главен изпълнителен директор на VFS, която се отдели от Kuoni през 2017 г.
Съгласно Визовия кодекс на ЕС – регламентът, уреждащ издаването на визи за краткосрочен престой в шенгенската зона на блока – на VFS е разрешено да удържа задължителна такса за обслужване за основни административни задачи, като приемане на заявления, събиране на биометрични данни, управление на системата за записване на часове и връщане на документите на кандидата.
Компанията продава и набор от „незадължителни“ екстри, включително SMS известия, когато документите са готови за вземане, куриерски услуги за паспорти и достъп до „премиум салони“ в своите центрове. В най-високия сегмент VFS предлага и услуга „у дома“, изпращайки служители в домовете на кандидатите за събиране на биометрични данни и документи, като цените варират от €80 до €3500.
Според настоящи и бивши служители в множество държави, интервюирани за Lighthouse Reports, VFS е изградила система на агресивни – а понякога и некоректни – допълнителни продажби. На персонала обикновено се плащат ниски базови заплати, а бонусите са обвързани с постигането на месечни търговски цели за допълнителни услуги.
Рохит Танеджа, който е работил като служител по визовите операции в центъра на VFS в Делхи между 2016 и 2017 г., споделя, че персоналът е бил подложен на натиск да продава екстри. „Имахме цели за брой SMS-и и куриерски услуги. Трябваше да предлагаме, да се опитваме да убеждаваме, дори ако кандидатът кажеше „не“, разказва той.
„Хората мислят, че сме от посолството и че каквото и да кажем, е правилно – особено тези, които посещават центъра за първи път. Така че получавахме много малко откази“, допълва той.
Танеджа добавя, че служителите са преминавали обучения по „изкуство на продажбите“ и са били „учени да улавят слабите места на хората“, за да продават допълнителни услуги.
„Учат ни как да натискаме, за да принудим клиентите да купуват услуги с добавена стойност“, допълва той.
Един визов служител на VFS в Нигерия, на когото бе запазена анонимност поради страх от възмездие, споделя, че бонусите за продажба на допълнителни услуги за британски визи могат да достигнат до почти два пъти размера на базовите заплати на служителите на договор. По думите му тези служители съставляват по-голямата част от работната сила на VFS и получават малко над €125 на месец. Резултатът, според него, е постоянен натиск за продажби.
„Винаги има нужда да се продават услуги с добавена стойност“, казва той и добавя: „Трябва да си настойчив, за да си сигурен, че кандидатът ще види причина да ги купи“.
Бивш висш служител на VFS в Нигерия, който напуска през 2020 г., но все още работи във визовата индустрия и контактува редовно с компанията, споделя, че ниското заплащане насърчава агресивните продажби. „Това е силно експлоататорско, всеки го знае“, казва бившият служител.
Петима бивши служители също така заявяват, че е било обичайна практика персоналът да включва SMS и куриерски услуги в сметките на клиентите без тяхно съгласие. „Повечето клиенти просто го приемаха“, заявява бивш служител, работил за VFS в Кения до 2024 г.
От VFS заявиха, че имат строга политика срещу принудата или въвеждането в заблуждение при продажбата на незадължителни услуги и че информацията за тази статия се основава на „анонимни и непотвърдени свидетелства на неназовани бивши служители и отделни анекдотични разкази“, които създават „непълна и подвеждаща картина“.
Услуги с добавена стойност
Финансовите отчети на VFS, внесени в Люксембург, показват колко централно място заемат допълнителните услуги в нейния бизнес.
Между 2017 и 2024 г. VFS е увеличила повече от четири пъти оперативните си печалби от 36 милиона швейцарски франка до 161 милиона швейцарски франка (€31 милиона до €172 милиона), докато приходите ѝ са се удвоили. Този ръст далеч надхвърля увеличението на броя на обработените от компанията заявления, който е нараснал само с 15 на сто за същия период.
Анализ на повечето от 2000 касови бележки за шведски визови заявления за периоди от две седмици в 16 държави, получен съгласно правилата за достъп до информация, разкрива как се натрупват допълнителните такси. Услугите с добавена стойност съставляват средно 30 на сто от приходите, реализирани от VFS.
