Западът се вглежда в "стратегията Медведев"

"По-рано се мъчехме да разшифроваме плана на Путин, а сега се мъчим да схванем какво представлява стратегията на Медведев" - така Пьотр Дуткевич, член на дискусионния клуб "Валдай" и професор по политология в университета "Карлтън" (Отава), коментира словото на руския президент на конференцията "Съвременната държава и глобалната сигурност" в Ярославл.

Според Дуткевич,

външната и външната политика на Медведев са неразривно свързани.

Ключова дума за вътрешната политика е модернизацията, за външната - глобализацията.

Последните изявления на руския президент убеждават западните аналитици, че за разлика от мнозина представители на елита в страната ни той не изпитва страх пред съвремието. Не го плаши нито европейската интеграция, нито дори "хуманитарната намеса" във вътрешните работи на суверенни държави, многократно прокълната от пламенните изолационисти у нас.

"Държавите имат право да знаят възможно повече една за друга и да разменят критични оценки не само за външната, но и за вътрешната си политика. Може би и да посочват недостатъците в тази политика, ако тя може да предизвика проблеми от международен мащаб или пренебрегва етичните норми, принципите на хуманизма", заяви Медведев в Ярославл.

Съвсем доскоро тези думи биха прозвучали като рязък дисонанс с официалната линия. Суверенитетът, закрилата на всичко вътрешно от външни ръце и очи бе любима играчка на руските императори, наследена от съветското ръководство, а сетне и от лидерите на Руската федерация.

Още Никита Сергеевич Хрушчов, чествайки навремето съветските зенитчици, поразили самолета на Пауърс, надаваше викове: "Спазвайте суверенитета! Спазвайте границата! Ако не - ще ви ударим!".

И ето че Медведев търси изход от този порочен кръг: "външна изолация - застой - разпадане - външно разграбване - нова изолация".

Дали това е първият подобен опит в руската история?

Не. Днес обаче той за пръв път е базиран на що-годе точни знания за външния свят и за самите нас. Знания, натрупани в Русия още от 1987-1988 г., когато хората получиха свобода на словото и право свободно да напускат страната.

"Съзнанието на съветските хора от края на 80-те наподобява усещанията на човек, внезапно изкаран от тъмното на ярка светлина - спомня си онези години Ясен Засурски, бивш декан на факултета по журналистика в Московския държавен университет.

Дългогодишната пропаганда бе отучила хората да мислят и те не успяха да опазят някои полезни елементи от старата система; в даден момент приеха, че всичко от предишния им живот е било непоправимо лошо".

Медведев, чиято младост е съвпаднала тъкмо с периода на "излизане от мрака", разбира колко е опасно да се повторят тогавашните лутания от една крайност към друга.

"Наивните представи за един непогрешим и щастлив Запад, за вечно недоразвита Русия са неприемливи, оскърбителни и опасни - пише той в послание, публикувано дни преди конференцията в Ярославл и активно обсъждано от членовете на Валдайския клуб. - Също тъй е опасен обаче и пътят на конфронтацията, самоизолацията, на взаимните заяждания и претенции".

Сиреч изходът не е в това да се изолираме от критичната информация, идеща от чужбина, да затваряме границите и да укрепваме граничните застави, а в това

да сме отворени към света, оставайки патриоти.

Тази мисъл отразяват и предложените от президента нововъведения в близка перспектива.

В посланието си до хората в Русия Медведев посочва като приоритети неща, напълно приемливи и за съветските лидери - енергетиката, ядрените и информационните технологии, а наред с тях и "собствена наземна и космическа инфраструктура за предаване на всички видове информация".

Каква е целта? Нашите спътници ще "помагат на гражданите и на хората от всички страни да общуват помежду си, да пътешестват, да работят по научни изследвания, в селскостопанското и промишленото производство".

И точно тази цел е абсурд от гледна точка на старата съветска идеология, чиито рецидиви виждаме някой път и в нова Русия. От гледище на тази идеология, общуването трябва да става между началниците, пътешествията да останат за дипломатите, а гражданите (още повече пък "хората от всички страни") е по-добре да циркулират от работа вкъщи, от вкъщи на работа и да не знаят нищо излишно.

Колкото до космоса, той трябва да се използва за разузнаване, а не за туризъм или, Боже опази, за селскостопанско производство. Този стил на живот, прилягал криво-ляво на 50-те, остаря обаче още през 80-те години от миналия век, а днес изглежда направо анахроничен.

Дали тази визия на Медведев за бъдещето на страната не влиза в противоречие с някои процеси у нас? Влиза наистина. Телевизиите, докарвани до оглупяване, формализирането на изборите, безумната паспортно-визово-регистрационна система - всичко това никак не си пасва с бъдещето, рисувано от Медведев.

Как ще може "партиите и техните коалиции да формират федерални и регионални органи на изпълнителната власт", щом у нас една и съща партия под леко променено име господства вече от десетилетие, а за последен път създаде коалиция преди осем години и погълна своя партньор "Отечество - цяла Русия"?

Как ще потръгне "отговорното и съдържателно взаимодействие с избирателите и междупартийното сътрудничество", щом представители на управляващата сила отказват дори дебати с други партии?

За какво "търсене на компромисни варианти за решаване на най-острите социални проблеми" може да става дума при това положение?

Истинските политици обаче пишат писма до избирателите с цел заедно да променят обществото, а не да го запазват в предишното му състояние, изпадайки в зимния сън на една "стабилизационна" нирвана.

Медведев чудесно разбира, че да се запази статуквото ще е в интерес на най-мощната класа в днешното руско общество - бюрокрацията от средното звено. Тъкмо нейни представители формират

"влиятелните групи от продажни чиновници и предприемачи,

които не предприемат нищо", споменати в посланието на Медведев.

Тъкмо тяхната съпротива ще трябва да се преодолее по пътя към демократизацията, обещавана от Медведев в интерес на "хората като нас" - тоест, по думите му, в интерес на абсолютното мнозинство.

"Според мен, бъдещето на Русия ще се определя все пак от нейния народ, който ще има възможността да избира своята власт", казва бившият премиер на Полша Лешек Милер, член на клуба "Валдай".

Както Милер, така и професор Дуткевич, и останалите "валдайци" обаче споделят мнението, че безболезнена демократизация няма. Щом искате да увеличите средната класа, намалете чиновническите рушвети, щом искате да засилите политическата конкуренция - бъдете готови и самите вие временно да излезете в опозиция.

И не се гнусете да общувате с целия свят по време на форуми като този в Ярославл, на който президентът на Ингушетия отговаряше на въпроси за борбата с тероризма, задавани от италианци, французи и американци. Нещо немислимо за един военен, за офицер от Главното разузнавателно управление.

За един политик обаче бе нормално и необходимо.
----------------------------------
Бел. на РИА Новости: Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията.