Новоизбраният председател на Демократическата партия Наото Кан бе избран от парламента за нов премиер на Япония.
В предишния кабинет на подалия оставка Юкио Хатояма 63-годишният Наото Кан заемаше поста заместник министър-председател и министър на финансите.
Кан е шестият японски премиер за последните четири години.
Кандидатурата на Кан бе подкрепена с мнозинство от Камарата на представителите на японския парламент, която според японската конституция играе решаваща роля.
Предстои кандидатурата да бъде утвърдена и от горната камара - Камарата на съветниците - което ще бъде по-скоро протоколно и няма да окаже влияние върху избора на долната камара.
Приоритет е възстановяването на страната и да имаме партия, в която всички членове могат да станат заедно и да кажат с увереност "можем да го направим", заяви Кан преди гласуването.
Като министър на финансите той възприе реалистични позиции за икономическото положение, като публично се обяви в подкрепа на увеличаването на данъка върху потреблението и за определяне на таван на държавния дълг на втората по големина икономика в света.
"Задачата ми е да възстановя тази нация", каза Кан след избирането си. Той обещава да се справи с проблемите, които свързват парите с политиката, както и да работи за връщането на страната към икономически растеж.
Много анализатори виждат в Наото Кан единствената надежда за възстановяване на доверието в Японската демократическа партия (ЯДП).
За разлика от Хатояма, а и останалите премиери от близките години, той не е роден в семейство на политици.
"Отраснах в семейство на типичен японски работник, нямам специални връзки. Ако мога да имам такава важна роля с такова обикновено минало, това е много хубаво за японската политика", казва Кан.
Преди да стане депутат, Кан, който завършва Токийския технологически институт, се занимава с различни граждански движения и работи като агент по патентите.
При изборите за горна камара през 1974 г. той ръководи предизборната кампания на Фусае Ичикава, лидер на движението за избирателни права за жените в Япония.
През 1980 г. влиза за първи път в долната камара след много активна предизборна кампания като представител на вече несъществуващата Обединена социалдемократическа партия.
Затова анализаторите очакват, че Кан ще се опита да насърчи гражданското общество да участва по-активно в политическия процес, доминиран в Япония от силната бюрокрация.
През 1994 г. той се присъединява към вече несъществуващата Нова партия Сакигаке и две години по-късно печели широко обществено и медийно одобрение заради борбата си срещу бюрокрацията.
Като министър на здравеопазването в тогавашното правителство той признава отговорността на ведомството си за скандала около разпространяването на заразена с ХИВ кръв - безпрецедентен ход в Япония.
Той се оттегля като партиен лидер през май 2004 г., след като е критикуван, че не е успял да плати премии на пенсионерите, когато пенсионната реформа бе гореща тема.
Като вицепремиер и финансов министър в подалото оставка правителство той изиграва голяма роля за реформиране на начина, по който правителството работи.
Тъй като се концентрира през по-голямата част от кариерата си върху вътрешни въпроси, на Кан му липсва дипломатически опит.
Той е казвал обаче, че иска Силите за самоотбрана на страната да играят по-значителна роля на международната сцена.
Не е ясна позицията му по въпроса за американската военна база на остров Окинава, но се очаква тя да е сходна с тази на предишното правителство.
Кан, наричан "Ира Кан" и "Раздразнителния Кан" заради избухливия си характер, е женен и има двама сина.
Изкарал е десет мандата в долната камара, представлява токийски избирателен район.
