В Кипър подновяват преговорите за обединение

Л идерите на кипърските гърци и кипърските турци са се споразумели днес да работят в посока към създаване на нова система за подялба на властта в етнически разделения остров Кипър, съобщи ДПА.

"Лидерите изразиха своята решимост да възстановят структурните преговори по резултатно ориентиран начин", заяви Лиза Баденхайм, постоянен представител на ООН в Кипър, цитирайки съвместно изявление, докато двамата лидери стояха от двете ѝ страни.

Кипърският гръцки президент Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Дервиш Ероглу се

срещнаха за първи път след близо две години

на изоставено летище, намиращо се в буферната зона в разделената столица Никозия и дадоха началото на нов етап от преговорите за разрешаване на проблема за разделения остров. 

Двете страни се споразумяха за създаването на

двузонална федерация, съставена от два автономни региона,

които ще бъдат свързани чрез централно правителство. Представителите на двете общности сега ще работят по договарянето на детайлите на споразумението  – процес, който можеда отнеме месеци. Според съвместното изявление лидерите "ще се срещат толкова често, колкото е необходимо, и нищо няма да бъде договорено, докато не бъде договорено всичко".

От Брюксел председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу

приветстваха съвместното изявление.

То полага здрава основа за възобновяване на преговорите, които могат да доведат до справедливо и всеобхватно решение на дългогодишния кипърски проблем, се казва в комюникето на ръководството на ЕС, цитирано от ИТАР-ТАСС.

Последният кръг от подкрепяните от ООН мирни преговори, които се опитаха да създадат федерация между самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република и международно признатия гръцки Кипър, стигнаха до задънена улица през март 2011 г., след като лидерите не постигнаха съгласие по въпроси като поделянето на властта и собствеността, както и териториалните права. Мирните преговори бяха отложени отново, след като Кипър пое ротационното председателство на ЕС през 2012 г. и когато Никозия стана петата членка на еврозоната, която потърси спасителна финансова помощ от партньорите си от ЕС и Международния валутен фонд миналия март.

Планираше се диалогът да се поднови от септември миналата година, но разногласията между страните по принципни въпроси им пречеха досега да съгласуват текст на съвместна декларация, която трябва да даде възможност за възобновяване на преговорния процес. 

В края на миналата седмица Анастасиадис и Ероглу

изразиха съгласие да подпишат такава съвместна декларация, в която се излагат основните принципи за уреждане на кипърския проблем. 

Република Кипър е на ръба на правителствена криза заради решението на Анастасиадис да одобри съвместната декларация, информира обаче ИТАР-ТАСС. 

Текстът ѝ бе одобрен от две политически сили в републиката – управляващия Демократичен сбор (ДИСИ), и нейният основен опонент – Прогресивната партия на трудовия народ на Кипър (АКЕЛ), приемница на комунистическата партия. Всички останали партии, в това число две коалиционни, са против решението на президента да започне преговори на базата на тази съвместна декларация. 

Николас Пападуполус, лидерът на Демократическата партия (ДИКО), от която в кабинета участват четирима министри, заяви готовност да се откаже от коалиционното споразумение и формацията му да напусне правителството. 

Противници на проекта за декларация твърдят, че

президентът Анастасисадис е отишъл на отстъпки във всичко спрямо кипърските турци. 

Някои от тях, като лидерът на центристкото движение "Граждански съюз" Георгиос Лиликас, участвал в президентската надпревара през февруари 2013 г., се опасяват, че този документ в крайна сметка ще доведе до разпускането на Република Кипър и до създаването на ново образувание на основата на две отделни държави. 

Международните кредитори на Кипър заявиха днес, че спасителната програма на страната остава в ход, но предупредиха, че все още има съществени рискове. Оценката проправя път към отпускане на следващия транш на стойност 150 млн. евро от Европейския стабилизационен механизъм и други 86 млн. евро от МВФ.