SMS известията са сред най-често купуваните услуги в извадката, като съставляват средно 5 на сто от приходите на VFS. В Кения, където бивши служители твърдят, че подобни такси често са били добавяни към сметките на клиентите без разрешение, над девет от десет кандидати са платили за SMS услуги, което формира около 10 на сто от приходите на VFS.
Бързият растеж на компанията се случва под управлението на последователни собственици от сферата на дяловото инвестиране – първо EQT, а след това Blackstone. През октомври 2021 г. фондове, управлявани от Blackstone, купуват 75-процентов дял във VFS, след като пандемията от Covid-19 нанася тежък удар върху основния бизнес на компанията.
Под управлението на Blackstone VFS продължава да прогнозира ръст на приходите, отчасти на базата на продажби на допълнителни услуги с „висок марж“. Компанията е увеличила основната си доходност с 25 на сто в сравнение с нивата отпреди пандемията, сочат финансовите отчети на VFS.
Бивши служители на VFS споделят пред Lighthouse Reports, че натискът за продажба на услуги с добавена стойност е станал по-голям след инвестицията на Blackstone. Служители от централата на VFS в Дубай са изисквали от мениджърите по държави да предоставят седмични отчети за продажбите и „непрекъснато да подобряват“ резултатите. Ако някой екип изоставал от целите си, „следваха заплахи“, разказва бивш служител в източноафриканска държава.
В отговора си до Lighthouse Reports от VFS заявиха, че е „невярно и неоснователно да се твърди, че е имало засилен фокус върху продажбите на услуги с добавена стойност след инвестицията на Blackstone“, като допълват: „Няма съществена промяна в приходите от тези услуги на база едно заявление от момента на тяхната инвестиция“.
От VFS допълват, че „ръстът на приходите е естествено следствие от нарастващото глобално търсене на визови услуги“, и че нейното „финансово представяне отразява легитимна структурна промяна в нейния бизнес модел, подкрепена от целеви придобивания, географско разширяване, повишена оперативна ефективност и задълбочаване на дългосрочните партньорства с правителствата“.
От Blackstone не са отговорили на запитването за коментар.
Европейските правителства са документирали натиска за закупуване на допълнителни услуги. От 22-те държави, изготвили докладите за мониторинг, получени от Lighthouse Reports, четири отбелязват, че услугите невинаги се описват като незадължителни.
Доклад за мониторинг от 2024 г. на Чешката република посочва, че компанията прилага „прекомерен натиск за популяризиране на допълнителните си услуги“, което кара кандидатите да вярват, че закупуването им „ще гарантира получаването на виза“.
Шведските власти отбелязват в продължение на няколко поредни години, че VFS „невинаги посочва изрично, че услугите с добавена стойност са незадължителни“. През 2023 г. шведското посолство в Индия е получило оплаквания от кандидати, че „VFS [...] твърди се, ги принуждава да се възползват от платената допълнителна услуга, като премиум салон, SMS услуга, въпреки че тя е незадължителна“.
Регламентите на ЕС забраняват на компании като VFS да продават допълнителни часове за прием като платена услуга, но инспекция на Европейската комисия от 2022 г. отбелязва, че в Сенегал VFS „систематично“ е предоставяла допълнителни часове срещу заплащане съгласно договора си с италианското консулство.
Латвия докладва през 2023 г., че докато в Истанбул е имало възможност за закупуване на премиум часове за кандидатите, „при избор на редовната услуга нямаше налични свободни часове“.
В отговор на запитване за коментар чешките власти заявяват, че „последователно гарантират, че в центровете за кандидатстване за визи не се случват неподходящи практики“ и че всяка индикация за подобно поведение „незабавно би задействала проверка и, където е необходимо, коригиращи мерки“.
По отношение на услугите с добавена стойност шведските власти заявяват, че „на уебсайтовете на VFS ясно е посочено, че те са незадължителни“. Италия и Латвия не отговориха на запитванията за коментар.
Според VFS „няма такова нещо като премиум час“.
Документирани нарушения
В допълнение към агресивните продажби на незадължителни услуги, вътрешните доклади за мониторинг и документите за оценка на Европейската комисия, получени от Lighthouse Reports, описват нарушения на законовите или договорните задължения на VFS.
