Депортирането на роми от Франция и Италия се посреща със смесени чувства от обществото в родните им държави, пише списание "Икономист".
В новите страни членки на ЕС от Източна Европа значителна част от обществото, не само крайната десница, се чувства наказана от връщането на ромите.
Тези хора възприемат ромите като неподатлива на образование крадлива заплаха, която трябва да бъде сегрегирана, а не интегрирана в обществото.
В Унгария крайнодясната партия "Йобик" аплодира действията на Франция.
Тя иска ромите, или циганите, да бъдат интернирани в лагери и да бъдат лишавани от гражданство, ако не покажат желание да приемат обществените норми.
Румънският крайнодесен политик Корнелиу Вадим Тудор запита подигравателно защо Франция не депортира циганите в страна, от която произлизат - Индия.
Само няколко политици в региона разкритикуваха решително френските действия
Чешкият външен министър Карел Шварценберг заяви, че те "намирисват на расизъм".
Унгарското правителство твърди, че възнамерява да постави значителен акцент върху ромския проблем по време на унгарското председателство на ЕС, но не разкрива подробности.
Румънският президент Траян Бъсеску заяви, че Франция трябва да прекрати експулсиранията, но също така подчерта, че циганите трябва да пращат децата си на училище, а не по улиците, за да просят.
Той се оплака и от употребата на термина "роми" в Западна Европа, тъй като звучи твърде близо до "румънци".
В някои страни гневните реакции срещу прилагането на двоен стандарт, в което е обвинявана Франция,
породиха солидарност между ромите и мнозинството от населението,
пише "Икономист".
В България правителството избягва да критикува открито Франция, за да не застраши шансовете си да се присъедини към Шенгенската зона за свободно придвижване през 2011 г.
Активистите за човешки права обаче изразиха гласно позициите си. На протест пред френското посолство в София се събраха хора от всякакви етноси под транспаранти с надписи: "Ние всички сме роми", пише "Икономист".
Дори най-ревностните защитници на интеграцията на циганите обаче смятат, че пътят е дълъг и труден, отбелязва списанието.
Според Иван Иванов - български адвокат по хуманитарно право и председател на базираната в Брюксел Европейска ромска информационна служба - нито една европейска страна не е въвела работеща политика за интеграция на ромите.
Липсва политическа воля, най-вече защото отделянето на внимание и средства за проблемите на ромите не помага за печеленето на избори, смята той.
Иванов предлага отговорността за интеграцията на ромите да се изземе от националните правителства и да се създаде общоевропейска политика за ромите.
Хубава идея, коментира иронично "Икономист". Кой ще я предложи на Саркози?
Същевременно представители на френските чергари
отрекоха твърденията на президента Саркози,
че огромната част от разрушените миналия месец в страната незаконни лагери са били техни.
Те увериха, че мишена на кампанията са били румънски и български роми, съобщава вестник "Монд".
Саркози обяви миналата седмица в Брюксел, че през август във Франция са били разрушени над 500 незаконни лагера, между две трети и три четвърти от които са били на френски чергари.
80% от засегнатите хора бяха местни чергари, допълни той, според "Монд" в опит да успокои европейската полемика за френската политика към ромите.
Представители на тази общност, които се срещнаха с директора на президентския кабинет Кристиан Фремон, обаче отрекоха категорично тези твърдения на Саркози.
Председателят на съюза Йожен Дома подчерта, че кампанията е била
"насочена само срещу една категория хора: най-бедните, т. е. няколко хиляди души, предимно роми".
Според асоциациите на френските чергари въпросите за тяхната общност, която наброява около 450 хил. души, и за ромите, дошли от Румъния и България, са напълно различни.
