М инистър-председателят на България Бойко Борисов заяви, че „няма доказателства, свидетелстващи за вината на Москва“ и отказа да изгони руски дипломати във връзка с отравянето на Сергей Скрипал и неговата дъщеря в Солсбъри. Не всички български политици са съгласни с него, но тези, които го подкрепят, в момента преобладават в София, пише „РИА Новости“.
Ето как отвръща на удара Русия
Борисов отзова за консултации посланика ни в Русия
Руският посланик в София: Българската реакция е разбираема и правилна
Както показаха резултатите от последните президентски избори, общественото мнение в България по отношение на Русия е разделено. През 2017-а година настроеният русофобски Росен Плевнелиев бе заменен на президентския пост от приятелски настроения към Москва Румен Радев. Сега София променя външнополитическия си курс. И пробва да влезе в ролята на „мост между Изтока и Запада“, разчитайки на доверителните отношения с Кремъл, както и с Белия Дом.
По-рано това не се удаваше на София. Под натиска на САЩ и ЕС премиерът Борисов се отказа от проекта за газопровода „Южен Поток“, който трябваше да премине през територията на България. И оттегли съгласието за строителство на АЕЦ „Белене“, заплащайки на Москва сериозна неустойка. България понесе големи финансови и морални загуби и властите на балканската страна не искат да изострят допълнително отношенията си с Русия.
В добавка към това, Москва има нов коз в играта на българското направление: проекта за газопровод „Турски поток“. В София виждат колко е ненадеждна Украйна в качеството на транзитьор на газ и предпочетоха да получават синьо гориво по заобиколния път от юг. През март президентът Владимир Путин и премиера Борисов обсъдиха възможността за пускане на разклонение на тръбопровода, което би отишло в България.
В разговор с РИА Новости, изтъкнатият Научен сътрудник на Института за Европа към Руската академия на науките Павел Кандел определи новия курс на българските власти като „изправяне на дисбаланса“, получил се в последните десетилетия. Промените са станали неизбежни след президентските избори през 2017 година. „Радев отиде над тях под лозунга за подобряване на отношенията с Русия. И победи. Той е длъжен да покаже, че думите му не са празни приказки. Победата на Радев се отрази на всички останали звена на властта. Бойко Борисов, който претърпя поражение, също оттогава се държи по-внимателно. А в миналото много анти-руски мерки бяха свързани именно с него“, казва Кандел.
Промените във висшите ешелони на българската власт не означават обаче обръщане към Русия. Против са много функционери от партия ГЕРБ, която има най-много депутати в парламента. При обсъждането на съдбата на руските дипломати в народното събрание стана размяна на мнения на висок глас. Лидерът на фракцията на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че България няма друг избор, освен солидарността с Вашингтон и Лондон. И обвини приятелски настроените към Русия социалисти в опит да изкарат България от Европейския съюз. Но противниците на Кремъл все пак са в малцинство.
„Мнозинството от българите са настроени доброжелателно към Русия. Те не са забравили приноса на нашата страна в освобождението от османска власт. В Българя действат партии, които могат да се нарекат проруски, преди всичко това се отнася за „Атака“. Консерваторите от това обединение са част от управляващата коалиция, което ограничава мястото за маневри на Борисов и влияе на неговата политика по отношение на Москва“, обобщава Кандел.
Решението на България да се откаже от изгонването на дипломати повишава нейната тежест в геополитическата игра. На фона на противопоставянето между Москва и Вашингтон се формира търсене за компромисна позиция, която страната би могла да предложи, въздържайки се от резки ходове, както против Русия, така и против САЩ. Традиционна за тази роля претендира Австрия, на основание, че е неутрална и че не е част от НАТО. Както София, така и Виена се възприема като мост между Изтока и Запада и е готова да стане посредник.
Според мнението на заместник-директора на Центъра за политически технологии Алексей Макаркин, България по-трудно ще влезе в тази роля, тъй като балканската страна е много зависима от структурите на ЕС и НАТО. София няма опит в продължителното противопоставяне на чуждестранния натиск. „Към днешна дата, България обосновава своята гледна точка с позицията на ОЗХО (Организацията за забрана на химическите оръжия). Нейните експерти все още не са излезли с мнение. При всички случаи България е член на НАТО. Не можем да я позиционираме като неутрален играч“, смята Макаркин.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