Заедно те идентифицират 21 случая, при които VFS не е успяла да обработи личните данни съгласно Общия регламент на блока относно защитата на данните (GDPR).
През 2022 г. Министерството на външните работи на Люксембург докладва, че VFS е транспортирала биометрични данни на кандидати през града до консулството на „некриптиран компактдиск“. Норвегия съобщава, че някои центрове на VFS не са успели да изтрият данни в рамките на законовите срокове всяка година между 2021 и 2024 г., докато Швеция установява „липса на познания сред персонала, когато става въпрос за GDPR“.
От VFS заявяват, че защитата на данните е „основен приоритет“ за компанията и че тя работи в рамките на „стабилна управленска структура, съобразена с GDPR и местните разпоредби“, която е обект на „редовни одити за гарантиране на съответствието“.
Друго нарушение, документирано във вътрешните доклади, е неуспехът да се осигурят часове за прием в сроковете, определени от Визовия кодекс на ЕС. Пет държави от ЕС съобщават, че на някои пазари ботове или външни агенти блокират безплатните часове и ги препродават, оставяйки реалните кандидати без възможност да си осигурят час.
От VFS заявяват, че „активно внедряват стабилни многослойни мерки за сигурност, за да защитят своите системи за резервация на часове, осигурявайки справедлив достъп за всички кандидати“. Тези „контроли за сигурност, включително OTP удостоверяване и CAPTCHA, са част от цялостен набор от инструменти и са предназначени да предотвратят неоторизиран достъп до системата, дори на пазари с високо търсене“.
Експерти, консултирани за това разследване, обаче посочват, че мерките на компанията срещу ботове са недостатъчни. „Мерките срещу ботове трябва да съответстват на зaлoзитe“, коментира Майкъл Тифани, съосновател на компанията за сигурност Human, която има за цел да направи схемите с ботнет мрежи нерентабилни.
Когато прекупвачите печелят значителни суми, те могат да си позволят да плащат на хора, които да решават CAPTCHA кодовете вместо тях. „Простите мерки, които блокират спам ботовете, не правят нищо, за да осуетят ботовете за препродажба“, казва Тифани и допълва: „Една печеливша ботнет мрежа изисква всеотдайност и експертиза, за да бъде победена“.
В някои случаи собствените системи на компанията изглежда тласкат кандидатите към платени алтернативи. Пет правителства са регистрирали оплаквания относно уебсайта на VFS, като едно от тях го определя като „нефункционален уебсайт и система за резервации“.
Иман Разик, адвокат, базиран в Обединеното кралство, споделя, че „бъг“ на уебсайта на VFS затруднява качването на документи, което принуждава кандидатите да плащат на компанията за сканирането им. „Обикновено обединявам всички документи, за да ги кача, но когато го направя, уебсайтът на VFS казва, че има вирус, така че трябва да качваш всяка страница поотделно“, разказва той и допълва: „Трябва да моля клиента да плати за услугата за сканиране на VFS. В противен случай би трябвало да прекарам целия ден в качване“.
Софтуерен инженер, базиран в Кейптаун, на когото бе запазена анонимност, за да може да говори свободно, също споделя, че има личен опит с това. Когато се опитал да качи документите си на уебсайта на VFS, докато кандидатствал за британска виза, той разказва, че е бил засипан със съобщения за грешка, а след това и с предупреждение, твърдящо, че файловете съдържат вирус.
„Знам, че нямат“, казва той и допълва: „Работя със софтуер всеки Божи ден, това е работата ми“.
VFS управлява и верига от компании за визов консиерж, наречена OneVasco. Неговите офиси често се намират в съседство с центровете за кандидатстване на VFS и предлагат на кандидатите „лесен, удобен за пътуващите процес на кандидатстване“, който е „много по-малко сложен от работата с чужди правителства“ и гарантира, че „формулярите са правилно попълнени и подадени“, според информация на уебсайта му.
OneVasco е базирана в Дубай, където VFS не е длъжна да публикува финансови отчети. В Индия обаче филиалът на компанията е реализирал марж на печалба преди облагане с данъци от 53 на сто през 2024 г. и 70 на сто през 2023 г., сочат подадените там финансови отчети.
