Б ългарските политици почти единодушно заявяват, че България трябва да ускори присъединяването си към еврозоната. Но ситуацията в Гърция повдигна доста въпросителни по отношение на ползите от еврото.
Ларс Кристенсен, редактор в Market Moneratist проучва промените в икономическия растеж и дълга на две групи от европейски страни - тези, които имат плаващи валутни курсове и тези, които са част от еврозоната, или подобно на България и Дания, са въвели валутен борд с фиксиран курс спрямо единната валута. Контрастът между двете групи е забележителен.
От обвързаните с еврото страни близо половината имат по-ниски нива на реалния брутен вътрешен продукт, отколкото през 2007 г.
В същото време всички държави с плаващи валутни курсове регистрират реален – претеглен през инфлацията, икономически растеж за последните 7 години.
Дори и Исландия, която трябваше да се възстанови от пълен икономически крах, както и затъналата в структурни проблеми Унгария, въпреки че регистрират по-малки увеличения на БВП, се справят по-добре от държави като Холандия, Финландия и Дания.
Между 2007 г. и 2015 г. икономиките на държавите с плаващи валутни курсове са растели средно пет пъти по-бързо от тези обвързани с еврото. Общият БВП на първите е нараснал със 7.9%, а на вторите, с едва 1.5%.
Дори ако извадим от сметката своеобразните икономически тигри като Турция, Румъния и Полша, данните остават безпощадни към страните от еврозоната, България и Дания. Икономиките с плаващи курсове са нараснали с общо 6.5%.
Що се отнася до дълга и тук еврото създава сериозни проблеми. Съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП на страните, обвързани с еврото, се е увеличило с повече от 25 процентни пункта за последните 7 години.
Междувременно задълженията на държавите с плаващи валутни курсове са се покачили с малко над 10 пр. п. като дял от БВП.
Еврото създава много проблеми. Вместо да намалява икономическите различия между страните, то ги задълбочава.
За част от държавите в еврозоната паричната политика на Европейската централна банка беше прекалено затегната, а за други прекалено хлабава.
А твърде малко от икономиките приели еврото имат необходимата гъвкавост, за да устояват на системни кризи без възможността за адаптиране и девалвация на валутния курс.
Това разбира се може да се промени, ако държавите членки се откажат по по-голямата част от своя суверенитет.
Европейската комисия определи днес следващите стъпки от реформирането на еврозоната.
Най-важната от тях е създаването на Европейски фискален съвет, който ще помага за вземане на решения относно националните бюджети, както и за изготвяне на фискален план за целия валутния съюз.
Комисията също така предлага система за подпомагане на националните фондове за гарантиране на депозитите още преди края на 2015 г.
Мерките предвиждат също така въвеждането на национални съвети по конкурентоспособността, които да се грижат за равнопоставеността на всички компании на единния пазар.
Тези промени се очакваха, тъй като по-рано през тази година Германия и Франция подкрепиха по-голямата интеграция на еврозоната.