Много от услугите на OneVasco наподобяват тези, предоставяни от VFS. Две държави, с които Lighthouse Reports се свърза, изразиха загриженост от приликите. „Наясно сме с съществуването на тази компания, нейната връзка с VFS и объркването, което нейното местоположение създава в съзнанието на някои кандидати“, коментира френски дипломат, пожелал анонимност, за да говори откровено.
„Напоследък от VFS беше поискан план за действие за ясно отделяне на операциите, свързани с OneVASCO, с която нямаме договорни отношения, от тези на нашия доставчик на услуги VFS“, добави дипломатът.
Твърде големи, за да бъдат дисциплинирани
Правителствата от ЕС признават, че е трудно VFS да бъде държана отговорна, предвид липсата на алтернативи и съкратения персонал в консулствата, които някога са извършвали административната работа.
През 2022 г. в годишния преглед на Люксембург относно аутсорсинга на визи се отбелязва, че „VFS е в доминираща позиция в Индия, което понякога затруднява осигуряването на качеството на услугата, необходимо на посолството“.
През 2023 г. страните от ЕС създават работна група за справяне с „пропуските в качеството на обслужване“ на VFS в Индия, се посочва в доклад, изготвен от делегацията на ЕС в страната и получен от Lighthouse Reports.
На среща през октомври същата година членовете са споделили опасения относно „небрежността на компанията при следване на инструкциите, неподредените в правилна последователност документи, проблеми със сканирането, проблеми с ИТ инфраструктурата и честотната лента“, сочат протоколите от срещата, оповестени по искане за достъп до информация.
След това работната група изпраща въпросник до всички страни членки, работещи с VFS в Индия. В отговор те получават оплаквания за постоянни грешки при въвеждането на данни и „окаяна“ комуникация между ръководството на VFS и центровете за кандидатстване.
Чешката република докладва, че е повдигала въпроси пред компанията „многократно“, но само с „временен ефект“, и че „в крайна сметка поведението на VFS [...] отново се влошава“. Швейцарската делегация заявява, че няма „друга опция, освен да вижда във VFS партньор и да работи интензивно с тях, тъй като ние самите никога няма да можем да приемем такъв брой заявления на едно гише“.
От VFS заявиха, че „когато възникнат проблеми, се прилагат структурирани планове за отстраняването им“ и че нейните „дългосрочни отношения“ с правителствата на клиентите са „подкрепени от ангажимента ѝ за непрекъснато подобрение“.
Европейските власти споделиха пред Lighthouse Reports, че въпреки недостатъците му, аутсорсингът на визовия процес е довел до по-кратко време за чакане и е освободил консулски ресурси.
Чешкото външно министерство заяви пред Lighthouse Reports, че „активно се справя с установените дефицити чрез непрекъснат ангажимент“ с компанията, добавяйки: „Като цяло смятаме сътрудничеството с доставчика VFS Global за добро и колегиално, като всички възникващи проблеми се решават ефективно“.
Шведската миграционна агенция заяви, че не е била информирана основните стандарти да не се спазват „повече от откъслечно“ и че на тези случаи се „обръща внимание“. Тя добави, че VFS отстранява всички проблеми, идентифицирани при одитите.
Европейски служители отбелязват също, че има малко по-добри частни алтернативи. Вътрешни доклади за мониторинг, получени за разследването, обвиняват TLS Contact и BLS International – другите големи гиганти в аутсорсинга на визи, с които имат договори редица правителства от ЕС – в агресивни продажби и нарушения на GDPR.
От TLS, BLS и властите в Люксембург и Полша не са отговорили на исканията за коментар.
Не всички обаче са доволни от този модел.
Йорис Салден, белгийски дипломат, решава да запази обработката на визи за страната в Демократична република Конго в рамките на посолството, вместо да я прехвърля на външен изпълнител.
„Това, което виждаме в други страни, е, че наличието на външен партньор не решава автоматично всички проблеми“, казва той и допълва: „Ако изнесете дейността, вече нямате директен контрол върху проблема. А външният партньор не работи безплатно“.
Това пише в свое разследване Politico, в което участват Марго Гибс - разследващ репортер в Lighthouse Reports, Мей Булман - редактор на разследвания в Lighthouse Reports и Сарасвати Тупадола - разследващ журналист, базиран в Ню Делхи, работещ за Lighthouse Reports.
